Определение № 739 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 281/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. И. С. [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. М. против въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отделение от 1.11.2011 г. по гр. д. № 12789/2010 г. в частта, с която е отменено решение от 11.03.2010 г. на СРС, 58 с-в, постановено по гр. д. № 49740/2009 г. в частта, с която е уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ и в частта, с която е присъдена държавна такса в полза на СРС над сумата от 108.61 лв., както и в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение, вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от М. И. С. срещу ДФ „Земеделие”, като неоснователен и недоказан. С жалбата се иска обезсилване на обжалваното решение като недопустимо в частта, с която въззивният съд е отменил допуснатото от първоинстанционния съд предварително изпълнение на въззивното решение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, поради наличие на друго влязло в сила въззивно определение по същия правен спор, постановено по реда на чл. 274сл. ГПК по жалба на ДФ „Земеделие”. С определение № 10975/26.07.2010 г. по ч. гр. д. № 5439/2010 г., СГС, Административна колегия, ІІІ Г състав е оставена без уважение частна жалба на ДФ „Земеделие” против решение на СРС, 58 състав от 11.03.2010 г., постановено по гр. д. № 49740/2009 г., с което е постановено предварително изпълнение на присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ със законна лихва от 5.11.2009 г. до окончателното изплащане и постановяване на друго решение, с което искът да бъде уважен. Претендира се присъждане на разноски за адвокат пред въззивната и касационна инстанции. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е обусловил крайното решение и е разрешил в противоречие с практиката на ВКС по Р. № 292/24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2009 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, копие от което е приложено. Формулиран е въпросът: Нарушил ли е въззивният съд чл. 269 ГПК вр. чл. 6, ал. 2 ГПК, ако, след като е приел, че уволнението е незаконно е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 7 292.40 лв. на основания, които не са релевирани с въззивната жалба. За ответник по касация ДФ „Земеделие” чрез процесуален представител юрисконсулт В. Банкова-Х. е подаден писмен отговор. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Решението на СРС, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е потвърдено от въззивния съд и е влязло в сила, тъй като не е подадена касационна жалба от ответника. Предмет на касационно обжалване е само искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не е доказан. В тази връзка съдът е посочил, че още с исковата молба ищецът е представил копие от трудова книжка, но не е представил същата в оригинал за констатация от съда в проведеното съдебно заседание, както и че между подаването на исковата молба на 5.11.2009 г. до последното съдебно заседание на 24.02.2010 г. е изминал период от време, пред който ищецът може да е постъпил на работа по нов трудов договор или по служебно правоотношение. В писмения отговор на ответника на исковата молба, както и в единственото проведено по делото съдебно заседание липсва оспорване на иска за обезщетение, не са направени и доказателствени искания в тази насока. С произнасянето в по-горния смисъл въззивният съд е решил поставения от касатора правен въпрос в противоречие с Р. № 292/24.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1282/2009 г., ВКС, ІV г. о., в производство по чл. 290 ГПК. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение