Определение № 16 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 439/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Т., в качеството на ET "Гладиос - Г. Т.", срещу решение № 2599 от 26.11.2019г. по т.д.№2057/2018г. на Софийския апелативен съд, ТО, с което след отмяна на решение № 172 / 25.01.2018 г. по т.д.№585/2016г. на СГС, ТО, 7 състав, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Българска национална телевизия иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 24000 лв. от общия размер на иска от 49 717, 36 лв., дължима на основание чл. 3, ал. 3 от сключения между страните на 17.12.2007 г. договор за закупуване на телевизионно предаване, създадено от външен продуцент, за излъчени от ответника 499 броя предавания с наименование „Време за готвене“ чрез електронната съобщителна мрежа - интернет за периода от 29.09.2008 г. до 15.05.2013г. В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че възнаграждение за излъчването на предаването след едногодишния срок се дължи единствено в хипотезата на излъчването му в програмите на телевизията - ефирна и сателитни, а не в общия случай, по всички допустими от закона начини. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Налице ли е нарушение на ЗАПСП при излъчване на определен брой предавания, след изтичане на сключен договор за закупуване на телевизионно предаване от външен продуцент? 2. Дължи ли се възнаграждение на продуцента за излъчени предавания чрез електронна съобщителна мрежа - интернет, макар и да не е изрично посочено в договор? Позовава се на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответникът Българска национална телевизия оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че между БНТ и Г. Б. Т., в качеството на ET "Гладиос - Г. Т." на 17.12.2007г. е сключен договор за закупуване на телевизионно предаване, създадено от външен продуцент, за срок от една година, по силата на който БНТ е придобила изключителните права за използване на създаденото от продуцента телевизионно предаване с наименование „Време за готвене". Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора, продуцентът е преотстъпил на БНТ изключителното право за излъчване на предаването за максимално допустимия от ЗАПСП срок за територията на целия свят по всички допустими от закона начини. С ал.2 е регламентирано правото на БНТ срещу престираното възнаграждение, в срок от една година от първото излъчване на всеки брой на предаването, да излъчва същото във всички свои програми /ефирни и сателитни/ неограничен брой пъти, без да дължи на продуцента допълнително възнаграждение. Съгласно чл.3 ал.3 от договора след изтичането на едногодишния срок по ал.2 при всяко последващо излъчване на предаването в програмите й, БНТ ще заплаща на продуцента възнаграждение в размер на 10% от сумата по чл.6/1/ от договора. Въззивният съд е приел, че претендираната с иска сума е изцяло обвързана с уговорено в договора по чл. 3, ал. 3 задължение за БНТ, да заплати продуцентско възнаграждение за излъчване на предаването в програмите след изтичането на едногодишния срок, за който са преотстъпени правата /удължаван впоследствие с анексите към договора/, с оглед на което искът е предявен на договорно основание. Изразил е становище, че уговореното възнаграждение е за позволено правомерно действие, поради което искът следва да се счита предявен и да се разгледа на плоскостта на договорната отговорност по реда на чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като липсва основният елемент от деликта по ЗАПСП, а именно, противоправността. При анализа на събраните по делото доказаталества е приел, че няма пречка верността на препис от електронен документ да бъде нотариално удостоверена при сравняване с първообраза, извършен от самия нотариус съгласно процедурата на чл.591 от ГПК. Ето защо е приел, че удостоверяването от нотариуса на препис на интернет сайта на БНТ, в частта относно съдържащите се в архива на сайта на БНТ 499 броя видеа на предавания с наименование "Време за готвене" има обвързваща доказателствена сила, досежно факта, че в деня на нотариалното удостоверяване съдържанието на архива на предаването е съществувало в такъв вид, както е установено от нотариуса и представеният по делото препис има съдържанието на първообраза на електронния документ. Изтъкнал е, че обстоятелството, че през пролетта на 2013г. предаванията са били налични на сайта на БНТ, се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Тълкувайки разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от договора е стигнал до извода, че възнаграждение за излъчване на предаването след едногодишния срок е дължимо само в хипотезата на излъчването му в програмите на телевизията - ефирни и сателитни, а не в общия случай на ал. 1 по всички допустими от закона случаи. При тези данни е приел иска за неоснователен. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.З от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият от поставените в изложението материалноправни въпроси не е обсъждан от въззивния съд, доколкото същият е приел, че сезиран с претенция за възнаграждение по договор за закупуване на телевизионно предаване, а не с иск за обезщетение за нарушение на правата на ищеца в качеството му на продуцент на телевизионното предаване. Наред с това въпросът не е свързан с дадено от съда тълкуване на приложимите към спора правни норми, а изразява становището на касатора за неправилност на изводите на съда. Изводите на съда са резултат от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, като правилността им не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.З от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Вторият поставен от касатора въпрос също не отразява специфичните за спора обстоятелства, поради което не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Въззивният съд не е отрекъл, че предаването на аудиовизуалното произведение чрез електронна съобщителна мрежа съставлява използване по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗАПСП и за същото би се дължало възнаграждение, а съответно ако е извършено без съгласие на продуцента то би съставлявало нарушение на правата му върху произведението. Предявената претенция обаче е за заплащане на възнаграждение уговорено в сключения между страните договор, като изводът на съда за неоснователност на иска е обусловен от преценката, че за конкретната форма на използване на предаването не се дължи възнаграждение по силата на сключения договор, тъй като в него е уговорено възнаграждение само за излъчване на предаването след едногодишния срок по чл. 3, ал.2 от договора в програмите на телевизията - ефирни и сателитни. С оглед изложеното въпросът не съответства на предмета на спора и не е свързан с констатациите на съда по правно значимите факти и формираните въз основа на тях правни изводи. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. При този изход на спора касаторът следва на основание чл.81 от ГПК да заплати на ответника разноски за касационното производство в размер на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 лв. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд