Определение № 371 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 929/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. П. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 575 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 3412 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2010 г. в частта, с което е оставено в сила решение № 395 от 11.10.2010 г. на Карловския районен съд по гр.д. № 417 от 2007 г. с която е допусната делба между И. А. Г., В. Х. Д., Ц. Х. Г., С. Д. Г. и Д. П. Г. на втория етаж от двуетажната жилищна сграда и дюкянски помещения с една прилежаща стая на първия етаж от същата сграда, ведно с припадащите се общи части от коридора и тавана на сградата, която сграда е построена в дворно място с площ от..... кв.м., а по скица от ...... кв.м., намиращо се в [населено място] и представляващо У. ......, кв..... по плана от ..... г. при квоти 12/18 за С. Д. Г., 3/18 ид.ч. за Д. П. Г. и по 1/18 ид.ч. за И. А. Г., В. Х. Д., Ц. Х. Г.. В касационната жалба се навежда оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно позоваване на материалния закон. Изложение на Д. П. Г. е представено допълнително към жалбата и в него касатора се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за частите на съделителите в делбата, определянето на които счита че е въпрос на правилното прилагане на закона и затова съдът служебно е задължен да ги изследва. Посочва съдебно решение № 112 от 2.02.1988 г. и отново излага съображение за неправилност на решението в частта с която са определени квотите от съсобствеността за посочените обекти. Към касационната жалба е представил три нотариални акта. Срещу касационната жалба не е постъпил отговор от С. Д. Г., И. А. Г., В. Х. Д. и Ц. Х. Г.. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. П. Г. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Пловдивския окръжен съд е допуснал делба на втория етаж от двуетажната жилищна сграда и дюкянски помещения с една прилежаща стая на първия етаж от същата сграда, ведно с припадащите се общи части от коридора и тавана на сградата, която сграда е построена в дворно място с площ от ..... кв.м., а по скица от ..... кв.м., намиращо се в [населено място] и представляващо У. ......, кв....... по плана от ..... г. при квоти 12/18 за С. Д. Г., 3/18 ид.ч. за Д. П. Г. и по 1/18 ид.ч. за И. А. Г., В. Х. Д., Ц. Х. Г.. Квотите са определени съобразно чл.19 от Семейният кодекс/отм./, тъй като имота е придобит през време на брака на С. Д. Г. и покойният наследодател П. Х. Г. ,сключен през 1952 г. и прекратен със смъртта на П. Г. на 26.06.2003 г. /у-ние за наследници № ...../....... г./. Наследници са съпругата, касатора- негов син и съпругата и низходящите на покойният син Х. П. Г., който е починал в хода на съдебния процес. При определянето на техните квоти е съобразена разпоредбата на чл.5 от Закона за наследството. Във въззивното решение изрично е подчертано, че не са представени нотариални актове, които да обусловят друг размер на дяловете от съсобствеността на наследственото имущество. Представените с касационната жалба н.а. № ......, т...., н.д. № .... от ..... г., н.а. № ....., т....., н.д. № ..... от ..... г. и н.а. № ...., т....., рег. № ....., н.д. № ..... от ..... г. не са съобразени при определяне на квотите от съсобственият имот, тъй като не са били представени в хода на съдебното производство. Касационната инстанция е инстанция, в която се разглеждат правни въпроси и касационното обжалване се допуска с оглед усъвършенстване на практиката, изразяващо се в нейното уеднаквяване и развиване. В тази инстанция съдът не се произнася по съществото на спора, не приема и обсъжда доказателства, а проверява правоприлагането въз основа на вече събраният доказателствен материал и възприетата от съда фактическа обстановка. Всяка от страните е била задължена в предходните инстанции по реда на пълното и главно доказаване да установи своите твърдения и възражения. Ето защо представените нотариални актове в тази инстанция не могат да бъдат съобразени. Действително съдът е длъжен да приложи закона при определянето на квотите, но това задължение не се свързва със задължението служебно да събира доказателства, който определят квоти, различни от тези, определени по закон. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, а се касае до процесуален пропуск на касатора да представи релевантните за неговата теза доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,