Определение № 50026 от 07.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1652/2022 г.

ВКСII търговско отделение07.06.2024 г.докладчик Николай Марков

Диспозитив

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №88 от 28.03.2022 г. по в.т.д.№546/2021 г. на АС Варна. Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. С. и Е. М. С., чрез особен представител адвокат П. Н. срещу решение №88 от 28.03.2022 г. по в.т.д.№546/2021 г. на АС Варна. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №260003 от 15.02.2021 г., Е. М. С. и Е. М. С. са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата от 56 933.71 швейцарски франка, част от претенция за незаплатена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.05.2008 г. и сумата от 157 швейцарски франка, незаплатена такса за управление. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса: За предпоставките за допускане на ССЕ от въззивния съд, като се поддържа, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Юробанк България“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск от „Юробанк България“ АД за осъждане на Е. М. С. и Е. М. С., да заплатят солидарно непогасени по давност падежирали вноски и предсрочно изискуема главница и за такси за управление за периода от 10.03.2017 г. до 25.02.2020 г., дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37222 от 27.05.2008 г. Установил е, че цялата сума по договора за кредит фактически е била предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, като позовавайки се на практиката на ВКС, е приел, че в тази хипотеза договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/. След подробен анализ на договора за кредит, е достигнал до извод, че клаузите, свързани с носенето на валутния риск – чл.21, чл.23 и чл.6, ал.2, с които е прието превалутирането да се извършва по курса „купува“, съответно „продава” на банката за швейцарския франк към евро/лева към деня на превалутирането /погасяването/, са неравноправни на основание чл.143 т.19, вр.чл.146 ЗЗП /преди изм. с ДВ бр.100/19г./, клаузата на чл.3 ал.5, досежно едностранната промяна на уговорената възнаградителна лихва при промяна на базовия лихвен процент, е неравноправна на основание по смисъла на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП и е нищожна съгласно чл.146 от ЗЗП, като е невъзможно приложение на разпоредбата на чл.144 ал.3 т.1 от същия закон, а нищожно е и сключеното допълнително споразумение от 31.08.2009 г. Изразил е становище, че договорът за кредит може да се прилага и да се изпълнява и без чл.23 и частта от клаузите на чл.6 ал.2 и чл.21, тъй като се запазват съществените задължения на страните – задължението на банката да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок и задължението на заемателя да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, а преценявайки конкретните обстоятелства, е счел, че запазването на действието на договора без неравноправните клаузи не противоречи на интересите на кредитополучателя – потребител. С оглед настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на банката и позовавайки се на заключението на вещото лице, е достигнал до извод, че дължимата непогасена по давност главница по договора за кредит е в общ размер на сумата 60 098.36 швейцарски франка, поради което предявеният като частичен иск в размер на 56 933.71 швейцарски франка е доказан и основателен изцяло и следва да бъде уважен, като следва да бъде уважен и искът за сумата от 157 швейцарски франка, незаплатена такса за управление. Настоящият състав намира, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, предвид обстоятелството, че при установената нищожност поради неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП, на клаузи от договор за кредит /за покупка на жилище, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута - швейцарски франкове/, които клаузи се отнасят до валутния риск и определят основният предмет на договора, въззивния съд е приел, че договорът е действителен и може да се прилага и изпълнява и без чл.23 и частта от клаузите на чл.6 ал.2 и чл.21, тъй като се запазват съществените задължения на страните, което становище се явява в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в следните решения: решение от 05.06.2019 г. по дело С-38/17, решение от 14.03.2019г. по дело C-118/17, решение от 03.10.2019 г. по дело C-260/18, решение от 29.04.2021 г. по дело С-19/20, решение от 31.03.2022 г. по дело С-472/20, решение от 16.03.2023 г. по дело С-6/22, решение от 15.06.2023г. по дело С-520/21, определение от 18.10.2023 г. по дело С-117/23. На основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК подалият касационната жалба особен представител на Е. М. С. и Е. М. С. не дължи внасяне на държавна такса. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

13