Определение № 861 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4187/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Тузлушка гора"ЕООД (несъст.) срещу решение № 66/ 22г. на ОС-Търговище, с което е отхвърлен искът на касатора по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 21, ал.1, т.2 ЗДФИ за установяване, че ответницата Д. С. С. дължи по акт за начет сумата от 20000лв., заедно със законната лихва от 04.04.2018г. до окончателното плащане. В касационната жалба е изразено становище, че презумпцията за истинност на акта за начет не е опровергана, тъй като от приетото по делото заключение на вещо лице счетоводните записвания в дружеството не са документално обосновани. В изложението към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се поставя въпроса: При какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации от акта за начет се считат за опровергани? Въззивният съд е посочил, че в исковата молба „Тузлушка гора"ЕООД (несъст.) е навела твърдения, че срещу ответника Д. С. С. е съставен акт за начет за 20000лв. главница, заедно със законната лихва от 04.04.2018г. до окончателното плащане. Ответницата била начетена затова, че на 29.01.2018г. и 31.01.18г. е изтеглила общо 20000лв. от сметката на дружеството в ПИБ АД и липсвали документи парите да са внесени в касата на дружеството. Не са представени и счетоводни документи тези пари да са изразходвани за сметка на дружеството. В решението на съда е посочено още, че в срока за отговор ответницата е възразила, че изтеглената сума е била предадена лично на управителя на дружеството инж. Г. А., както и че същите суми счетоводно са отразени като внесени на каса. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че изтеглените суми са били внесени в касата на дружеството съгласно извършеното осчетоводяване, независимо, че според вещото лице осчетоводяването не е обосновано, тъй като не са приложени първични счетоводни документи. До същия извод, според съда, водило и обстоятелството, че в периода 2017-2018г. ответницата е теглила общо 163500лв., които са осчетоводени като внесени на каса, но за всичките парични суми липсвали приходни касови ордери или други първични счетоводни документи. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът се е съобразил с практиката на ВКС, според която отчетникът следва при условията на пълно и главно доказване да докаже обратното на констатациите в акта за начет, заради установената законова презумпция за истинност. В случая въззивният съд е посочил следните обстоятелства, въз основа на които е било осъществено обратното доказване: двете суми от по 10000лв., изтеглени от ищцата от банковата сметка на дружеството са били осчетоводени като внесени на каса; за внесените на каса суми не са били издадени приходни касови ордери, тъй като такива по принцип и никога не са били издавани; свидетелят А. установявал, че ответницата е теглила парите по негово разпореждане, когато е бил управител на дружеството; за периода от 2017г. до януари 2018г. ответницата е изтеглила общо 163500лв, които са били осчетоводени като внесени на каса, но за нито една от теглените суми не е бил издаден приходен касов ордер. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е заключил, че въпросните обстоятелства са достатъчни да оборят доказателствената сила на акта за начет, тъй като по правната си същност осчетоводяването има ролята на извънсъдебно признание на неблагоприятен факт, и признанието съответства на останалите доказателства съгласно чл. 175 ГПК. Работодателят не е издавал приходни касови ордери по своя воля в нарушение на счетоводните правила, и не може да черпи права от незаконното си поведение. Ответницата е действала по заповед на работодателя, която заповед не е очевидно незаконна, доколкото сумите са осчетоводявани като внесени на каса, а изпълнението на служебна заповед е обстоятелство, което изключва вината й. В обобщение липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото са установени обстоятелства, които изключват противоправността на поведението и вината на ответницата. С оглед изхода на спора в полза на ответницата по делото следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 300лв., платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО