Определение № 7737 от 21.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6896/2022 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Автомобилна федерация на България" със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, срещу заповед № РД-10-2/13.07.2022 г. на министъра на младежта и спорта, с която на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност "Българска федерация по автомобилен спорт" е издаден безсрочен лиценз №106 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорт (ЗФВС) за вид спорт "автомобилен спорт". Жалбоподателят твърди, че е притежавал безсрочен спортен лиценз №1 за осъществяване на дейност за спортна федерация за вида спорт "автомобилен спорт", издаден от министъра на младежта и спорта, но със заповед №РД-09-393/ 18.05.2022 г. на министъра той е отнет. С оспорената в настоящото производство заповед е издаден спортен лиценз за същия вид спорт на друга федерация. След като извърши служебна проверка по допустимостта на подадената жалба пред Върховния административен съд, тричленният състав намира, че жалбата не му е родово подсъдна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 КРБ е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предл. първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Горното води до извод, че на ВАС са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, като това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С оспорената в настоящото производство заповед министърът на младежта и спорта е издал на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност "Българска федерация по автомобилен спорт" безсрочен лиценз №106 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорт (ЗФВС) за вид спорт "автомобилен спорт". Съдебният състав приема, че министърът в случая не е упражнил свое конституционно право по ръководство, координиране и контрол в прилагане на държавна политика в областта на спорта, както и провеждане на държавна политика и осъществяване на държавно управление. Дейността по издаване на безсрочен спортен лиценз по чл. 22, ал. 7 ЗФВС не представлява осъществяване на държавно ръководство и държавно управление. Предвид изложеното, подадената жалба не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд, тъй като спорът не му е родово подсъден. Компетентен да го разгледа е съответният административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 АПК, ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд и извършените действия запазват силата си. С оглед разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК родово подсъден да се произнесе по конкретното оспорване е Административен съд София - град. По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност за разглеждане на Административен съд София-град, който да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената жалба. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд