Определение № 1240 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на С. Б. Р. чрез адвокат Н. Д.-И. касационна жалба с вх.№ 3216 от 17.03.2025 г. срещу решение № 4 от 09.01.2025 г., постановено от Окръжен съд - Плевен по гр.дело № 787/2024 г. по описа на същия съд. С него е обезсилено решение № 921 от 09.07.2024 г. по гр.д. № 6307/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен и производството по делото е прекратено. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на процесуалния закон. Счита, че поддържаната от ответника претенция обосновава правния интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск. В изложението към касационната жалба е формулиран процесуално-правният въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Допустимо ли е с отрицателен установителен иск да се иска обявяване нищожност на материално удостоверяване, с което е извършена невярна констатация на правото на собственост? Ответницата оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за вещно право върху недвижим имот, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: П. пред въззивния съд спор е по предявен от С. Б. Р. срещу А. К. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответницата не е собственик на 2/6 идеални части от апартамент № 5 в ЖСК „О.“, [населено място] с идентификатор № ***, съединен с иск по чл.576 ГПК за прогласяване нищожността, евентуално по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост № 47, том II, peг. № 1740, дело № 209 от 2002 г. Ищецът твърдял, че е придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот по договор за дарение. Ответницата се легитимирала като собственик на 2/6 идеални части, придобити от Н. Р. и И. В., които ги наследили от А. Р.. А. Р. не притежавал права върху имота, а нотариалният акт за собственост, с който се снабдил, бил нищожен. За да обезсили решението на районния съд, с което исковете са уважени, въззивният съд приел, че за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като не заявява самостоятелно право върху цялата вещ, нито наличие на конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект; не се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника; не твърди осуетено или смутено владение от ответната страна по отношение на притежаваната от него 1/2 идеална част от имота. Претендираните от ответницата права, които ищецът се стреми да отрече, не надхвърля неговите собствени идеални части. Съдът посочил, че липсата на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск обуславя недопустимост на производството, затова обезсилил постановеното първоинстанционно решение и прекратил съдебното производство. С оглед изложените решаващи мотиви поставеният от касатора въпрос не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Това е така, защото въпросът касае обусловения иск за нищожност на нотариалния акт, с който праводателят на ответницата е бил признат за собственик на 1/2 идеална част от имота. Освен това не е налице и специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – необходимост от развитие на правото, тъй като по въпроса е налице практика на ВКС - решение № 207 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 4909/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС, с която обжалванато решение е съобразено. Нищожното нотариално удостоверяване е факт с правно значение. Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК, иск за установяване на съществуването или несъществуването на факт с правно значение е допустим само в случаите, изрично предвидени в закона. Законът урежда основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания, но законът не предвижда иск за установяване на нищожност на нотариалното удостоверяване. Следователно такъв иск е недопустим. Не е формулиран въпрос относно решаващите мотиви на съда за липса на правен интерес от предявяване на главния отрицателен установителен иск за правото на собственост на ответницата. Извън изложеното при служебна проверка допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост (т.10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС) касационната инстанция констатира наличие на отрицателна абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща недопустимост на исковото производство – чл.299 ГПК. Страните по настоящото производство са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 1176 от 07.08.2015 г. по гр.д. № 1181/2015 г. на Районен съд Плевен, с което Б. С. Р. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на Н. Х. Р., С. А. Г. и И. А. Б. владението върху 1/2 идеална част от собствения им имот – апартамент № 5 с идентификатор № ***. Налице е идентичност на предмета на делото – правото на собственост върху процесните 2/6 идеални части от апартамента е придобито от ответницата А. Д. по договор с две от ищците по гр.д. № 1181/2015 г. на Районен съд Плевен. Страните по настоящото производство са правоприемници на страните по спора, решен с влязло в сила решение: ищецът С. Б. Р. е придобил права от Б. С. Р. на 23.06.2015 г. в хода на процеса по ревандикационния иск, предявен с вписана на 24.02.2015 г. искова молба – чл.226, ал.3 ГПК; ответницата Д. е правоприемник на две от ищците по ревандикационния иск – чл.298, ал.2 ГПК. Следователно по отношение на С. Р. спорът за правото на собственост на А. Д. върху 2/6 идеални части от процесния апартамент е решен с влязло в сила решение, силата на пресъдено нещо на което съставлява процесуална пречка за настоящия исков процес. На ответниците следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 766,94 евро (равностойност на 1500 лева. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение