Определение № 185 от 22.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 663/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], срещу решение № 78/25.01.2010г., постановено по гр.д.№ 2293/09г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 20.07.2009г. по гр.д.№ 913/09г. на Врачанския окръжен съд и отхвърлен предявеният от [фирма] против “р [фирма] /н./ иск с правно основание чл.694 ТЗ в размер на 5740 лв. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба на [фирма] е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Производството по делото е образувано по иск на [фирма] срещу ./ за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника в размер на 5740 лв., произтичащо от договор за продажба, което не е прието от синдика в производството по несъстоятелност. Първоинстанционният съд е уважил иска, като се е основал на признанието на ответника при условията на чл.237, ал.2 ГПК. Въззивното производство е образувано по жалба на синдика на дружеството – ответник и съставът на апелативния съд е приел, че не е доказана реално извършена доставка на стоката, поради което претенцията е отхвърлена. Касаторът поставя въпросите: 1.Какви са процесуалните права на синдика на дружество, намиращо се в производство по несъстоятелност, да представлява длъжника по исковете по чл.694 ТЗ и да обжалва решението самостоятелно и независимо? 2.Какво е значението на направеното признание на иска? и 3. Какви са задълженията на съда – първоинстанционен и въззивен относно указанията на страните за посочване на доказателства? Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне по първия поставен въпрос. Въпросът за правомощията на синдика в производството по иск, предявен по реда на чл.694 ТЗ, и съпоставката на компетентността му с правата на управителните органи на дружеството са от значение за допустимостта на въззивното решение, за която ВКС следи служебно- т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК. В приложената към касационната жалба практика на съдилищата не е даден отговор на поставения въпрос при хипотези, аналогични на настоящата, а актът, в които въпросът е разгледан Решение № 395/20.07.2010г. по гр.д.№ 113/10г. на САС не е влязъл в сила, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Отговорът на втория и третия въпроси са обусловени от разрешението на първия и са относими към контретните факти по спора, поради което по същите не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Какви са процесуалните права на синдика на дружество, намиращо се в производство по несъстоятелност, да представлява длъжника по исковете по чл.694 ТЗ и да обжалва решението самостоятелно и независимо? На основание чл.620, ал.5 ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи. Касационната жалба на [фирма] е недопустима. Този касатор е в процесуалното положение на ответник по предявения установителен иск за съществуване на неприето вземане в производство по несъстоятелност. С обжалваното въззивно решение искът на кредитора на отхвърлен, поради което длъжникът не разполага с правен интерес да подаде касационна жалба и същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд