Определение № 3396 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 609/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Е. Б., като пълномощник на Д. Т. Ц., Г. К. Ц. и Д. Н. З., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител Т. Д. З., срещу въззивно решение № 365/03.11.2023 г. по в. гр. д. № 424/2023 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че Н. Т. Н. е собственик на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], заедно с 1/2 ид. ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, ведно с 1/2 ид. ч. от всички подобрения в имота, прогласена е относителната недействителност по предявения иск с правно основание чл. 76 ЗН за признаване на относителна недействителност на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 151, т. 3, рег. № 4371, дело № 4371/31.12.2020 г., до размера на 1/2 ид. ч. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „задължен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на самостоятелна оценка на всички събрани доказателства, водещи до достигане на собствени изводи от фактическа страна на спора, макар неговите крайни изводи да съвпадат с тези на районния съд?“, за който се сочи, че е разрешен в противоречие с решение № 96/18.06.2019 г. по т. д. № 1962/2018 г. на второ т. о., решение № 173/15.07.2013 г. по гр. д. № 1131/2012 г. на трето г. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на второ т. о. и решение № 138/20.12.2018 г. по гр. д. № 4169/2017 г. на трето г. о.; 2. „препращането към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?“, като се твърди противоречие с решение № 198/08.01.2014 г. по гр. д. № 1619/2013 г. на второ г. о., решение № 268/21.11.2011 г по гр. д. № 191/2011 г. на второ г. о., решение № 123/28.05.2014 г. по гр. д. № 7750/203 г. на първо г. о., решение № 72/13.04.2016 г. по гр. д. № 3582/2015 г. на трето г. о.; 3. „съставлява ли процесуално нарушение едностранчивото и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, в частност изслушаните свидетелски показания, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение; следва ли в процеса да бъдат оценени всички доказателства в тяхната съвкупност?“, като се сочи противоречие с решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на трето г. о.; 4. „задължително ли е съдът да приложи нормата на чл. 172 ГПК и липсата на прилагане води ли до съществено процесуално нарушение?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 60173/15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г. на първо г. о. и решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на четвърто г. о.; 5. „как следва да бъде установен моментът, от който започва да тече придобивната давност в полза на позоваващото се на нея лице – конкретната година да бъде пряко изведена от събрания доказателствен материал по делото или може да бъде изведена деривативно с оглед на друго събитие, чиято дата е конкретно установена по делото; следва ли този момент да бъде установен от съда с оглед на конкретно събраните доказателства; процесуално нарушение ли е това, че с оглед прилагане на принципа на служебното начало по смисъла на чл. 7 ГПК и при положение, че разпита на свидетелите се води от него, съдът не е задавал такива въпроси, от които да се установи пряко точната година на началото на периода на придобивната давност?“, за който се сочи, че разрешен в противоречие с решение № 30 от 16.09.2021 г. по гр. д. № 2428/2020 г. на второ г. о. и тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК; 6. „какъв е видът и характерът на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на наследник върху наследствената идеална част на другия наследник; ремонтирането на имота, поддържането на двора, държането на ключа за имота и забраната за влизане в имота, представляват ли такива действия?“, като се твърди противоречие с решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. дело № 325/2020 г. на първо г. о. и решение № 50117 от 06.02.2023 г. по гр. дело № 509/2022 г. на второ г. о.; 7. „заплащането на данъци достатъчно действие ли е за противопоставяне на невладеещия собственик, съответно за прекъсване на придобивната давност; сочи ли това действие на необезпокоявано владение?“; 8. „какво е значението на действията по оспорване на правото на собственост, предприети след придобиването на имота по давност и годни ли са те да прекъснат придобивната давност?“; 9. „към кой момент владелецът се превръща в титуляр на правото на собственост при осъществен фактически състав на чл. 79, ал. 1 ЗС?“, като по въпроси седми, осми и девети се сочи противоречие с решение № 50047/11.09.2023 г. по гр. д. № 2680/2022 г. на второ г. о., решение № 10/24.07.2013 г. по гр. д. № 334/2012 г. на първо г. о., решение № 5/25.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г. на второ г. о., цитираното по-горе тълкувателно решение и решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на първо г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответницата по касационна жалба Н. Т. Н., чрез процесуалния си представител, е изразила становище в срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че ищцата и ответника Д. Ц. са низходящи на М. Ц., починала през 1992 г. и Т. Ц., починал през 1977 г., като процесният имот е притежаван от наследодателите при условията на съпружеска имуществена общност. Исковата молба е предявена на 22.06.2022 г. С констативен нотариален акт № 150/31.12.2020 г. Д. Ц. е признат за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид. ч. от процесния поземлен имот и сграда. Прехвърлителната сделка, чието обявяване за недействителна се претендира, е обективирана в нотариален акт № 151, т. 3, рег. № 4371, дело № 4371/31.12.2020 г., с който ответникът Д. Ц. и съпругата му Г. Ц. са продали на внучка си Д. З. целия имот. Продавачите са се легитимирали с констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка и удостоверения за наследници. Ответниците са възразили, че са придобили процесния имот на основание придобивна давност чрез упражнявано владение от 1997 г. По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите: Б. /дъщеря на ищцата/ се установяват следните факти: нито майка й, нито вуйчо й Д. Ц. са живели постоянно в имота, като последният е живял в [населено място]. След 1992 г. между тях е възникнал спор. Свидетелката е посочила, че майка й не е влизала да живее в къщата, но е ползвала двора. Заявила е също така, че майка й „от доста отдавна няма ключ“, както и че вуйчо й винаги се е чувствал като пълен собственик на всичко. Възпроизвела е факти, свързани с прескачане оградата на имота, както и че свидетелката П. е казвала за това на вуйчо й. След смъртта на бащата на свидетелката Б., вуйчо й е забранил на майка й да ползва двора. Според показанията на свидетелката П. /съсед от 1979 г./ след смъртта на М. Ц. никой не е живял постоянно в имота. Тя е мислила, че Д. Ц. е собственик, защото сестра му има голяма къща в [населено място]. Разбрала е, че къщата е обща, когато Н. Н. не се е съгласила да даде пари за ремонт на покрива. Свидетелката е посочила, че не е виждала ищцата в имота след смъртта на майка й, както и, че почти всяка седмица Д. Ц. го е посещавал. Той му е направил ремонт, изградил е вътрешна тоалетна, като за ремонта е плащала дъщеря му. Свидетелите Б. и П. са ангажирани от ищцата. Според показанията на свидетелката Ц. Н. Н. й е споделяла, че брат й държи ключа за имота. Свидетелят Х. /първи братовчед на ищцата и ответника Д. Ц./ е заявил, че знае от леля си, че имотът ще остане за него, защото са направили къща на Н. Н.. Посочил е също така, че не е виждал ищцата в имота. Д. Ц. го стопанисва, той има ключ от него. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания във връзка с изложения в жалбата довод, че е доказано правоизключващото възражение за изтекла придобивна давност. Съдът констатирал, че действително свидетелката Б. е посочила, че майка й няма ключ за имота, но не е уточнила от кой момент. По делото е било установено също така, че ищцата се е грижила за двора, както и че от показанията на тази свидетелка не е ясно от кой момент вуйчо й е забранил на майка й да ползва двора. Посочил е още, че ищцата е заплащала данъци за имота, както и че го е „възприемала като бащин“, липсвали данни за „конкретно поведение на ответника Д. Ц. спрямо сестра му“. В обобщение е направил заключение за основателност на предявените искове. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи и трети процесуалноправни въпроси, които обобщени се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди в пълнота поотделно и в съвкупност събраните доказателства по делото, като направи самостоятелна оценка на същите. Тези въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото, като уточнени и обобщени от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да бъдат формулирани по следния начин: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в пълнота поотделно и в съвкупност събраните доказателства по делото, като направи самостоятелна оценка на същите и въз основа на тях да изгради обосновани и непротиворечиви изводи. Следва да се извърши проверка за съответствието на даденото в обжалвания въззивен акт разрешение с посочената от касаторите съдебна практика, както и с трайно установената такава. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение