Определение № 85 от 27.02.2014 г. на ВКС по д. № 6818/2013 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №3688/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение по иск на Е. М., С. К., С. К. и М. А. е призната нищожността на договор, скл. с нот. акт №177/2000 г., с който ответниците Я. Г. и Б. Г. дарили на ответника А. Г. собствените си общо 2/3 ид.ч. / по 1/3 ид.ч. на всяка от дарителките/ от притежавания в обикновена съсобственост недвижим имот – таванско помещение, индивидуализирано по делото, находящо се в жилищна сграда в С. с посочен адрес. Касационната жалба е недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК. Данъчната оценка на целия имот, видно от представеното удостоверение е 10 065 лв. - л.42 от делото на първоинст. съд. Върху нея е внесена и държавната такса –л.28. Прехвърлената от всяка от ответниците с процесния договор за дарение, чието съществуване се оспорва с исковете, ид.част от имота е с данъчна оценка под 5 000 лв. Или цената на всеки един от обективно съединените искове за нищожност на дарението е под 5 000 лв. / чл.69, т.4 и 2 от ГПК/ и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване Наистина, при действието на същата редакция на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК е разгледана касационната жалба при първото касационно обжалване по гр.д. №368/12 г. на ВКС, ІV г.о. В касационното решение обаче изрично е посочено, че обжалваното и отменено тогава въззивно решение / за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по иска/ има характер на преграждащо производството определение, с което съдът не се произнася по съществото на спора. Решението на ВКС е постановено преди уеднаквяване на практиката за подобни случаи с ТР №1/9.12.13 г., т.8 - ОСГТК. С обжалваното сега въззивно решение АС се е произнесъл по съществото на спора по искове за признаване нищожността на двете дарения на по 1/3 ид.ч. от имота, оформени с процесния нот. акт, с цена на всеки иск под 5 000 лв. Касационното обжалване на това въззивно решение е недопустимо и касационната жалба следва да остане без разглеждане. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.