Определение № 1256 от 15.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 161/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу решение № 1269/23.10.2023 г. по в. гр. д. № 1464/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение на Районен съд Пловдив за осъждане на касатора да заплати на „ОЕМП-2002“ ООД сума в размер на 10 162, 88 лв. – недължимо платена с основание предоставена услуга през периода м. април 2020 г. – м. декември 2020 г. по нищожен договор от 01.10.2012 г. за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителна мрежа средно напрежение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - субективен и обективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В процесната хипотеза съдът е сезиран с претенции на „ОЕМП-2002“ ООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чиито размери са съответно 10 162, 88 лв. по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и в размер на 1 146, 91 лв. по акцесорна на тази претенция друга за заплащане на мораторна лихва в размер. Вземането за главница произтича от твърдения за нищожен договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ответника. Спорът е търговски, тъй като произтича от функционалната обвързаност на предявения иск с търговска сделка, определена съобразно субективния критерий, регламентиран от чл. 286, ал. 1 ТЗ. И двете страни по спора са търговски дружества. Размерът на предявените претенции е под прага за касационно обжалване от 20 000 лв. включително /по претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД производството е приключило/, поради което следва да се приеме, че атакуваното въззивно решение не подлежи на обжалване пред настоящата инстанция, въпреки посоченото в обратен смисъл в неговия диспозитив. Подадената от „ОЕМП-2002“ ООД касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС