Определение № 578 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2714/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8910/12.05.2021 година, подадена от „Електроразпределение Север” АД населено място, против решение № 673/07.04.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 200/2021 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 261 401/25.11.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХХІ-ви състав, постановено по гр. д. № 7134/2020 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че А. Х. К. не дължи на „Електроразпределение Север” АД населено място сумата от 6185.57 лева, начислена електрическа енергия за периода от 12.04.2017 година до 04.12.2019 година, за което обстоятелство е съставена фактура № /18.02.2020 година. В подадената от „Електроразпределение Север” АД населено място касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. Х. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД населено място твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба А. Х. К. е подал отговор с вх. № 12 643/28.06.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 673/07.04.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 200/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. „Електроразпределение Север” АД населено място е било уведомено за обжалваното решение на 15.04.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8910/12.05.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Варна е изложил съображения, че от констативен протокол от метрологична експертиза № 194/10.02.2020 година на БИМ-РО Русе се установявало, че при външен оглед на електромер липсвали механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок. При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 3-32 608.557 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. На 14.02.2020 година било изготвено становище, с което било одобрено извършването на корекция на електрическа енергия за периода от 12.04.2017 година до 04.12.2019 година, като било посочено, че корекцията била извършена на основание КП и софтуерно прочитане на регистър на СТИ, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ за общо 32 608.00 kWh. Съставена била фактура № [ЕГН]/18.02.2020 година, за периода 12.04.2017 година -04.12.2019 година, на стойност 6185.57 лева. От протокол от № 11206205/11.04.2017 година за монтаж на СТИ № 7826373 се установявало, че на посочената дата, на адрес на потребление в [населено място], [улица] бил осъществен монтаж на СТИ. В протокола били вписани показанията на дневна и нощна тарифа на средството към момента на монтажа, а именно 018605.00 kWh–дневна и 006684.00 kWh–нощна електрическа енергия. От протокол за проверка № 1096р-А-4/14.02.2017 година на „Еллаб България“ населено място на СТИ № 7826373 се установявало, че към момента на проверката в тарифа № 1 на СТИ били отчетени 6683.577 kWh, а по тарифа № 2-18 605.792 kWh. По делото било прието заключението на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза с вещи лица К. и П., от която се установявало, че при софтуерно четене на тарифа 3-1.8.3 било констатирано натрупване на електроенергия в размер на 32 608.557 kWh, която електроенергия не се визуализирала на дисплея на СТИ. Посочвало се, че процесния електромер бил еднофазен двутарифен, поради което активни за същия били тарифи Т1-1.8.1 и Т2-1.8.2. Допълвало се, че поначало тарифи ТЗ и Т4, следвало да бъдат с нулеви показания. Посочвало, че към момента на монтаж на СТИ нямало данни за показанията на тарифи ТЗ и Т4. Отчетеното количество електрическа енергия от 32 608.00 kWh за общо 974 дни било съобразено с пропускателната способност на вторичния предпазител, същия бил с мощност от 63.00 А, като давал възможност да бъде доставена електрическа енергия при среднодневно натоварване при 8-часово потребление в размер на 4.18 kWh за час. От счетоводната част на заключението се установявало, че математически точно било изчислено количеството електрическа енергия по цени за технологични разходи, задължения към обществото, цена за пренос и достъп. Освен това съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че било безспорно между страните, че А. Х. К. бил потребител на електрическа енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума била начислена като корекция на сметката му. Спорно се явявало обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за процесния период. В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ била предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане било от компетенцията на ДКЕВР (чл. 83, ал. 2 от ЗЕ). Правото на „Електроразпределение Север” АД населено място да изчислява и коригира пренесената електрическа енергия било обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. От изготвените констативен протокол и заключението на вещите лица, по несъмнен начин се налагал извод, че в случая не се касаело за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната електрическа енергия. Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на К. било извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 година Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 година, доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление била извършена на 04.12.2019 година. Същите били издадени от Председателя на КЕВР (приети с решение на КЕВР по т. 1 от протокол № 67/24.04.2019 година), в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, във връзка ал. 2 от ЗЕ, а именно-че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществявали съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност били подзаконов нормативен акт, който бил задължителен за страните. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично била предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установяло наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За осъществяването на тази едностранна корекция било необходимо извършването на метрологична проверка и съставянето на констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е било измерено след монтажа на СТИ. В тежест на „Електроразпределение Север” АД населено място било да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване, че процесното количество електроенергия енергия е било доставено и консумирано в обекта на потребление на А. Х. К. след монтажа на СТИ. В конкретния случай по делото бил представен протокол от 11.04.2017 година за монтаж на електромер с фабричен № 7826373, съгласно който към датата на монтажа показанията по дневна тарифа са били 018605.00 kWh и 006684.00 kWh по нощна тарифа. Липсвали данни с какви показатели са били останалите регистри към датата на монтиране на СТИ, включително и регистър 1.8.3. Метрологичната експертиза на БИМ сочела на външна намеса в тарифната схема, но не и от кого е била извършена. Достъп до СТИ имало само „Електроразпределение Север” АД населено място, поради което не можело да се презумира виновно действие на К.. Освен това ответното дружество не било ангажирало доказателства за изпълнение на задължението му по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, съгласно което обслужването на измервателните системи се извършвало най-малко веднъж на три месеца и включвало проверка на същите, резултатите от която се отразявали в досието по чл. 33 (при липса на отклонения) или се съставял констативен протокол по реда на чл. 49 (при установени отклонения). Неизпълнението на собствените му задължения за проверка на СТИ от страна на дружеството, освобождавало от отговорност потребителя за факти, настъпили преди посочения срок. Според състава на Окръжен съд Варна това обосновавало извода, че „Електроразпределение Север” АД населено място не било установило по безспорен начин законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната процедура. Поради това въззивният съдебен състав намирал предявения отрицателен установителен иск за основателен и като такъв същият следвало да се уважи изцяло. С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Варна при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД населено място е поставило правните въпроси за това подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за това кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър и правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър, както и причините за това, а също така правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказването на изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, които не са предвидени в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ. По отношение на първия от въпросите се твърди противоречие между въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново и решение № 129/29.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7040/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а по втория от въпросите също се твърди противоречие с пет решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които са посочени в изложението. Така поставените от „Електроразпределение Север” АД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК първи два правни въпроси са включени в предмета на делото и въззивното решение трябва да се допусне до касационно обжалване за проверка на даденото им от въззивния съд разрешение с разрешението им в посочените решения на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Третият от въпросите също е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на състава на Окръжен съд Велико Търново, като по него липсва установена съдебна практика и се решава противоречиво от съдилищата. Поради това по отношение на него са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД населено място а е поискало въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените от „Електроразпределение Север” АД населено място твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Варна. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 673/07.04.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 200/2021 година по подадената против него от „Електроразпределение Север” АД населено място, касационна жалба с вх. № 8910/12.05.2021 година и такова трябва да се допусне. На „Електроразпределение Север” АД населено място трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 123.71 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение