Определение № 60226 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К. М. и Г. Й. М., действаща лично и като ЕТ „Краси - Г. М.”, срещу определение № 2717 от 09.12.2020г. по ч.гр.дело № 3739/2020г. на Софийски апелативен съд (САС), ГО, 2 състав, с което е потвърдено определение от 11.08.2020г. по гр. дело № 3716/2020г. на Софийски градски съд (СГС), с което производството по делото е прекратено пред сезирания СГС и е изпратено по подсъдност на Великотърновски окръжен съд, на основание чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл.119, ал.3 ГПК. Касаторите поддържат, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с разпоредбата на чл.7, ал. 1 ЗОДОВ, като молят то да бъде отменено, а делото върнато на сезирания СГС. Твърдят, че уредената в посочената разпоредба подсъдност е изборна и тъй като един от ищците е едноличен търговец и най-сериозните вреди във връзка с предявения иск по чл.2а ЗОДОВ са претърпени в качеството му на едноличен търговец, чието седалище е в [населено място], са избрали да сезират съда по седалището на търговеца, а именно СГС. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване релевират основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните два въпроса: 1. „Следва ли понятието „седалище“, използвано в чл.7, ал. 1, пр. 2 ЗОДОВ, да се тълкува като относимо само към юридическите лица или при липсата на такова изрично уточнение в правната норма, едноличните търговци също имат право да предявяват претенциите си по ЗОДОВ пред съда по седалището си?“ и 2. „Ако отговорът на първия въпрос е, че едноличните търговци имат процесуална възможност да предявят искове пред съда на своето седалище, то в случаите когато в исковата молба са предявени субективно съединени искове за обезщетение на вреди, претърпени от физическото лице в лично качество и на вреди, претърпени в качеството му на едноличен търговец, длъжно ли е физическото лице да предяви исковете по своето местоживеене и има ли правно значение обстоятелството, че най-сериозни са претърпените вреди за лицето в качеството му на търговец?“. Касаторите навеждат, в случай, че не бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по горепосочените въпроси, бланкетно, и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по частната жалба - КПКОНПИ подава писмен отговор, в който я оспорва като неоснователна. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение по смисъла на чл. 121 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, постановено по иск с цена над 5 000 лв.. В атакуваното определение, САС е приел, че исковете за вреди са предявени от физическите лица К. К. М. и Г. Й. М., че същите подлежат на разглеждане по реда на ЗОДОВ и че разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ предвижда алтернативна изборна подсъдност: по мястото на увреждането или по местоживеенето (настоящия адрес) на увредения. Намерил е, че вредите са причинени в района на Великотърновския окръжен съд, където е и местоживеенето на физическите лица - ищци. Тъй като в случая мястото на увреждането и местоживеенето на ищците съвпадат, е заключил, че компетентен да разгледа исковете е Великотърновският окръжен съд. Възражението на ответника, съдържащо се в отговора на исковата молба, по чл. 119, ал. 3 ГПК е счел за основателно и е потвърдил първоинстанционното определение, с което исковото производство е прекратено пред СГС и делото е изпратено по подсъдност на Великотърновски окръжен съд. САС е посочил, че едноличният търговец - ищец не разполага със самостоятелна правосубектност, различна от тази на физическото лице, поради което не може да избира местна подсъдност по седалището на едноличния търговец, в хипотезата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение: Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси, преформулирани от касационната инстанция, съобразно правомощията й според т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в следния правен въпрос: Дали когато ищецът – физическо лице предявява иска си и в качеството си на едноличен търговец, чиято правосубектност съвпада с тази на физическото лице, може да избира да предяви иск за вреди, чиято правна квалификация попада в обхвата на ЗОДОВ, пред съда по седалището на едноличния търговец?. По този правен въпрос е осъществено общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обуславящ за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното определение. Спрямо него е налице и релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по въпроса липсва практика на ВКС, поради което произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По горепосочения правен въпрос, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира следното: В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение на вреди от квалифицираните деликти, регламентирани в ЗОДОВ. Така установената местна подсъдност е уредена като изборна (пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения) и това недвусмислено следва от текстовата редакция на посочената разпоредба – законодателят използва съюзът „или”. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ от 2012г., касаещ тълкуваната разпоредба, е посочено, че се цели да се улесни достъпа на гражданите и юридическите лица до правосъдие по този закон. Щом подсъдносттта е уредена като изборна, това означава, че местнокомпетентният съд се определя единствено и само от волята на ищеца, като нито сезираният съд, нито ответникът по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК могат да не зачетат и избегнат упражнения от ищеца чрез депозирането на исковата молба избор на съд. В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ законодателят е предоставил възможност на ищеца да избира между съда по мястото на увреждането, съда по настоящия адрес или съда по седалището на увредения, без да прави разлика дали увреденият е физическо или юридическо лице, гражданин или търговец. Ако увреденият ищец е едноличен търговец и предявява иска в това си качество, или и в това си качество, доколкото е самостоятелен търговец по смисъла на ТЗ, с вписани фирма и адрес на своето седалище в търговски регистър (чл. 58 ТЗ), то независимо, че едноличният търговец не притежава самостоятелна правосубектност, различна от тази на физическото лице, което притежава фирмата, ищецът може да избира да предяви исковете си по ЗОДОВ, вкл. по чл. 2а, и пред съда по седалището на фирмата – едноличен търговец. Да се тълкува стеснително разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ в хипотеза на предявен иск от физическо лице в качеството му на едноличен търговец, в смисъл че ищецът може да избере само съда по настоящия си адрес като физическо лице, но не и съда по седалището на едноличния търговец, би било в противоречие с целта, която преследва законодателят с изменението на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ чрез ЗИДЗОДОВ, публ. ДВ бр. 98/2012г., която е да осигури достъпно правосъдие за всички увредени правни субекти от квалифицираните деликти, уредени в ЗОДОВ, в максимална степен. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Съобразно отговора на правния въпрос, местно компетентен по конкретното дело да разгледа предявените при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.2а ЗОДОВ, е сезираният от ищците с исковата молба Софийски градски съд, тъй като по отношение на ищцата Г. Й. М., предявила исковете си в лично качество и в качеството на ЕТ „КРАСИ - ГИНА МИЛКОВА” като увредени от процесния деликт правни субекти, седалището на фирмата на ЕТ е в [населено място],[жк], [улица], хотел "Ж. ". Двамата ищци са се възползвали от предоставената им в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ възможност да изберат пред кой местнокомпетентен съд да предявят исковете си, избирайки СГС, и техният избор следва да бъде съобразен при произнасянето по възражението на ответника за местна неподсъдност на спора. Обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на сезирания СГС, който е съдът по вписаното седалище на ищеца – ЕТ. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,