Определение № 119 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5629/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 2356/25.02.2015 г. от П. В. Д. и Л. В. Д. чрез адв. К. Б., с искане за допълване на определение № 51 от 28.01.2015 г. по настоящето дело в частта за разноските. От ответницата Л. М. Д. не е постъпил отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд на РБ,състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считан от деня на постановяване на определението, чието допълване се иска. Делото пред Върховния касационен съд е образувано по касационната жалба на Л. М. Д. срещу въззивното решение от 18.06.2014 г. по гр. д. № 118/2014 г. на Окръжния съд [населено място]. С определение № 51 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 5629/2014 г. не е допуснато касационно обжалване. В посоченото определение, с което е приключило производството по делото, няма произнасяне по разноските. Това, обаче, не се дължи на пропуск на съда да се произнесе по своевременно заявено искане за разноски, а е непроизнасяне поради това, че изобщо не е било поискано присъждането им от от настоящите молители - ответници по касационната жалба. Разноски се присъждат, само ако са поискани от страната. По аргумент от чл. 80 ГПК страната може да поиска присъждането им най-късно до приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция, като кое е последното заседание зависи от вида и фазите на производството пред съответната инстанция. Пред касационната инстанция, предвид фазата по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби, развиваща се в закрито заседание, и под страх от вероятност да не се стигне изобщо до открито заседание по разглеждане на касационната жалба по същество, искането за разноски следва да се направи с подаване на касационната жалба или с отговора на същата. В разглеждания случай в отговор вх. № 3012/37658 от 26.04.2014 г. настоящите молители са оспорили предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, но не са направили искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие № 0063936, сключен от П. В. Д. през м. август 2014 г., в който е отразен направен разход за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 380 лева, но прилагането му не може да се разглежда като надлежно конклудентно сезиране с искане за присъждане на разноски. В гражданския процес страните отправят исканията си до съда по ясен и недвусмислен начин в устна или в писмена форма в зависимост от вида и времето на извършване на съответното процесуално действие. По изложените съображения искането за допълване на определението от 28.01.2015 г. в частта за разноските се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.