Определение № 3592 от 30.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1995/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на П. Н. В. чрез адв. Г. Т. от АК-София срещу решение № 826 от 06.02.2026 г. по в.гр.д. № 287/2023 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решението от 13.10.2022 г. по гр.д. № 45977/2020 г. на Софийски районен съд и се отхвърля предявеният от нея иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот със запазване на вещно право на ползване, обективиран в нотариален акт от 27.03.2019 г., с който В. К. Т. (поч. на 25.06.2019 г.) е прехвърлила на ответника Д. В. Х. собствения си ПИ с ид. *.*.* заедно с построените в него сгради.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдо-производствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите:

1. „Допустимо ли е при иск по чл.31 ЗЗД съдът да откаже да приеме за доказано състоянието на невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на сделката единствено поради липса на пряк психиатричен или неврологичен преглед към този момент, когато това състояние се установява чрез ретроспективни съдебно-медицински експертизи, медицинска документация и свидетелски показания?“;

2. „Следва ли съдът да отхвърли иск по чл.31 ЗЗД, когато събраните по делото доказателства установяват наличие на хроничен, прогресивен и необратим органичен мозъчен процес, засягащ когнитивните и волевите функции на лицето, но експертните заключения не могат да определят с абсолютна точност момента на настъпване на тези увреждания?“;

3. „Допустимо ли е при преценка на предпоставките на чл.31 ЗЗД съдът да извежда извод за запазена способност на лицето да разбира и ръководи действията си въз основа на външни прояви на социално функциониране – като упражняване на трудова дейност, самостоятелно придвижване и подписване на правни документи – при наличието на очевидни органични мозъчни увреждания, несъвместими с нормалната човешка психична дейност и засягащи висшите когнитивни и волеви функции?“;

4. „Допустимо ли е съдът да кредитира само едно от налични повече от две противоречиви експертни заключения, без да извърши задълбочен сравнителен анализ на всички експертизи и без да обсъди тяхната съвкупност във връзка с останалите доказателства по делото и във връзка с фактите, които счита за доказани при условията на пълно и главно доказване?“;

5. „Длъжен ли е съдът при преценка на предпоставките по чл.31 ЗЗД да обсъди явната нееквивалентност между насрещните престации по договора, изразяваща се в продажба на недвижим имот на цена, многократно по-ниска от данъчната оценка и пазарната му стойност, като релевантно обстоятелство за способността на лицето да разбира и ръководи действията си?“;

6. „Нарушава ли се правото на защита на страната, когато съдът не извърши съвкупна и мотивирана оценка на всички приети по делото експертни заключения, а кредитира едно от тях без да изложи съображения за отхвърляне на останалите, при положение че тези доказателства са от съществено значение за установяване на релевантния факт по спора?“.

Произнасянето на ВКС по трети и шести въпрос се твърди да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а по отношение на останалите въпроси се поддържа да са обусловили решаващите изводи на съда по предмета на спора и да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

От ответника Д. В. Х. чрез адв. Е. Й. от АК-София е подаден писмен отговор в срок със становище за неоснователност на жалбата и липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.

При проверка за допустимост на производството, настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е редовна и процесуално допустима. За да се произнесе по наведените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобразява следното:

Съгласно приетото в мотивите към обжалваното решение, за уважаването на предявения иск по чл.31, ал.1 ЗЗД е необходимо ищцата да установи, че при сключване на атакуваната сделка, макар и дееспособна, прехвърлителката В. Т. не е могла да разбира или да ръководи постъпките си, както и че ищцата в качеството на неин наследник е поискала поставянето й под запрещение преди нейната смърт. Като безспорно по делото е обявено, че ищцата е единствен законен наследник на В. Т. (нейна леля), както и че на 18.06.2019 г. същата е подала молба до Софийски градски съд с искане за поставяне на своята наследодателка под пълно запрещение. Производството е приключило поради смъртта на В. Т., като към датата на сделката – 27.03.2019 г. е спорно между страните дали същата е могла да разбира свойството и значението на постъпките си.

След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съдебен състав намира, че по делото не се установява с категоричност наличието на предпоставките за унищожаемост на сключения договор – извод, мотивиран с изслушаните свидетелски показания и останалите данни (медицинска документация и заключения на вещи лица) относно начина на живот, поведението и възможността на В. Т. да се грижи за себе си. Приема за установено, че В. Т. до последно е полагала труд като фризьор в собствен салон, била е домоуправител на етажната собственост, сама е постъпвала за лечение в медицински заведения, подписвала е и е приемала лично съпътстващата този процес медицинска документация, както и че в снетите към този момент епикризи не е констатирано нарушение в базисните ѝ психични способности. С оглед на всичко това обосновава извод, че към релевантната за изхода на спора дата няма категорични данни от психиатрична и неврологична гледна точка за нарушена волева способност на прехвърлителката по атакувания договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради което при приложение на неблагоприятните последици от тежестта за доказване искът с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на процесната сделка следва да се отхвърли.

След преценка настоящият съдебен състав намира, че не се обоснова наличие на релевираните предпоставки за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Практиката на съдилищата относно приложението на разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЗД е уеднаквена с приемане на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълк.д. № 5/2020 г. на ВКС, ОСГТК, като въпросите относно подлежащите на установяване обстоятелства, допустимите доказателства и критериите за установяване на основанието за унищожаемост поради фактическа недееспособност са разгледани във вече формираната практика по чл.290 ГПК, която е трайно установена и последователна. В този смисъл няма основание за допускане на касационното обжалване поради необходимост от тълкуване на закона с оглед неговото точно приложение или развитието на правото, а доколкото възприетите правни разрешения в обжалваното въззивно решение в случая напълно кореспондират на трайно установената съдебна практика, то не може да бъде споделено и становището на жалбоподателката за противоречие с нея.

Съгласно задължителните разяснения в посочения тълкувателен акт, в хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни – алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни – причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, но на практика извършва разпореждане при разстроено съзнание. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката, като именно това е и релевантният момент, към който следва да се изследват посочените обстоятелства. Съставите на ВКС последователно приемат, че преценката относно дееспособността е предоставена на съда, като не може да бъде заместена от заключението на изслушаните по делото вещи лица. Последното представлява само едно от доказателствата в производството и трябва да бъде преценявано с оглед на всички събрани по делото фактически данни, като констатациите на експертите не се ползват с обвързваща доказателствена стойност. При наличие на медицинския критерий за унищожаемостта на договора по реда на чл.31 ЗЗД, трябва да се прецени дали е бил налице и юридическият: доколко състоянието на лицето му е попречило да разбира или да ръководи действията си към момента на акта на разпореждане с процесното имущество. За извършването на тази преценка съдът следва да изходи от всички относими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка, вкл. възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица, и други. Само въз основа на експертизата не може да се прави извод, че към момента на сключването на договора страната не е могла да разбира или да ръководи действията си, когато това противоречи на останалия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл: решение № 50028 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3773/ 2021 г., IV г.о.; решение № 144 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр.д. № 5100/2017 г., III г.о.; решение № 73 от 05.07.2018 г. по на ВКС по гр.д. № 3228/2017 г., III г.о.; решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 14/2010 г., III г.о.

Съгласно задължителните постановки на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 год., ОСГТК, материалноправният или процесуално-правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При изложените мотиви към обжалваното решение е видно, че първият и вторият въпрос не са мотивирани съобразно възприетите от съдебния състав фактически констатации, а по-скоро отразяват собственото вътрешно субективно убеждение на жалбоподателката относно установените по делото факти и тяхното значение, поради което същите нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Некоректно се сочи от жалбоподателката мотивите на съда да са изградени единствено поради липса на пряк психиатричен или неврологичен преглед към момента на сделката, както и да е несъмнено установено по делото наличието на хроничен, прогресивен и необратим органичен мозъчен процес, засягащ когнитивните и волевите функции на лицето, чиято воля се твърди да е била опорочена. В практиката на ВКС е трайно утвърдено разбирането, че правни въпроси, мотивирани с фактически констатации каквито не са възприети във въззивното решение, са неотносими, тъй като не са обусловили правните изводи на съда - те представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Ето защо по първите два от поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.

Третият, четвъртият и шестият въпрос касаят допустимите доказателства, фактите и обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при преценката относно предпоставките на чл.31 ЗЗД и изискванията за мотивираност на възприетите изводи. По тях е налице непротиворечива практика (цитирана по-горе в настоящото изложение), която се споделя от настоящия съдебен състав и която практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението. В производството по чл.31 ЗЗД съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и да изложи мотиви за това. Заключенията на медицинските експертизи не могат да бъдат определящи, а тяхната тежест, преценена съобразно правилата на чл.195 ГПК и сл., е колкото тази на всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване на съдебния акт те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които имат значение за решаване на спора. Въззивната инстанция в случая е процедирала именно по посочения начин, поради което следва да се приеме, че постановеното от нея решение не разкрива противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Петият въпрос не е правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а довод за неправилност, тъй като в мотивите си съдът изрично е изследвал значението и основателността на въведеното възражение относно твърдението за „явна нееквивалентност“ между насрещните престации по процесния договор. Изложени са подробни съображения относно съдържанието на сключените договорености между страните. Посочено е, че същото не създава предположение за недееспособност на продавача, доколкото е уговорена пазарна цена над данъчната оценка и то като се има предвид, че сделката е сключена между лица, които са живели като фактически съжители в период повече от 10 години и при уговорено пожизнено вещно право на ползване в полза на отчуждителя. С това е удовлетворено изискването за мотивираност на съдебното решение по смисъла на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и съобразно утвърдените в практиката на касационната инстанция стандарти, с оглед на което касационно обжалване не следва да се допуска и във връзка с петия поставен въпрос.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,