Определение № 577 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1918/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „СКД-СТРОЙ“ ООД, [населено място] срещу решение № 247 от 05.05.2025 г. по в. т. д. № 165/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която е обезсилено решение № 936 от 01.07.2024 г., поправено с решение № 1341 от 08.10.2024 г., по т. д. № 59/2023 г. на Софийски градски съд, VІ-5 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ЕВРО СИТИ 2011“ ООД, [населено място] иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на „СКД-СТРОЙ“ ООД да му заплати сумата от 1 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат нарушение на правото върху търговска марка „ART-HOBBY.COM” diamond painting, като делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне от друг състав по предявения от „ЕВРО СИТИ 2011“ ООД срещу „СКД-СТРОЙ“ ООД иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО за заплащане на сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат нарушение на правото върху търговската марка „ART-HOBBY.COM” diamond painting. Решението е обжалвано и в частта, с която е потвърдено решение № 936 от 01.07.2024 г., поправено с решение № 1341 от 08.10.2024 г., по т. д. № 59/2023 г. на Софийски градски съд, VI-5 състав, в частта, с която по иска с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предявен от „ЕВРО СИТИ 2011“ ООД срещу „СКД-СТРОЙ“ ООД е установено извършване на нарушение от „СКД-СТРОЙ“ ООД върху търговска марка на ищеца „ART-HOBBY.COM” diamond painting, регистрирана в Патентното ведомство на Република България въз основа на свидетелство за регистрация на марка рег. № 162718, с дата на регистрация – 08.09.2021 г., чрез използването й в сайта за онлайн търговия на стоки https://www.kakadu-art.com в периода от 13.10.2021 г. до 11.11.2022 г. В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване извършване на нарушение от „СКД - СТРОЙ“ ООД върху търговска марка на ищеца „ART-HOBBY.COM” diamond painting чрез използването й в сайта за онлайн търговия на стоки https://www.kakadu-art.com в периода от 12.11.2022 г. до 12.05.2024 г. и е прекратено производството по иска в тази му част, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед подадената касационна жалба и уточняваща молба вх. № 19042 от 14.07.2025 г. касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Касаторът сочи, че въззивният съд неправилно е счел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 1 ЗМГО, тъй като по делото не бил установен по несъмнен начин фактът на твърдяното нарушение на безспорно притежаваното от ищеца право върху търговска марка „ART-HOBBY.COM” diamond painting. Твърди, че марката на ищеца и словният знак „art-hobby.com” съвпадат само в неотличителните си белези, които са същевременно описателни по отношение на предлаганите услуги, поради което е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗМГО, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, съответно - на обусловения иск по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Касаторът счита, че ищецът не е провел дължимото пълно и главно доказване на факта на ползване на марката на ищеца от ответника на регистрирания и управляван от последния сайт www.kakadu-art.com в исковия период за извършени онлайн продажби при осъществяване на търговска дейност. Изтъква и факта, че е възложил изработването на сайта, включително създаване на общи условия, на трето лице – „ЗД УЕБ ДИЗАЙН“ ЕООД. В жалбата се мотивира разбиране, че общите условия не са обект на интелектуална собственост по аргумент от чл. 4, т. 4 ЗАПСП. Касационният жалбоподател поддържа, че изводите на въззивния съд не съответстват на събраните по делото доказателства и са необосновани. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Налице ли е основателно възражение за липса на произнасяне по елемент „описателност“, чието необсъждане води на недоказана вероятност за непряко объркване на потребителите, следователно и на недоказан фактически състав на нарушението по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО?; 2. Приема ли се субект на нарушението да бъде само лицето, осъществило реално изпълнението на възложена задача като адресат на задължението за изработване на сайт – в случая фирма, трето лице на настоящия спор, в това число „Общи условия“, „Условия на доставка“, графа „Плащане чрез банков превод“, графа „Регистрация“? Възложителят (ответник в настоящото производство) по договор за поръчка следва ли да има отношение, съответно да носи юридическа отговорност във връзка с обекта на поставената задача, при факта че адресат на задължението за изработване на сайт е изпълнителят по сключен договор за поръчка – лице, трета страна на настоящия спор?; 3. Представляват ли общите условия обект на интелектуална собственост и в този контекст – използването им дори и неволно от трети лица на спора, изпълнители по договор за поръчка, може ли да увреди възложителя (ответник по спора) по такъв начин, че той да носи отговорност за това „противоправно“ действие (ако е такова), по начин, че това действие да се приеме за негово?; 4. Следва ли въззивният съд да определи правилно предмета на спора, да прецени правнорелавантните факти, от които произтича спорното материално право, да обсъди събраните доказателства, въз основа на които да приеме кои факти са установени и кои не са се осъществили?“. Касаторът твърди, че формулираните въпроси по т. 1 – 3 от изложението са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а по последния процесуален въпрос решението на въззивния съд противоречи на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че атакуваният акт на Софийски апелативен съд е очевидно неправилен. Ответникът по касационната жалба „ЕВРО СИТИ 2011“ ООД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за съществуване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Софийски апелативен съд е приел, че съгласно свидетелство за регистрация на марка рег. № 162718, издадено от Патентното ведомство на Република България, притежател на комбинирана марка със словесна част „ART-HOBBY.COM” (главни букви) и изписано под него diamond painting (малки букви), както и графичен знак над текста, е „ЕВРО СИТИ 2011“ ООД, с дата на заявяване – 13.05.2021 г. и дата на регистрация на марката – 08.09.2021 г. Установил е от представените от ответника фактури, че „СКД-СТРОЙ“ ООД е възложило на трето лице - „ЗД Уеб Дизайн“ ЕООД изработването на сайта www.kakadu-art.com, платформата по който е стартирана през м. 12.2021 г. Съдът е констатирал, че за марка с наименование „КАКАДУ АРТ“ е направена заявка в Патентното ведомство на 11.01.2023 г. В атакуваното решение е обсъдено събраното по реда на производството за обезпечение на доказателства заключение на съдебно-техническа експертиза, според което: сайтът https://www.kakadu-art.com се администрира от компания „Джъмп.БГ“ ООД и е качен на сървър с IP адрес 79.98.104.27, който се намира в [населено място]; на електронна страница www.kakadu-art.com се предлагат продукти в същата сфера като на страницата www.art-hobby.com, като в последната има по-голям асортимент, както и артикули и материали, които ги няма в асортимента на страницата www.kakadu-art.com; собственик на уеб сайт www.kakadu-art.com е ответното дружество; домейнът kakadu-art.com е регистриран на 11.10.2021 г., подновен на 19.09.2022 г. и изтичащ на 11.10.2023 г. Съдът е посочил, че според експертното заключение на страницата с адрес https://www.kakadu-art.com в Условия на доставка, графа „Плащане чрез банков превод“ и в Общите условия, графа „Регистрация“ е видно словосъчетанието art-hobby.com; в търсачката на Google при изписване на ключови думи art-hobby.com на първа страница се открива и е рекламиран сайтът https://www.kakadu-art.com. Във въззивния акт е извършена констатация въз основа на представените на хартиен носител Общи условия и Условия за доставка от сайта https://www.kakadu-art.com, по отношение на които е удостоверено от нотариус на 19.09.2022 г. съответствие с електронното съдържание на сайта, че в Общите условия, Раздел „Регистрация“, втори абзац и в Условия за доставка, раздел „Плащане“ се чете и словосъчетанието „art-hobby.com“. От показанията на свидетели К. и К., работещи в онлайн магазин art-hobby.com на ищеца, съдът е установил, че на сайта „Какаду арт“ се предлагали стоки със същото описание като в онлайн магазина на ищеца. За да обезсили първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на ищеца върху процесната търговска марка, и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по иска с посоченото правно основание за заплащане на сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото нарушение, въззивният съд е приел, че в противоречие с диспозитивното начало на процеса Софийски градски съд се е произнесъл по непредявен иск. Съобразил е горното заключение с изричното уточнение на ищеца в становище, депозирано в съдебно заседание на 12.10.2023 г. пред първоинстанционния съд, че претендира обезщетение само за неимуществени вреди. След преценка, че в частта по установителния иск по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО за нарушение, извършено в периода 13.10.2021 г. – 11.11.2022 г., първоинстанционното решение е допустимо, въззивният съд е приел, че този иск е основателен. Посочил е, че използването на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя й съставлява нарушение /чл. 113, ал. 1 ЗМГО/. Изяснил е, че в случая се твърди използване на знак, частично идентичен с марката на ищеца, чрез използване в търговските книги и за онлайн реклама при онлайн търговия с гоблени, картини и материали за тях, които стоки са идентични със стоките, за които марката на ищеца е регистрирана, което може да доведе до объркване на потребителите (неразрешено използване по чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО), че поръчвайки в електронния сайт на ответника https://www.kakadu-art.com те поръчват стоки, продавани от ищеца. В атакуваното решение е изтъкнато, че по делото няма спор и се установява от обсъденото свидетелство за регистрация, че ищецът е притежател на комбинирана търговска марка ARTHOBBY.COM diamond painting, регистрирана в Патентното ведомство на РБ, с дата на заявяване 13.05.2021 г., дата на регистрация 08.09.2021 г. и срок на действие до 13.05.2031 г. Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответника, че не е използвал никакъв знак, сходен или идентичен с марката на ищеца в търговската си дейност, като се е позовал на обсъденото от фактическа страна заключение на съдебно-техническа експертиза. Посочил е, че на страницата с адрес https://www.kakadu-art.com в Условия на доставка, графа „Плащане чрез банков превод“ и в Общите условия, графа „Регистрация“ е включено словосъчетанието „art-hobby.com“. Решаващият състав е формирал извод, че в търговските книжа (Общи условия и Условия на доставка) е използвана очевидно основната словна част от комбинираната марка на ищеца – art-hobby.com. Изтъкнал е, че доколкото вещото лице е установило, че при изписване в търсачката на Google на ключови думи art-hobby.com на първа страница се открива и е рекламиран сайтът https://www.kakadu-art.com, то налице е и използване на словната част от марката на ищеца за реклама на дейността на ответника. По отношение възможността за объркване на потребителите, съдебният състав на въззивния съд е приел, че в случая е налице пълно фонетично сходство (еднакво фонетично звучене при произнасяне) на израза art-hobby.com при марката и знака, използван от ответника; изключително голямо визуално сходство (високо сходство на словната част, съотв. висока степен на визуално впечатление, определено от доминиращата в марката словна част art-hobby.com), смислово сходство (смисловото сходство е до степен на идентичност), като цялостното впечатление от марката на ищеца и ползвания от ответника знак е, че двата знака са почти идентични. Подчертал е използването на двата знака за сходни в голяма степен стоки. В решението е прието, че доколкото се установява, че има идентичност и сходство на стоките, означени с процесната марка и знака, използван от ответника, начинът на пазарната им реализация се отличава с висока степен на сходство (онлайн търговия), уеб сайтът, през който търгува ищецът съдържа търговски документи, включващи словния знак art-hobby.com, то потребителят на продаваните от ищеца и ответника стоки може да направи реална връзка между марката на ищеца и знака на ответника и най-вече да свърже знака на ответника с уеб страницата на ищеца, поради което съществува вероятност за объркване на потребителите, включително свързване на процесната марка със знака art-hobby.com, ползван от ответника. По тези съображения въззивният съд е счел, че искът по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО е основателен и следва да бъде признато за установено, че ответникът е извършил твърдяното нарушение в периода 13.10.2021 г. - 22.11.2022 г. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос на касатора е поставен във връзка с доводите му, че като част от преценката за вероятността от объркване между регистрираната търговска марка на ищеца и използвания от касатора ответник по иска по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО знак въззивният съд е следвало да се произнесе по „описателността“ на търговската марка. В този смисъл въпросът се отнася до преценката за вероятността от объркване между конфликтните знаци и факторите, които следва да се вземат предвид при нея, по които е формирана практика на ВКС и на СЕС. В решение № 121 от 16.12.2014 г. по т. д. № 2718/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 19 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 50069 от 27.07.2023 г. по т. д. № 108/2022 г. на ВКС, I т. о. и решения на СЕС по дела С-251/95, С-334/05 е прието, че за да се извърши преценка за вероятност от объркване на потребителите, е необходимо да се вземат предвид следните фактори: отличителният характер на регистрираната марка и нейната разпознаваемост от потребителите; връзката между регистрираната марка и знака, използван от трето лице; идентичността или сходството между по-рано регистрираната марка и използвания от трето лице знак; идентичността или сходството между стоките или услугите. Посочено е, че степента на отличителния характер на марката е от значение, доколкото при по-отличителен характер на регистрираната марка вероятността от объркване на потребителите е по-голяма. Изяснено е, че съгласно константната практика на СЕС вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното /общо/ впечатление, което оставят марките, като се имат предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване. В случая въззивният съд е извършил съпоставка на конфликтните знаци в тяхната цялост. Намерил е, че е налице пълно фонетично сходство на израза „art-hobby.com” при марката на ищеца и знака, използван от ответника, изключително голямо визуално сходство на знаците при отчитане високото сходство на словната част с доминиращ характер в знаците. Направил е извод, че се касае до почти идентични знаци, като е отчел, че същите се използват за сходни стоки и е взел предвид, че начинът на реализация на стоките от страните се отличава с висока степен на сходство – онлайн търговия. Решаващият състав на въззивния съд е обобщил, че цялостното впечатление, което оставят марката на ищеца и използваният знак от ответника, е, че са почти идентични, както и че съществува вероятност от объркване на потребителите. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд се придържал към практиката на СЕС и постоянната практика на ВКС относно критериите за преценката за вероятност от объркване на потребителите. Що се отнася до липсата на обективирано във въззивния акт заключение за описателност на марката на ищеца, както и на словния й елемент „art-hobby.com”, съответно за по-малка отличителност на регистрираната марка, то същата следва да се свърже с осъществената от въззивния съд преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, съответно с правилността на въззивния акт, която не би могла да бъде контролирана в производството по селекция на касационните жалби /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Извън това, в първоинстанционното и въззивното производство касаторът не е релевирал основаното на чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗМГО възражение, направено с касационната жалба, че с оглед описателността на словната част от регистрираната марка на ищеца, съответно липсата на отличителен характер на същата ищецът не е могъл да забрани на ответника да я ползва в търговската си дейност. По изложените съображения в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния акт по първия поставен от касатора въпрос. Въпросите по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са съобразени с решаващите аргументи на въззивния съд относно извършеното от ответника нарушение на правото на ищеца върху процесната регистрирана търговска марка. Въззивният съд е приел за доказано по делото обстоятелството, че ответникът е възложил на трето лице изработването на сайта https://www.kakadu-art.com, но е отчел и останалите установени по делото факти и обстоятелства за функционирането на посочения сайт, в чието съдържание е използван знакът art-hobby.com, за периода 13.10.2021 г. – 11.11.2022 г., предлагането на този сайт от ответника на продукти, които се предлагат и на сайта на ищеца / www.art-hobby.com /. Не изпълнява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и третият въпрос на касатора, тъй като в обжалваното решение не е изразено становище, че общите условия за сключване на сделки от търговец представляват обект на интелектуална собственост. Освен това, заключението на съда за осъществено от ответника нарушение на регистрираната търговска марка на ищеца не е основано на използването от ответника на общите условия за сключване на сделки от ищеца, общодостъпни на сайта за онлайн търговия на последния. Следва да бъде подчертано и обстоятелството, че по делото е установено и използването на словната част на марката на ищеца и в Условията за доставка, графа „Плащане чрез банков превод“, представляващи част от съдържанието на сайта на ответника / www.kakadu-art.com/. По отношение на въпросите по т. 2 и 3 от изложението на касатора не е обосновано и въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая касационният жалбоподател не е навеждал такива доводи, като във връзка с въпросите по т. 2 не е цитирал конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС, а по повод въпроса по т. 3 се позовава на разпоредбата на чл. 4, т. 4 ЗАПСП, която е свързана с обектите, които не се закрилят по този закон, а не по приложения в случая ЗМГО. Процесуалният въпрос по т. 4 от изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е значим за изхода на спора, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче въведената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивният съд не се е отклонил от задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната практика на ВКС относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възражения на страните и събраните във връзка с тях доказателства. В случая съставът на Софийски апелативен съд е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и ги е подвел под релевантните за спора правни норми. Мотивите към решението обективират произнасянето на съда, съобразено с доводите на страните и събраните по делото доказателства. Доколкото процесуалният въпрос на касатора е обвързан с оплаквания за необсъждане от въззивния съд на „описателността“ на марката на ищеца, следва да бъде взето предвид изложеното по повод въпроса по т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите. В настоящия случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 227, 10 евро /с левова равностойност 2400 лв./, чието уговаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 04.09.2025 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение