Определение № 81 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2830/2021 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. К., чрез адв.Г. И. и адв. Ю. Д., пълномощник на К. Д. К.-Рислер, срещу определение № 260058 от 26.10.2020 г. по възз. гр. д. № 619/2019 г. на Апелативен съд – П., с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на въззивно решение № 80/20.07.2020 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Ответниците К. Б. Д. и София Х. Д., чрез адв. Н. А., в писмен отговор я оспорват като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за недопустима за разглеждане, предвид следното: В случая, предмет на проверка от въззивната инстанция е било решение № 1591/20.12.2018 г. по гр. д. № 1521/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частите му, както следва: по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот в [населено място], предявен срещу правоприемниците на продавачите, който иск е отхвърлен по отношение на частните жалбоподатели – правоприемници на починалата П. Р. К.; и по предявените от К. Б. Д. и София Х. Д. кумулативно съединени частични искове за връщане на платената по договора за продажба цена; за заплащане на стойността на извършените в имота необходими и полезни разноски; за обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплащане на неустойка по развален договор за възлагане на проектиране и за учредяване на право на строеж и строителство и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучаване на уговореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство. Цената на всеки от предявените срещу частните жалбоподатели като правоприемници на П. Р. К. (а и срещу всички останали ответници) искове е с цена под 5 000 лв. – съответно, по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за притежаваните от наследодателката 20/720 ид.ч. от имота, цената се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК и възлиза на сумата 1 195.74 лв. ( при обща данъчна оценка - 43 046.60 лв.); цената на предявените частични искове за парични вземания срещу жалбоподателите е съответно в размер на - 361 лв.; 28 лв., 83 лв., 333 лв. и 28 лв. Разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично предвижда, че определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, т.е. законът изрично сочи, че обжалваемостта на определението по чл.248 ГПК за разноските е обусловено и следва реда на обжалване, предвиден за решението. Следователно, когато въззивното решение не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове (чл. 280, ал. 3 ГПК) тогава е изключена и обжалваемостта пред ВКС на определенията на въззивния съд, постановени в производство по чл.248, ал.1 ГПК. Касае се за самостоятелно производство с предмет претенциите на страните за разноски, като законодателят е предвидил ред, по който това производство се инициира и развива, както и изрично е посочена обжалваемостта, респ. инстанционният контрол върху акта, с който то приключва. В случая, с оглед посочената по-горе цена на исковете, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, от което следва, че и атакуваното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС (в с.см. - определение № 183/15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3410/2018 г., І г.о., определение № 587/ 12.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4532/2018 г., ІV г.о., определение № 53/29.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 4597/2018 г., ІІІ г.о. и др.). Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение