Определение № 422 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 208/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Г. Б. против решение №895/26.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 1151/2021 г. от 12-ти състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е потвърдил решението на СГС, с което е признато за съществуващо на основание чл.422 ГПК вземане на банката – ищец за сумите, посочени в решението и за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК. Съдът е приел, че между същите страните е било проведено предходно производство, което е било с предмет искове на „Банка ДСК“ЕАД, източник на които е бил процесния договор за заем, като по това дело е налице влязло в законна сила решение, с което исковете на кредитора са били отхвърлени като неоснователни. В това производство съдът е отхвърлили исковете на формално основание, без да формира извод дали в действителност са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на цялото вземане на кредитора, респ. дали длъжника е изпаднал в забава, като е приел, че изявлението за предсрочна изискуемост не е достигнало до адресата. Въз основа на горното съдът е приел, че не може да се приеме, че са били налице основания за отвеждането на съдията-докладчик. За неоснователно е прието оплакването, че изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост на задължението не е достигнало до длъжника преди образуване на настоящото производство. Посочено е, че нотариалната покана, в която е било обективирано изявлението на „Банка ДСК“ЕАД за предсрочна изискуемост на кредита, е била връчена по реда на чл.47 от ГПК през 2016г.,като към този момент процесуалния закон не е поставял изискване невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден/допълнението е от 2017г./.Отделно от това съдът е посочил, че цитираното правило е неприложимо в случая, в който длъжностното лице по призоваване установи, че призоваваният не живее на адреса, а в нотариална покана рег.№1075/16.03.2016г. е отразено изявлението на брата на ответника, че последният не живее на адреса, а е в провинцията. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които според касатора са разрешени от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочените правни въпроси са свързани с настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит. Поставя се въпрос, при проведено предходно производство по чл.422 ГПК и връчване на искова молба по него, следва ли кредиторът да може да обяви нова предсрочна изискуемост и при предвидено в договора автоматично настъпване на предсрочна изискуемост, следва ли да се прилага т.р. №4/2013 г. т.18 на ОСГТК на ВКС. Предходното производство, развило се по иск с правно основание чл.422 ГПК е приключило с влязло в сила решение, с което е прието, че кредита не е обявен за предсрочно изискуем, като именно на това основание е приет и иска за неоснователен, като това решение се ползва със сила на пресъдено нещо между страните. Именно на това основание кредиторът е пристъпил по връчване на обявление до длъжника, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отговора на така поставения правен въпрос, касаещ проведено предходно производство по чл.422 ГПК и връчване на искова молба по него, следва ли кредиторът да може да обяви нова предсрочна изискуемост е неотносим към производството, доколкото съдът е зачел силата на пресъдено нещо между страните, обвързваща ги по влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че не е настъпила предсрочната изискуемост. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. Това е възприето с т.18 на т.р. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и дава отговор на правния въпрос, поставен от касатора в тази насока. Това разрешение е възприето и от въззивния съд, поради което не е налице касационно основание за допустимост на касационното обжалване. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС