Определение № 334 от 08.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 616/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните срещу решение № 13 от 13.01.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д.№ 607 от 2009 г. в частта му, с която е отменено решение от 30.04.1998 г. по гр.д.№ 491 от 1997 г. на В. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Държавата срещу М. Д. Т., М. Х. Б., А. Х. Б., А. А. К., А. Р. К., А. Р. Б., Х. Р. Б., Г. Х. О., Р. С. М., Х. С. М., А. С. М., А. М. К., М. Д. Т., С. Д. Т., Д. Д. З., Б. А. Б., Х. А. К., А. А. К., Ф. Н. Т., С. Н. Б., Р. Н. Б. и К. Н. Б., всички като наследници на Ф. А. Б., починала през 1965 г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на недвижими имоти с обща площ от 256 дка, находящи се в м.”Окуша”, в близост до[населено място], индивидуализирани по Лесоустройствен план както следва: 55 дка в отдел 283 по № № 1, 2, 3 и 4; 51 дка в отдел 284 под № № 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7; 14 дка в отдел 285 под № 1; 8 дка в отдел 286 под № № 2 и 3; 89 дка в отдел 287 под № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9; 13 дка в отдел № 288 под № №1, 4 и 5; 23 дка в отдел 289 под № № 2 и 3; 1 дка в отдел № 290 под № 5 и 2 дка в отдел 281 под № 3 и 4.

В касационната жалба се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, 2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивното решение противоречи на решение № 1407 от 10.10.2000 г. по гр.д.№ 515 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о. и че е налице противоречива практика по това дело в решенията на първата, въззивната и касационната инстанция. Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като до настоящия момент не бил решен въпросът дали Държавата или ответниците като наследници на Ф. Б. са собственици на процесните земи, представляващи държавен горски фонд, а тъй като имало решение на ЕСПЧ по този казус, което било изпълнено от Държавата.

С писмен отговор от 24.03.2010 г. ответниците А. А. К. и А. М. К. оспорват касационната жалба като неоснователна.

Останалите ответници М. Д. Т., М. Х. Б., А. Х. Б., А. Р. К., А. Р. Б., Х. Р. Б., Г. Х. О., Р. С. М., Х. С. М., А. С. М., М. Д. Т., С. Д. Т., Д. Д. З., Б. А. Б., Х. А. К., А. А. К., Ф. Н. Т., С. Н. Б., Р. Н. Б. и К. Н. Б. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението:

1. Съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.3 от Закона за съдебната власт /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегия, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение на тричленен състав на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В настоящия случай касаторът не е посочил съдебен акт от рода на гореизброените, на който обжалваното решение да противоречи. Посоченото решение № 1407 от 10.10.2000 г. по гр.д.№ 515 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о. е на тричленен състав на ВКС, но не е постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което не би могло да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, за да е налице това основание, правният въпрос от значение за изхода на делото трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен или решение на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая касаторът не е посочил влязло в сила съдебно решение, постановено по отменения ГПК, на което обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд да противоречи: Посоченото решение № 1407 от 10.10.2000 г. по гр.д.№ 515 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о. към настоящия момент е отменено с решение № 8 от 06.03.2007 г. по гр.д.№ 530 от 2006 г. на петчленен състав на ВКС и поради това не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и съответно не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Решенията на първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело също не могат да обусловят допускане на касационното обжалване, тъй като не са влезли в сила.

Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай липсва съдебна практика и е налице празнота в закона по следните два въпроса, посочени от касатора и доуточнени от съда както следва: 1. Когато с решение на ЕСПЧ Държавата е осъдена да възстанови собствеността на бившите собственици в определен срок или да им заплати обезщетение, кой има право да избира по кой от двата посочени в решението на ЕСПЧ начина да бъде изпълнено това решение и 2. Когато Държавата е заплатила предвиденото в решението на ЕСПЧ обезщетение на бившите собственици, запазва ли тя правото си на собственост върху имотите, за които е изплатила обезщетението.

Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение