Определение № 2214 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4989/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Б. и Р. Р. М. срещу решение №.168/15.06.23 по г.д.№.163/23 на ОС Хасково, с което е потвърдено решение №.302/11.11.22 по г.д.№.842/22 на РС Димитровград за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК за признаване за установено, че не дължат 6824,16-главница по договор за банков кредит от 16.08.08, 1678,40лв. редовна лихва за периода 5.06.10-13.11.11, 92,13лв. просрочена лихва съгласно чл.8.1 във връзка с чл.1.2 от анекс №.1/14.10.09 за периода 15.06.09-13.10.09, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1.12.11 до окончателното изплащане, и 176,23лв. разноски, с оглед издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №.1688/5.12.11 по ч.г.д.№.1975/11 на РС Димитровград. Ответната страна „ЕОС Матрикс“ЕООД оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че не е налице твърдяното /с искова молба вх.№.4679/11.07.22/ погасяване на материалното право, удостоверено с издадения в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист, поради изтекла петгодишна давност. Изяснена е, чрез препращане по реда на чл.272 ГПК, хронологията в развитието на процесното изпълнително производство. На 28.12.11 „Райфайзенбанк България“ЕАД е подала молба до ЧСИ З.З. за образуване на изпълнително производство на база изпълнителен лист, издаден въз основа на горепосочената заповед срещу Н.Б. и Р.М.; възложила е на ЧСИ да извърши опис и публична продан на притежавано от тях движимо и недвижимо имущество, да наложи запор върху сметките и вземания им от трети лица; по молбата е образувано и.д.№.201287500400004. На 18.01.12 до длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение /връчени на 25.01.12/, изискани са справки; със запорно съобщение от 18.01.12 ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Р.М., а на 23.02.12 е поискал вписване на възбрана върху неин имот от Служба по вписванията Димитровград. С молба от 06.01.14 ЧСИ е уведомен от банката, че е прехвърлила вземанията си в полза на „ЕОС Матрикс“ООД /с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.01.11 и Конкретен договор за цесия от 12.12.13/; на 17.01.14 последното е поискало конституирането му като взискател /направено с Постановление от 17.02.14/. С Молба изх.№22651/21.10.15 „ЕОС Матрикс“ООД е поискало насрочване на дата за принудително изпълнение, опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на длъжника Р.М., на 09.11.15 ЧСИ е изпратил до длъжниците уведомления, че ще пристъпи към принудително изпълнение на 16.12.15 от 14ч., като насрочва извършване на опис на движими вещи на адрес в [населено място], [улица]-.№../уведомлението до Н. Б. е върнато в цялост с отбелязване, че на 11.12.15 е отказал да го получи; върху това до Р. М. е отразено, че на адреса е намерен синът й Н. Б., който твърди, че майка му е в чужбина, и отказва да получи съобщението/. Видно от Протокол за опис на движимо имущество, на 16.12.15 в 14ч ЧСИ не е извършил принудителни действия поради отсъствието на длъжниците от адреса. С Постановление от 26.09.18 производството по и.д.№.20128750400004 е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и наложените по него запори и възбрани са вдигнати. С молба от 02.11.18 „ЕОС Матрикс“ЕООД е поискало от ЧСИ З.З. да образува изпълнително дело срещу Н.Б. и Р.М. като им изпрати покани за доброволно изпълнение и насрочи дата за оценка и опис на движими вещи на адреса им; с разпореждане от 02.11.18 е образувано изп.д.№20188750400684. С молба от 13.11.18 взискателят е поискал налагане на запор върху сметките на Н. Б. в „Уникредит Булбанк“АД-като това е било направено със запорно съобщение от същата дата. На 14.11.18 на длъжниците са изпратени съобщения, с които се уведомяват за образуваното изпълнително дело, както и че на 21.01.19 се насрочва опис на движими вещи в дома им /това действие в последствие е било отменено поради нередовно уведомяване на страните/. Съгласно писмо от 26.11.18 на ЧСИ до Служба по вписванията Димитровград по образуваното изпълнително дело е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на Р. М., в [населено място], [улица]-№... С молба от 23.09.20 взискателят е поискал налагане на запор на сметките на Н. Б. в „Юробанк България“АД, както и насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника Р. М.. Със запорно съобщение от 21.06.22 ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки и други вземания на Н. Б. в „ОББ“АД и е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника Р.М. до „Юробанк България“АД. На 12.07.22 РС Димитровград е издал обезпечителна заповед №.10 по г.д.№.842/22, с която е допуснал обезпечение на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като е спрял изпълнението по горепосоченото изпълнително дело. Намерено е, че с образуването на първото изпълнително дело давността е прекъсната, такава не тече до 26.06.15 /с приемането на ТР №.2/13 на ОСГТК на ВКС/, а след тази дата също няма изтекла погасителна давност предвид предприетите /след прекратяването на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на първото изпълнително дело/ от взискателя и ЧСИ действия. Същевременно след като конституираният в предходното и.д /макар и прекратено/ взискател е представил доказателство, че в приложението към договора за цесия фигурира името на длъжника Н.Б. под №.155, това е основание, което легитимира кредитора в качеството му на взискател по новообразуваното по негова инициатива изп.д.№.684/18. Задължението, за което отговарят двамата длъжници, е единно и неделимо, поради което е било достатъчно посочването на единия длъжник в приложението към договора за цесия, за да произведе действие, което да обоснове правния интерес на „ЕОС Матрикс“ЕООД като взискател по второто изпълнително дело. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.2 т.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, което е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК?“; 2. „Предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело води ли до прекъсван на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по отношение на останалите длъжници?“ /ТР №.2/26.06.15 по тълк.д.№.2/13, ОСГТК, реш.№.83/11.04.18 по г.д.№.1667/17, ІV ГО/; 3.“Има ли право на принудително изпълнение за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, частен правоприемник на взискателя, ако не се е суброгирал в правото на кредитора като поръчител или солидарен длъжник?“ /реш.№.71/24.07.19 по г.д.№..2576/18, ІІІ ГО/; 4.“Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички заявени и поддържани във въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение?“ /реш.№.134/30.12.13 по търг.д.№.34/13, ІІ ТО, реш.№V151/4.10.16 по т.д.№.2220/15, ІІ ТО/. Доколкото въпросът погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, е включен в предмета на разглеждане по тълк.д.№.2/23 на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по горепосоченото тълкувателно дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,