Определение № 188 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 24/2012 г.

ВКС21.05.2012 г.докладчик Маргарита Соколова

Диспозитив

СПИРА производството по гр. д. № 24/2012 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о. След приемане на тълкувателно решение по т. д. № 7 от 2012 г. от ОСГК на ВКС на РБ, делото да се докладва за възобновяване на производството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. И. П. К.-М. е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение № 1364 от 21.10.2011 г. по в. гр. д. № 3050/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявен срещу В. Д. М. иск по чл. 286 ГПК /отм./ вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над 2 100.31 лева до 40 448.87 лева. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена и от М. А. С., който обжалва въззивното решение в частта за отхвърляне на предявения срещу В. Д. М. иск по чл. 286 ГПК /отм./ вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над 2 625.39 лева до 182 142.09 лева. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответницата по касация В. Д. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като поддържа искане Върховният касационен съд да разгледа и се произнесе по възражение за нищожност на делбата, извършена с решение № 311 от 28.02.2008 г. по гр. д. № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, по изложени подробни съображения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на И. К.-М. са поставени въпросите: 1. за съотношението между личното служене с общата вещ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и владението като упражняване на фактическа власт в хипотезите на съсобственост; 2. съставлява ли личното ползване на съсобствения имот от един от съсобствениците определящ фактор за основателност на претенцията за обезщетение, или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ; 3. кога съсобственикът ползва общата вещ лично и определя ли се изводът за лично ползване от предназначението или естеството на вещта; 4. доколко служенето с общата вещ следва да е съобразено с нейното предназначение и дължи ли се обезщетение при наличие на съвместно ползване от страна на съсобственик и трето лице-несобственик, без да са налице наемни или други облигационно уредени отношения между страните; 5. отразява ли се на дължимостта на обезщетението наличието, респективно отсъствието, на намерение за своене у съсобственика, който, служейки си с общата вещ, пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът М. С. е поставил процесуалноправния въпрос: може ли решаващият съд да отхвърли иска на базата на аргументи, които никога не са правени от противната страна като възражения срещу иска, на базата на аргументи, които тази страна никога не е оспорвала и дори е признавала директно като своя позиция по спора, както и материалноправните въпроси: 1. за ролята на исковата молба за делба като писмено поискване за заплащане на обезщетение и за изискванията към съдържанието на това поискване; 2. може ли искането за заплащане на обезщетение, направено по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./, макар и в първата фаза на делбата, в присъствието на съделителя, който сам ползва имота, и отразено изрично в протокола от съдебно заседание, да изпълнява ролята на писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС; 3. следва ли при изрично признание на съделител, че само той владее съсобствения имот, личното ползване на вещта от него да се доказва от ищеца по претенцията за обезщетение или личното ползване се включва имплицитно във факта на владението при липса на твърдение, че имотът се ползва чрез отдаване под наем на трето лице; 4. може ли искането за заплащане на обезщетение, направено на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да бъде под условие, че отправилото поканата лице стане съсобственик в имота в един по-късен момент, респективно при направено искане за заплащане на обезщетение на основание отпаднали вещни права в имота и при положение, че такива вещни права бъдат придобити по-късно на друго основание, първоначално направеното искане ползва ли лицето, което го е направило от аспекта на по-късно придобитите права на съсобственост. С разпореждане от 20.04.2012 г. на заместника на председателя на ВКС и ръководител на гражданската колегия е образувано т. д. № 7/2012 г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса: съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ. При това положение настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че преди приемане на тълкувателен акт от Общото събрание на гражданска колегия на ВКС не може да бъде постановено определение по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК по подадените касационни жалби, тъй като въпросът, предмет на тълкувателното дело, е сред въпросите, поставени от касаторите. Ето защо производството следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.

Цитирани разпоредби

10