Определение № 378 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 763/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 367 от 01.12.2015 г. по в.гр.д. № 619/2015 г. на Окръжен съд- Добрич е потвърдено решение № 26 от 24.07.2015 г. по гр.д. № 165/2015 г. на Районен съд - Добрич, с което е допусната съдебна делба между съделителите Н. Г. М. като правоприемник на починалия в хода на делото първоначален ищец Г. А. С., С. Г. Ж. и М. Г. Я. при равни права - по 1/3 ид. част за всеки от тях, по отношение на следните недвижими имоти: нива с площ 34.150 дка, представляваща имот № 104095 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Д., и нива с площ 34.150 дка, представляваща имот № 104096 по плана за земеразделяне на същото село, като е прогласена за нищожна поради неучастието на съсобственик извършената между С. Г. Ж. и М. Г. Я. доброволна делба на поземлен имот - нива с площ 68.301 дка, представлявала имот № 104018 по плана за земеразделяне на [населено място]. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от С. Г. Ж. чрез неговия пълномощник адв. И. Ж.. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е нарушил правилата за обсъждане на доказателстватата, поради което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че той и съделителката М. Я. са демонстрирали намерението си за своене на процесните имоти едва при извършване на доброволната делба през 2008 г., като е игнорирал изцяло факта, че още през 1995 г. са се снабдили с нотариален акт за собственост на тези имоти. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че същото противоречи на установената задължителна съдебна практика относно начина на обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, както и че с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, по които няма създадена съдебна практика и които са от значение за правилното приложение на закона: Какъв е начинът за отблъскване на претенциите на сънаследник по отношение на наследствен имот от страна на наследниците, осъществяващи фактическата власт върху него, когато този имот е земеделска земя и фактическата власт се упражнява чрез трето лице - арендатор. Може ли получаването на всички граждански плодове от съсобствения имот, без поето задължение за предаване на част от тях на съсобствениците, неупражняващи фактическа власт, да се квалифицира като действие, обективиращо намерение за своене на имота. При извършено признание на наследници относно изключителните права на другите сънаследници върху този имот необходимо ли е извършването на действия по отблъскване на владението. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Н. Г. М. чрез своя пълномощник адв. Д. А. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с решение на ПК- добрич от 21.06.1994 г. на наследниците на Г. Ж. А. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя - нива с площ 68.301 дка в м. „Сараказанлък” в землището на [населено място], общ. Д., съставляваща имот № 104018 по плана за земерезделяне. Г. Ж. е починал през 1969 г. и е оставил за наследници по закон втората си съпруга - Н. М. А., и две деца от първия си брак - С. Г. Ж. и М. Г. Я.. Бракът между Н. М. А. и Г. Ж. А. е сключен на 06.08.1948 г. и от него няма родени деца. Установено е, че възстановеният имот е бил внесен в ТКЗС през 1949 г., когато Г. Ж. е приет за член на ТКЗС. Н. М. А. е починала на 29.12.1994 г. и е оставила за наследник по закон своя син Г. А. С.. Въз основа на решението на ПК за възстановяване на правото на собственост през 1995 г. С. Ж. и М. Я. се снабдили с нотариален акт за собственост на възстановения имот. През 2008 г. двамата сключили договор за доброволна делба, по силата на който С. Ж. получил в дял нива с площ 31.150 дка, съставляваща имот № 104095, а М. А. получила в дял нива с площ 31.150 кв.м, съставляваща имот № 104096. Срещу предявения от господин А. С. иск за делба на процесните имоти ответниците С. Ж. и М. Я. противопоставили възражение, че Н. А. има качеството на „последващ съпруг” по смисъла на чл. 9а ЗН, поради което ищецът, като неин наследник, не е наследил възстановения имот. Това възражение е намерено за неоснователно, тъй като бракът между Н. М. и Г. Ж. е сключен преди внасяне на имота в ТКЗС, а съпругата е починала след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, поради което разпоредбата на чл. 9а ЗН не намира приложение и кръгът на наследниците се определя по общите правила. За неоснователно е намерено и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. По делото е установено, че след възстановяването му имотът първоначално е бил обработван от кооперацията в [населено място], а от 2007 г. – от [фирма] по силата на арендни договори, сключени със С. Ж. и М. Я., които получавали арендното възнаграждение. Съдът е приел, че отдаването под наем и получаването на гражданските плодове от съсобствения имот само от някой от сънаследниците са действия на обикновено управление и сами по себе си не сочат на намерение за своене на имота. Обстоятелството, че след консултация с адвокат преживялата съпруга Н. А. не е считала себе си за съсобственик на възстановената земеделска земя е преценено като недостатъчно да обоснове извод за трансформиране на упражняваното от ответниците държане на нейните идеални части във владение с намерение за придобиването им по давност, като е прието от въззивния съд, че за придобиване по давност на идеалните части на един сънаследник от друг релевантни са фактът на завладяване и демонстрирането му пред сънаследника, а не съзнанието на неупражняващия фактическа власт сънаследник, че не е придобил права по наследяване. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите от касатора правни въпроси, за да се даде отговор с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото дали извършените от част от сънаследниците действия по снабдяването им с нотариален акт за собственост и отдаване на сънаследствения имот под аренда могат да се третират като обективиращи субективното им намерение за своене на идеалните части на другите сънаследници. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и обуславя изхода на делото. Водим от гореизложеното съдът