Определение № 10341 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две частни жалби, подадени съответно от Т. П. С. и М. Й. Д., и двамата от гр. Русе, чрез процесуалния им представител адвокат Д. Димитров, срещу определение № 1735/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 343/2024 г. по описа на Административен съд-Русе, 4-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу решение № 176, взето по протокол № 7/28.03.2024 г. на Общински съвет /ОбС/ - Русе, и образуваното по нея производство е прекратено. Релевирани са доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, по които се претендира отмяната му и връщане на делото на друг състав на същия административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частните жалби, като подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, за допустими, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. П. С. и М. Й. Д., срещу решение № 176, взето по протокол № 7/28.03.2024 г., от ОбС-Русе на посочено правно основание чл. 21, ал. 1, т. 8, във вр. чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във вр. чл. 14, ал. 2, ал. 7 и ал. 8 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 за общинската собственост, приета от ОбС-Русе. С това решение ОбС-Русе е дал съгласие да бъде проведен публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от десет години на следните имоти, представляващи публична общинска собственост съгласно Акт за публична общинска собственост № 6980/05.06.2013 г. /л. 44 от делото/, а именно: по т. 1 от решението - самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Русе 63427.2.5767.1.10, с площ 205кв.м, с предназначение за търговска дейност и с прилежащо към обекта мазе с площ 144кв.м, находящ се в гр. Русе, пл. "Свобода", № 4, ет. 0 /партер/, заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.2.5767.1.11, с площ от 200кв.м, с предназначение за офис, находящ се в гр. Русе, пл. "Свобода" № 4, ет. 1, с обща площ на отдаваните под наем, като заведение за хранене и развлечения, обекти - 549кв.м, с начална тръжна месечна наемна цена в размер на 6 130.00лв без включен ДДС, и по т. 2 от решението - самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.2.5767.1.1, с площ 84.50кв.м с предназначение търговска дейност, с прилежащ към обекта склад в подстълбищното пространство, санитарен възел с преддверие с площ 6.57кв.м, находящ се гр. Русе, пл. "Свобода" № 4, ет. 0 /партер/, с обща площ на отдаваните под наем като заведение за хранене и развлечение, обекти от 91.07кв.м, с начална тръжна месечна наемна цена в размер на 880.00лв без включен ДДС. В т. 1.1 и т. 2.1. от същото решение, от ОбС-Русе са посочени и две условия, които да бъдат включени в заповедта на кмета на Община Русе за откриване на тръжните процедури, тръжните документации и проектите на договорите за наем /съответно - в сключените договори при успешна реализация на тръжните процедури/, а именно - спечелилият търга участник, определен за наемател, да поеме финансови ангажименти към Община Русе за подпомагане изграждането на "Алея на занаятите" в размер на 50 000лв за обекта по т. 1 от решението и на 30 000лв за обекта по т. 2 от същото решение, който да бъде погасен не по-късно от 12 месеца от датата на сключване на договора за наем, съответно - за подпомагане на културни и спортни мероприятия, организирани от Община Русе, в размери на 40 000лв годишно за обекта по т. 1 от решението и на 8 000лв годишно за обекта по т. 2 от същото решение. С атакуваното определение жалбата срещу решението на ОбС-Русе е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. За да постанови този правен резултат административният съд приема, че оспореното решение на ОбС-Русе е акт от кръга на предвидените в чл. 21, ал. 5, изречение второ АПК, с който се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуален административен акт, и не подлежи на самостоятелно обжалване. Наред с посоченото, съдът излага мотиви, че жалбоподателят М. Й. Д., за когото по делото липсва спор, че е общински съветник в ОбС-Русе /взел участие в проведеното на 28.03.2024 г., заседание на общинския съвет и гласувал при приемането на процесното решение/, няма правен интерес да оспори взетото от ОбС-Русе, като колективен орган /част от който е и той/, решение № 176/28.03.2024 г. Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на първоинстанционния съд относно правните характеристики на оспореното решение № 176, взето по протокол № 7/28.03.2024 г. на ОбС-Русе, а оттам и формираните от съда, изводи за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1 АПК. Решението на колективния орган на местното самоуправление за даване на съгласие за провеждане на публичен търг за отдаване под наем на публична общинска собственост, в резултат на който да се проведе тръжна процедура и да се сключи наемен договор, представлява акт по управление на общинско имущество, приет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност на основание чл. 8, ал. 11 ЗОбС и чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, включително във връзка с тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Върховния административен съд, ОСС. Това решение на общинския съвет не е част от процедурата по провеждане на публичния търг за отдаване под наем, която в разглеждания случай, по аргумент от чл. 8, ал. 2 ЗОбС във вр. чл. 50, ал. 1 от Наредба № 1 за общинската собственост, следва да бъде открита със заповед на кмета на Община Русе. Именно заповедта за откриване на тръжната процедура, с която се обявяват условията за участие, ще има характера на акт от кръга на предвидените в чл. 21, ал. 5, изречение второ АПК, изключен от самостоятелен съдебен контрол, но не и процесното решение, с което ОбС-Русе, като компетентен съобразно чл. 14, ал. 7, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗОбС, орган, изразява волята на Община Русе относно управлението на двата индивидуализирани в това решение имота - публична общинска собственост, разрешавайки отдаването им под наем чрез публичен търг с явно наддаване. Но независимо от изложеното, обжалваното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено, е правилно като краен резултат, при наличие на основанието по чл. 159, т. 4 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед данните по делото, правилни са изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата на М. Й. Д. поради липсата на правен интерес у този частен жалбоподател, в качеството му на общински съветник в ОбС-Русе, взел участие в заседанието, на което е прието процесното решение. Настоящият съдебен състав възприема изложените в тази връзка в оспореното определение, мотиви на административния съд, които намира за ненужно да възпроизвежда в текста на настоящото решение и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ във вр. чл. 236 АПК. Само за изчерпателност следва да се отбележи, че правният интерес на частния жалбоподател, който е общински съветник в ОбС-Русе, и следователно е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/, не би могъл да се обоснове чрез навеждането на доводи за предстоящо развиване на дейност и участие в разрешените с решението на общинския съвет, тръжни процедури, от които би могъл да възникне конфликт на интереси, съобразно легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 70 ЗПК. Отделно от изложеното, предвид данните по делото, съдебният състав счита, че жалбата на Т. П. С. също е недопустима за разглеждане по същество, на основание чл. 159, т. 4 АПК, тъй като и този частен жалбоподател не установява правен интерес от оспорването на взетото на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗОбС, решение на ОбС-Русе. За разлика от областния управител, който по аргумент от чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е винаги активно процесуално легитимиран да оспорва пред съответния административен съд решенията на общинския съвет без да обосновава наличието на правен интерес, физическите и юридическите лица имат правото да оспорят приетите от общинския съвет решения само и единствено, когато по отношение на тях са налице предпоставките по чл. 147 АПК. Съгласно тази разпоредба право да оспорят административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Това предполага да е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административния акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права. Никоя от тези предпоставки не е налице в разглеждания случай, като извод за наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес за оспорващия не може да се обоснове и с наведените в жалбата до първоинстанционния съд, хипотетични доводи за предполагаемото му участие в предстоящите тръжни процедури. Правният интерес предполага, отмяната на обжалвания акт сама по себе си да може да породи правни последици за жалбоподателя, тоест, че жалбата може по този начин, чрез резултата си, да донесе полза на страната, която я е подала. В случая, такъв интерес не е налице за частния жалбоподател Т. П. С., защото оспорването на решението на общинския съвет, независимо от неговия резултат, не би могло да доведе до каквито и да било правни последици в правната му сфера. По тези съображения, като не е пристъпил към разглеждане на жалбата и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила, при съобразяване на направената от настоящия състав корекция в мотивите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,