Определение № 691 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 565/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Градски транспорт – Пловдив” АД /н/ срещу решение № 362 от 02.12.2019 г. по в.т.д. № 758/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 556 от 08.10.2019 г. по т.д. № 912/2008 г. на Окръжен съд - Пловдив за: обявяване в несъстоятелност на касатора, на основание чл.710 и чл.711 ТЗ, и прекратяване дейността на предприятието му; прекратяване правомощията на органите на длъжника; започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, с искане за касирането му. Оспорва изводите на съда за наличие на стабилизирани актове по чл.701, ал.3 ТЗ и за осъществени предпоставки по чл.710, пр.второ от ТЗ. Твърди, че определенията на съда, с които не са допуснати до разглеждане от събранието на кредиторите на „Градски транспорт-Пловдив” АД, предложените от длъжника и от „Транс сити” АД оздравителни планове, не са влезли в сила, т.к. не са съобщени на кредиторите. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Подлежат ли на обжалване от кредиторите по несъстоятелността определенията по чл.701, ал.2 ТЗ, с които не се допуска до разглеждане от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на несъстоятелния търговец и 2. Следва ли определенията по чл.701, ал.2 ТЗ, с които не се допуска до разглеждане от събрание на кредиторите план за оздравяване на предприятието на несъстоятелния търговец, да се съобщават на кредиторите по несъстоятелността”. За да обоснове първото допълнително селективно основание, касационният жалбоподател се позовава на ТР № 5/2015 г. ОСГТК на ВКС, а т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно посочена. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са постъпили становища по жалбата от: „Векта” ООД /н/, Национална агенция по приходите и от синдика на дружеството – касатор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и на сочените от касационния жалбоподател предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.713, ал.1 ТЗ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, съставът на Апелативен съд – Пловдив е констатирал, че с определение №1431 от 14.07.2015 г., по т.д. № 912/2008 г. на Пловдивския окръжен съд не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на „Градски транспорт - Пловдив“АД /н/ план за оздравяване на предприятието на несъстоятелния търговец, предложен от длъжника, което е потвърдено с определение № 374 от 14.09.2015 г. по в.ч.т.д. № 564/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, а последното е влязло в сила на 03.12.2015 г. - с обявяване на определение № 645 по ч.т.д. № 3334/2015 г. на ВКС, I т.о. за недопускане на касационно обжалване. Приел е за установено и, че с определение № 851 от 27.04.2015 г. на съда по несъстоятелността не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на „Градски трнспорт – Пловдив” АД план за оздравяване на предприятието, предложен от „Транс сити” АД /н/, в качеството му на акционер, притежаващ повече от 1/3 от капитала на дружеството-длъжник, което е потвърдено с определение № 544 от 17.12.2018 г. по в.ч.т.д. № 734/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, влязло в сила на 27.09.2019 г., с постановяване на определения на ВКС по ч.т.д. № 682/2019 г. и по ч.т.д. № 2085/2019 г. Апелативният съд е изложил правни съображения, че производството по чл.710 ТЗ е формално, като съдът по несъстоятелността, след извършване на проверка дали са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, е длъжен да постанови решение на посоченото основание, с реквизитите по чл.711 ТЗ, имащо характер на администриране на производството. Предвид данните по делото, въззивният съд е възприел изцяло преценката на съда по несъстоятелността за наличие на влезли в сила съдебни актове по чл.701, ал.3 ТЗ, с които не са допуснати до разглеждане от събранието на кредиторите предложените от длъжника и от акционер, притежаващ повече от 1/3 от капитала на дружеството длъжник, планове за оздравяване. Решаващият състав е отхвърлил твърдението на въззивника за висящност на производството по чл.701 ТЗ, основано на депозирана от кредитора Д. Н. В. частна жалба срещу определението на Окръжен съд – Пловдив, с което не се допуска до разглеждане от събранието на кредиторите на „Градски транспорт-Пловдив” АД предложен от „Транс сити” АД план за оздравяване на предприятието на длъжника. Констатирал е, че частната жалба е подадена след постановяване и обявяване в ТРРЮЛНЦ на решението по чл.710 ТЗ, а освен това, правото на длъжника да обжалва определенията по чл.701, ал.3 ТЗ вече е реализирано и той не би могъл да се позовава на упражнени чужди права. Посочено е също, че към момента на приключване на въззивното производство, е постановено определение на АС – Пловдив по ч.т.д. № 684/2019 г. /макар и невлязло в сила/, с което частната жалба на В. е оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващата правна воля на съда. Освен задължението на касатора да посочи правен въпрос, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване следва да обоснове и някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В цитирания акт на нормативно тълкуване ясно са разграничени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК от основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, поради което е недопустимо поддържаните от касатора доводи за неправилност на въззивния съдебен акт да аргументират наличието на общия критерий за достъп до касация. Формулираните от касационния жалбоподател въпроси не удовлетворяват основната селективна предпоставка. В атакуваното въззивно решение съдът не е преценявал доколко съдът по несъстоятелността следва да съобщи определението за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на оздравителен план на всички кредитори, а не само на неговите вносители, както и дали кредиторите са надлежно легитимирани да обжалват това определение и съответно, в мотивите към атакуваното решение не се съдържат решаващи правни изводи по тези въпроси. Всъщност, поставените от касатора въпроси са изцяло относими към вече приключили производства, вкл. и приложеното частно производство на ВКС – ч.т.д. № 2945/2019 г., с което е потвърдено определението на Апелативен съд – Пловдив по ч.т.д. № 684/2019 г. за оставяне без разглеждане на частната жалба на Д. В. /обсъдена в мотивите на апелативния съд, както е посочено по-горе/. Независимо от липсата на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, за неустановени следва да се преценят и сочените в жалбата допълнителни селективни критерии. Позоваването на Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е само хипотетично, доколкото в него не се съдържат задължителни за съдилищата разяснения в поддържания от касатора смисъл: относно процесуалните правоотношения във фазата по допускане до разглеждане на оздравителен план, нито относно лицата, легитимирани да подадат частна касационна жалба по чл.701, ал.3 ТЗ. Позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е само бланкетно. Касационният жалбоподател не е обосновал тази допълнителна предпоставка, като в жалбата липсват доводи за наличие на непротиворечива, но погрешна практика по поставените въпроси, или за неправилна практика поради неточно тълкуване на закона, или за необходимост от осъвременяване на дадено вече тълкуване поради премени в законодателството и обществените условия. Не са изложени и съображения за непълнота или неяснота на конкретна правна норма. Касационно обжалване не може да се допусне и на предвиденото в чл.280, ал.2, предл.трето ГПК самостоятелно основание. При постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на правилата на формалната логика, водещи до явна необоснованост, а съответният материален закон е приложен след проверка на формалните предпоставки за постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. По изложените съображения, инкорпорираното в жалбата искане за допускане на касационно обжалване е изцяло неоснователно. Затова, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение