Определение № 413 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 435/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.последно ГПК, образувано по частната жалба на Р. А. И. и Д. А. С. от [населено място] против определение № 272/14.07.2011 год. по гр.дело № 720 по описа за 2011 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., с което е върната касационна жалба, с вх.№ 1254/16.05.2011 год., подадена от Д. А. С. и Р. А. И. против решение № 217/13.04.2011 год. по гр.дело № 582/2009 год. на Софийски окръжен съд и производството по делото е прекратено, на основание чл.280, ал.2 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Настоящият тричленен състав на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. обсъди доводите на жалбоподателката, против постановеното определение и констатира следното: Д. С. и Р. И. са предявили ревандикационен иск с цена, посочена в исковата им молба и съобразена с данъчната оценка на недвижимия имот, в размер на 3 619, 70 лева, върху която цена са внесли и дължимата се държавна такса, съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./. Доводите, че цената на иска е значително по-висока, защото данъчната оценка, според удостоверение № [ЕГН]/29.09.2006 год. включва само оценката на недвижимия имот, без подобренията върху него, е неоснователен. Предмет на ревандикационния иск е конкретен недвижим имот, представляващ УПИ * в кв.* по регулационния план на в.з.”Л.”, [населено място], с площ 820 кв.м., без подобренията върху него, в какъвто смисъл е издаденото удостоверение за данъчна оценка, върху която ищците са внесли държавната такса, определена и върху посочената от тях цена на иска. Тези обстоятелства са били съобразени от касационния състав, прилагайки процесуалната и действаща към момента на постъпване на касационната жалба норма на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100/2010 год./ и изводите, че по отношение на въззивното решение, постановено по дело с цена на иска до 5 000 лева е недопустим касационен контрол, са правилни и се споделят от настоящия тричленен състав на ВКС на РБ, затова обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.