Определение № 128 от 24.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1059/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], против постановеното на 04.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение ,6 състав по т.д.№ 408 / 2011 год., с което е потвърдено решение № 875 / 28.09.2010 год. на Софийски градски съд, постановено по т.д.№ 2471 / 2009 година,в частта в която с първоинстанционното решение е уважен предявения от ищеца [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 208 ал.1 от КЗ – за сумата от 68 830 лева, ведно със законната лихва върху същата. Касаторът навежда основание за неправилност на постановеното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът сочи материалноправен въпрос свързан с тълкуване нормата на чл.211 т.2 от Кодекса за застраховането, отговорът на който, обосновал решаващите изводи на съда, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът, уточнен в съответствие с правомощието предоставено с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год.на ОСГТК на ВКС е: обусловено ли е прилагането на чл.211 т.2 от КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение, визирано в ОУ, като свързано със значителен за застрахователя интерес и настъпването на застрахователното събитие, респ. невъзможността да бъдат предотвратени вредите от същото ? Ответната страна не е взела становище по допустимостта на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, присъдило в полза на ищеца, в качеството на застрахован по имуществена застраховка „ Каско „, предвид настъпил застрахователен риск „ Кражба на МПС ”, застрахователно обезщетение в размер на 68 830 лева, въззивният съд е приел, че подаването от застрахования на противоречиви обяснения относно обстоятелствата при които е установил настъпването на застрахователното събитие, съставлява неточно изпълнение на задължение по т.71.2 от Общите условия, определено като значително с оглед интереса на застрахователя, но би обусловило отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, само ако бъде установена причинна връзка между това неизпълнение и невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието и конкретно - невъзможността да бъде открито откраднатото имущество. Приел е ,че в тежест на ответника - застраховател е доказването на тази причинност ,т.е. че се касае не за преценка на хипотетичната възможност да се осуети издирването на откраднатата вещ, като резултат на противоречивите обяснения на застрахования / съображения, основани единствено на вида на неизпълненото задължение /, а за доказано съществуваща обективна причинна връзка между неизпълнението и неоткриването на вещта / аналогично на чл.189 ал.4 КЗ, неприложим в конкретния спор /. Същевременно е формирал извод за своевременно уведомяване за настъпването на застрахователното събитие ,съгласно чл.71.2.1 от ОУ, която именно своевременност при съобщаване за настъпването на застрахователното събитие / до 2 часа от узнаването / е визирана като дължимо изпълнение, значително с оглед интереса на застрахователя - 75а вр. с чл.71.2.1 от ОУ – и предпоставяща приложението на чл.211 т.2 от КЗ. В конкретния случай, застрахованият двукратно е дал обяснения относно обстоятелствата по узнаване за настъпването на застрахователното събитие. Различието в обясненията не се състои в заявяване на знание за различни обстоятелства по настъпването на застрахователното събитие, а се отнася до времето на узнаване за настъпването му: в първите обяснения - в ранните часове на деня на кражбата, в последващите - по-късно същия ден, опосредено от уведомяване за кражбата чрез познати на лицето, от чието държане е отнет автомобила, пряко установили липсата му. Застрахователят не се е позовал на неспазване срока за изпълнение задължението по чл.71.2 от ОУ, визиран в чл.71.2.1, с оглед конкретната застрахователна клауза „Б”. Съдът не е разгледал друга приложима хипотеза на договорено в ОУ задължение на застрахования, свързано със значителен интерес на застрахователя, съгласно която да се квалифицира поведението на застрахования, твърдяно като неизпълнение на задължение, предпоставящо отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл.211 т.2 от КЗ. Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК, правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато решаването му съдейства за преодоляване на неправилна съдебна практика по тълкуването на неясна ,противоречива или непълна правна норма или осъвременяването й, в резултат на промяна на обществените условия или изменения в законодателството или за създаването на съдебна практика по тълкуването на непълна, неясна или противоречива правна норма или осъвременяването тълкуването й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че нормата на чл.211 т.2 от КЗ не съдържа неяснота в аспекта, приложен от въззивния съд и не предпоставя тълкуване в този смисъл. Същата ясно и безпротиворечиво изключва необходимостта от установяване на обективно съществуваща причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение, когато същото е предвидено като значително с оглед интереса на застрахователя в Общите условия, и настъпването на застрахователното събитие, респ. преодоляване последиците от същото. Допустимото настъпване на вредите, като възможен резултат от неизпълнението на конкретното задължение на застрахования, с оглед вида му и отношението му към настъпването на риска, е свързано с преценка действителността на договорната клауза / чл. 186 ал.7 КЗ /, а не с тълкуване нормата на чл.211 т.2 от КЗ. Макар значим, отговорът на този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което и не предпоставя допускането му, дори да би бил зададен от касатора с това му съдържание. Неправилното приложение на правната норма от решаващия съд, без данни за неправилно тълкуване в този смисъл от съдилищата, е основание за преценка на правилността на решението по чл.281 т.3 от ГПК, а не в производството по чл.288 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК, при това не е единствено обусловило решаващите му изводи, основани и на доказано своевременно изпълнение на задължението по чл.71.2.1 от ОУ. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ търговско отделение,