Определение № 442 от 29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1105/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 144 от 8.ІХ.2010 г. по гр.д. № 177/ 2010 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено в обжалваната от ищеца част Решение № 191 от 8.ІV.2010 г. по гр.д. № 2008/ 2009 г. на Габровски районен съд, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на [фирма] - [населено място] 2776 лв. - възнаграждение по договор за изработка и искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 13 760 лв., както и искът за обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, поради нарушение на чл. 292 ал. 1 ТЗ - безспорно страните са търговци и отношенията им са относително трайни, в тази хипотеза са се развили търговските им отношения. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280 ал. 2 ГПК, редакция Д.в. бр. 59/2007 г., тъй като касационната жалба е от 25.Х.2010 г. и се прилага §25 от ПЗР на ЗИДГПК - Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. По посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос, доколкото е релевантен за делото, тъй като в решението няма произнасяне по въпроса за приложението на чл. 292 ал. 1 ТЗ, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, жалбоподателят има задължение за точно и мотивирано изложение на касационните основания, без което обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол. Жалбоподателят не излага кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поддържа да е налице, а съображенията му за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съставляват оплаквания по чл. 281 т.3 ГПК и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение