Определение № 1775 от 21.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3705/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. П. Й. и Ц. И. Й., чрез адвокат Н. А., срещу решение № 229 от 24.02.2022 г. по в.гр.д.№ 2047/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261354 от 27.04.2021 г. по гр.д.№ 923/2019 г. на Пловдивски районен съд, с което e обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, сключеният на 31. 07. 2018 г., с нотариален акт № 27, том ІІ, рег.№ 8663, дело № 211/2018 г. на нотариус С. К.-Н., между Р. В. И. и Б. П. Й., договор за дарение на 1/100 идеална част от правото на собственост върху 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 1033 кв.м., като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, обявен за действителен на основание чл.17, ал.1 ЗЗД, и е уважен предявеният от Г. Б. Г. срещу Р. В. И. и Б. П. Й. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, като е допуснато да бъде извършено изкупуване от ищеца Г. Б. Г. на прехвърлената с договора, сключен с н.а. № 27/31. 07. 2018 г., 1/100 от 1/3 идеална част от описания поземлен имот, както и на прехвърлените с договор за покупко-продажба, сключен нотариален акт № 28/31. 07. 2018 г., том ІІ, рег.№ 8666, дело № 212/2018 г. на нотариус С. К.-Н., между Р. В. И. и Б. П. Й., 99/100 от 1/3 идеална част от същия поземлен имот. Постъпил е отговор на касационната жалба от ищеца Г. Б. Г. и становище по същата от ответницата по иска Р. В. И.. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ищецът Г. Б. Г. е подал и насрещна касационна жалба, чрез адв. Ц. Т.. Подаден е отговор на насрещната касационна жалба от ответниците Ц. И. Й. и Б. П. Й.. При извършена служебна проверка за допустимостта на жалбата Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по обективно съединени искове с правни основания чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, вр.чл.17 ЗЗД и чл. 33, ал.2 ЗС. Всички искове са облигационни и цената им се определя по реда на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, вр. с т.2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на процесните идеални части от недвижимия имот, предмет на договора за дарение и на иска за изкупуване. В този смисъл е практиката на ВКС: определение № 50176 от 24. 10. 2022 г. по гр. д. № 1481/2022 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 188 от 07. 12. 2016 г. по гр.. № 3179/2016 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 836 от 04. 12. 2019 г. по гр. д. № 2632/2019 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 50051 от 07. 02. 2023 г. по гр. д. № 3113/2022 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 931 от 2. 05. 2023 г. по гр. д. № 4488/2022 г. на ВКС, 3 г.о. и цитирани в тези определения други актове на ВКС - определение № 403 от 26. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 2882/2020 г. на ВКС, 4 г.о., определение № 254 от 25. 05. 2017 г. по ч. гр. д. № 553/2017 г. на ВКС, 4 г.о. и др. Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот (л.11 от гр.д.№ 923/2019 г. на Районен съд-Пловдив), данъчната оценка на целия имот е 4592.90 лева, на 1/3 идеална част – 1530, 97 лв., съответно цената на всеки от предявените искове е под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване. Като недопустима, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,