Определение № 3086 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба № 657/06.02.2023г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 179/08.12.2022г., постановено по въззивно гр.дело №295/2022г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното решение след частична отмяна на решение № 17/09.04.2010г., постановено по гр.д. № 92/2009г. на Габровския окръжен съд е отхвърлено искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от П. М. Б. на три недвижими имота, находящи се в [населено място]-Г., [община], на лек автомобил „Пежо 206“, на мотоциклет „Сузуки“ и на сумата 500 лева от продажбата на л.а. Ф. Голф.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си чл.284, ал.3, т.1 ГПК Комисията поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1. Следва ли да се изключи възможността за установяване на престъпната дейност на ответника и придобитото през релевантния период имущество, в случай, че наказателното производство е приключило със споразумение, при което имуществените вреди от престъплението са възстановени; 2. При преценката за наличие или липса на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество следва ли да се съобразява обстоятелството, че имуществената вреда от престъпната дейност, е възстановена след деноминацията на лева, което в пъти се различава от себестойността на имуществото, предмет на осъществената в периода от 1994г.-1995г. престъпна дейност, респективно от размера на настъпилите от нея имуществени вреди; 3. Следва ли при решаване на поставения въпрос съдът да съобрази обстоятелството, че голяма част от отнетото с престъпната дейност (грабежи, кражби) имущество е във валута, която запазва своята покупателна стойност, въпреки инфлационните процеси е деноминацията на лева, а възстановяването на имуществените вреди се извършва в лева; 4. Може ли да се изключи възможността за установяване на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, поради обстоятелството, че от момента на извършване на престъпленията, попадащи в обхвата на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД(отм.) до момента на придобиване на имуществото, предмет на иска за отнемане, е изтекъл период от около 10 години; 5. Следва ли при решаване на поставения въпрос съдът да съобразява всички обстоятелства по делото, като вземе предвид и факта, че за един продължителен период от време ответникът е бил задържан под стража, тоест бел е в обективна невъзможност да придобива имущество, а същинското придобиване на активи е започнало след влизане в сила на акта, с който е реализирана наказателната му отговорност; 6. В тази връзка следва ли съдът да съобрази обстоятелството, че за част от престъпленията, за които ответникът е бил привлечен, като обвиняем, е предвидено наказанието „конфискация“.

Ответникът по жалбата - П. М. Б., чрез пълномощника адв. Й. Й., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима-подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното:

С решение № 116 от 22.07.2022г., постановено по гр. дело № 734/2022г. на III ГО на ВКС, по молба на П. М. Б. е отменено, на основание чл. 303, ал.1 т.7 ГПК предходното, влязло в сила, въззивно решение № 210/08.11.2010г., допълнено с решение № 410/06.01.2011г., постановени по възз. гр. д. № 410/2010г. на Великотърновския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 17/09.04.2010г. по гр.д. № 92/2009г. на Габровския окръжен съд е отнето имущество на П. М. Б., на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД(отм.) и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав на апелативния съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на основание чл. 28 ЗОПДИППД(отм.) Комисията претендира отнемане от ответника Б. в полза на държавата на имущество на обща стойност 161300 лева. Установил е, че с влязло в сила на 06.10.2006г. споразумение по нохд № 107/2000г. на Ловешкия окръжен съд, Б. е признат за виновен и осъден за: 1. престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и т.3 вр. ал. 1, т. 2 и т.3, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, извършено в периода от 17.06.1994г. до 10.01.1995г. в съучастие като извършител с подробно посочени лица, сговорили се предварително да вършат грабежи, като действали със сила и заплашване, извършвайки отнемане на леки автомобили, вещи и парични средства в особено големи размери - на обща стойност 10 328 072 лева, след деноминацията 10 328,072 лева, като деецът бил въоръжен, действал е със сила и заплашване; 2. престъпление по чл. 200 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 и 3 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за това, че на 26.08.1994г., край [населено място], в съучастие с подробно посочени лица, сговорили се предварително да вършат грабежи, като действали със сила и заплашване, извършил приготовление за грабеж на имущество на украинските граждани, подробно посочени, на стойност 18500 щатски долара-1 221 000 лева, след деноминацията 1 221 лева, с намерение противозаконно да присвои, но не довършил деянието по независещи от него причини; 3. престъпление по чл. 95, ал. 1, т. 3, т.4 и т.5 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за това, че в периода от 18.09.1994г. до 21.09.1994г. в [населено място] и [населено място] чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на подправен ключ и след предварителен сговор с подробно посочени лица противозаконно отнели с намерение да присвоят: лек автомобил на стойност 1201405 лева, след деноминацията 1201,40 лева; лекотоварен автомобил на стойност 501840 лева, след деноминацията - 501,8 лв.; 4. престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК-за това че в периода от 1994г. до 10.01.1995г. в [населено място] и други населени места държал огнестрелно оръжие: три пистолета М., ловна пушка тип Помпа, един пистолет Г-57, югославско производство, без да има за това надлежно разрешение и оръжието е в големи количества. От наложеното наказание на Б. е приспаднато времето, през което спрямо него е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 19.01.1995г. до 02.07.2001г. Посочените престъпления попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 5, т.6 и т.23 ЗОПДИППД (отм.).

Установено е, че Б. не е семеен. Има дъщеря, което е [дата на раждане] Комисията е започнала проверка на имуществото на ответника, която обхваща периода от 10.05.1987г. до 2009г.

В проверявания период Б. е придобил следните недвижими имоти: на 21.02.2007г. е купил хамбар на един етаж, с площ 520 кв. м, стопански постройки с площ 45 кв.м, построени в УПИ * в кв. 34 по плана на [населено място]-с.Г., общ. Г. и стопанска постройка на един етаж с площ 80 кв.м, построена в УПИ в кв. 34 по плана на същото село за сумата 3 200 лева. Пазарната стойност на този имот към датата на придобиването- 21.02.2007г. е в общ размер 55 100 лева (хамбар с площ 520 кв.м - 46 900 лева; стопанска постройка 45 кв.м- 3 700 лева и стопанска постройка 80 кв.метра - 4 500 лева). На 21.04.2008г. Б. е купил ПИ № * с площ 745 кв.м. в [населено място]-Г. за сумата 1 000 лева. Пазарната оценка на имота към датата на придобиване е 5 960 лева. На 21.04.2008г. ответникът е купил ПИ № * с площ 2 590 кв. метра в [населено място]-Г., общ. Г. за сумата 3 110 лева. Пазарната му стойност към датата на сключване на сделката е 20 720 лева. Общата пазарна стойност на придобитите през периода недвижими имоти е 81 780 лева или 427,38 МРЗ.

Установено е, че на 17.12.2007г. чрез договор за дарение и чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ответникът е придобил 5/6 ид.части от поземлен имот с площ 535 кв.м, съставляващ УПИ *** в кв. 31 по плана на [населено място], ведно със същата идеална част от построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда със сутерен, със застроена площ 100 кв.м, пристройка на един етаж с площ 20,25 кв.м с предназначение „Магазин за хранителни стоки“.

По време на проверявания период ответникът е придобил, съответно се е разпоредил със следните МПС: на 01.12.2005г. е купил л.а. „Фолксваген Голф” с ДК [рег.номер на МПС] за сумата 1 000 лева, с пазарна стойност към датата на закупуването - 4 267 лева. На 06.11.2006г. този автомобил е продаден с договор за покупко-продажба на МПС за сумата 500 лева, а пазарна стойност към момента на отчуждаването е 3 696 лева. На 19.12.2006г. Б. е купил л.а. „Пежо 206” за сумата 400 лева, при пазарната стойност към датата на закупуването - 8 268 лева. На 10.07.2006г. е купил мотоциклет „Сузуки GSXR” за сумата 3 384 лева, при пазарна стойност според САТЕ- 17 851 лева към датата на сделката. На 13.01.2009г. ответникът е сключил предварителен договор за продажба на МПС, по силата на който се е задължил да прехвърли правото на собственост върху мотоциклета за сумата 8000 лева, от която 6000 лева платени при подписване на предварителния договор, а остатъкът - 2000 лева е платим при сключване на окончателния договор. На 19.03.2009г. с договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите ответникът, действащ чрез пълномощник е продал мотоциклета за 8 000 лева. Изчислено е, че общата пазарна стойност на придобитите през периода МПС е 30 386 лева или 191,70 МРЗ.

В проверявания период-на 22.12.2006г. Б. е купил телевизионен приемник LG за сумата 3 249 лева, от които в брой е платил 250 лева, а остатъкът в размер 2 999 лева е платил, чрез кредит от Jetkredit; на 27.06.2007г. отново с кредит от Jetkredit е купил дигитална видеокамера Soni, за сумата 1 079 лева. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза платените от ответника суми по кредита към Jetkredit за приемника са в размер 3 670,78 лева, а за камерата -1 367,05 лева. Сборът от сумите, представляващи кредит и платените в брой 250 лева за първата вещ, възлиза на 5 287,83 лева. Погашенията за телевизионния приемник са, както следва: платено в брой при покупката - 250 лева (1,56 МРЗ), 2007г. - 2447,16 лева -13,60 МРЗ, 2008г.-1223,62 лева- 5,56 МРЗ; погашенията за дигиталната камера са: 2007 г. - 455,64 лева-2,53 МРЗ, 2008г. - 911,41 лева -4,14 МРЗ.

През м.май 2007г. ответникът е купил 14 454 броя поименни компенсационни бонове и е заплатил за тях сумата 6 252.80 лева -34,74 МРЗ.

В периода от 1987 г. до 2008г. ответникът има доходи от трудови правоотношения, както следва: за 1989г. - 350 лева- 2,5 МРЗ; за 2001г. - 300 лева-3,44 МРЗ; за 2002г.-1200 лева -12 МРЗ; за 2003г.- 1500 лева -13,63 МРЗ; за 2004г.- 1519,91 лева -12,67 МРЗ; за 2005г. - 4371,48 лева -29,14 МРЗ; за 2006г. - 6470 лева-40,44 МРЗ; за 2007г. - 8900,08 лева-49,44 МРЗ; за 2008г.- 8961,81 лева- 40,74 МРЗ. Получил е суми от банкови кредити, както следва: по договор за потребителски кредит от 28.08.2006г. от „Изи Интернешънъл А. Банк“ АД му е отпуснат кредит в размер 10 000 лева- 62,50 МРЗ; по договор за потребителски кредит от 19.12.2007г. от „Сибанк“ АД му е предоставен кредит в размер 13 000 лева-72,22 МРЗ; през 2007г. е ползван кредит от Jetkredit за закупуване на телевизионния приемник и видеокамерата. На 19.10.2006г. е възстановена гаранцията, внесена по наказателното производство в размер 8111,30 лева-50,70 МРЗ.

Въззивният съд не е възприел като доход на Б. сумата 50 000 евро, посочена в представен по делото договор за заем от 20.07.2006г., съгласно който тази сума му е предоставена от З. И. Д., в присъствието на двама свидетели. Не е възприел като приход на ответника и сумата 10 000 лева по представения по делото договор за поръчка от 17.05.2006г., сключен между Д. Т., като поръчител, и П. Б., като довереник. Не е включил, като приход на ответника и сумата 5000 лева по предварителен договор за продажба на МПС от 04.09.2007г., по силата на който Б. се задължил да прехвърли на А. Т. л.а. Пежо 206 за сумата от 5000 лева, който според договора била платена в брой от купувача преди подписването му.

Съдът е приел като приход пазарната стойност на л.а.Фолксваген Голф в размер 3696 лева -10,27 МРЗ, който автомобил е купен през 2005г., когато приходите на ответника са превишавали разходите му за издръжка по НСИ, т.е. според съда автомобилът е придобит от законен източник на средства, поради което получената пазарна стойност от неговата продажба следва да се отчете като приход за годината, през която е отчужден - 2006 г. В обобщение е прието, че общият размер на приходите на проверяваното лице възлиза на 72458,58 лева или 422,34 МРЗ.

За проверявания период са направени обичайни разходи за издръжка, изчислени по статистически данни на НСИ от вещото лице, което е съобразило обстоятелството, че на 21.09.1987г. Б. е изпратен на наборна военна служба, от която се е уволнил на 19.09.1989г., както и че в периода от 19.01.1995г. до 02.07.2001г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Изчислено е, че разходите за издръжка на домакинството за анализирания период са в общ размер 22387 лева -247,13 МРЗ, а разходите средно на лице до 1995г. са 87098 лева, която сума след деноминацията възлиза на 87 лева; платените данъчни задължения са 2466,18 лева-12,68 МРЗ; погасителните вноски - към „Интернешънъл А. Банк“ АД платени през 2006г. в размер 1116,12 лева -6,98 мРз, през 2007г. в размер 10 694,97 лева- 59,42 МРЗ и през 2008г. в размер 37,17 лева -0,17 МРЗ; погасителните вноски по договор за потребителски кредит от 13.12.2007г., сключен със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД, платените от ответника през 2007г. в размер 195 лева- 1,08 МРЗ и през 2008г. в размер 3521,34 лева -16,01 МРЗ; плащанията за закупуването на LCD дисплей и дигитална камера- през 2006г.

• сумата 250 лева-1,56 МРЗ и погасителните вноски към Jetkredit през 2007г.

• 2447,16 лева-13,60 МРЗ за дисплея и 455,64 лева -2,53 МРЗ за видеокамерата, през 2008 г. - 1223,62 лева-5,56 МРЗ за дисплея и 911,41 лева -4,14 МРЗ за видеокамерата.

Съдът е включил в разходите и платените вноски по договор за

финансов лизинг от 04.05.2007г. с „Х. А.-А.-А.“ ЕООД: през 2007г. е платена сумата 15 017,96 лева-83,43 МРЗ, през 2008г. -сумата 3128,54 лева-14,22 МРЗ. Отчел е, че през 2007г. ответникът е направил разходи за недвижим имот в [населено място], чрез дарение и прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, изразяващи се в платена такса в размер 233,14 лева-1,29 МРЗ. Като разход съдът е възприел средствата за закупуването на недвижимите имоти и МПС през периода, както и за закупените компесаторни бонове.

Въззивният съд не е възприел като разход сумата 10025 лева, внесена гаранция по нохд № 107/2000г., тъй като сумата е платена от сестрата на ответника и няма данни да е излязла от неговия патримониум. Не е зачел като разход и сумата 20 000 лева по издадения запис на заповед от 17.05.2006г., тъй като липсват данни по същия да е предприемано изпълнение.

За да установи липса, съответно наличие на законен източник за придобиване на посоченото имущество съдът е извършил подробен икономически анализ на финансовото състояние на ответника през проверявания период като установените доходи е съпоставил с извършените разходи по години за периода от 1987г. до 2008г. При анализа не са начислени приходи и разходи за 1988 година, тъй като ответникът е бил на военна служба; установена е отрицателна разлика между приходи и разходи за 1987, за 1989г., за 1990г., за 1991г., за 1992г., за 1993г. за 1994г. В периода от 1995г. до 2001г. ответникът е бил задържан и приходи и разходи не се установяват. Установена е отрицателна разлика между приходи и разходи за 2001г., за 2002г., за 2003г. и за 2004г. През 2005г. приходите от трудови възнаграждения са превишавали разходите за издръжка на домакинството, поради което съдът е приел, че за закупения през 2005г. л.а. „Фолксваген Голф“ на стойност 4 267 лева(28,45 МРЗ) е установен законен източник на средства. За 2006 година е налице отрицателна разлика между приходите и разходите в размер, както и за 2007г. и за 2008г.

Въззивният съд е посочил, че фактическият състав за възникване на материалното право на държавата по чл.28, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) се обуславя от наличието на три кумулативни предпоставки: да е образувано наказателно производство против ответника за деяние от изброените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.); да е установено придобиването на имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР от същия закон (над 60 000 лева); придобиването на имуществото да е пряко или косвено свързано с престъпната дейност. Във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи обосновано предположение за съществуването й - чл.3, ал.1 и чл.4, ал.1 ЗОПДИППД(отм.). Въззивният съд е приел за установено наличието на две от предпоставките от фактическия състав по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД(отм.)-ответникът е признат за виновен и е осъден за престъпления, попадащи в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.3 ЗОПДИППД(отм.) и за проверявания период е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР от ЗОПДИППД(отм.) - над 60 000 лева. Обсъждайки събраните по делото доказателства, вкл. експертните заключения, относно източниците на доходи и финансиране, послужили за придобиване на имуществото, чието отнемане се иска, съдът е счел, че не се установява наличието на третата предпоставка - да е налице връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност и придобиването на активите. С позоваване на приетото с ТР № 7/30.06.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГК на ВКС, съдът е отчел следните обстоятелства, имащи отношение към обосноваване на връзката между престъпната дейност и придобитото имущество: престъпленията, за които ответникът е осъден са извършени в продължение на половин година - от средата на 1994г. до 10.01.1995г., т.е. за непродължителен период от време са реализирани общо 13 деяния, като по първата група деяния (грабежи) са извършени в съучастие с още 13 лица, а извършените кражби са в съучастие с още 2 лица. Тези престъпления в по- голямата си част са резултатни-генерират имуществени облаги. Според споразумението по наказателното производство, причинените от деянията имуществени вреди са напълно възстановени. Съдът е посочил, че в периода на престъпната дейност на ответника в страната е съществувала драстична инфлация, довела до значителна девалвация на лева. Считано от 05.07.1999г. е приет Закон за деноминацията на лева, при който българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев; съгласно чл. 2 от този закон деноминацията се отнася за всички величини в български левове, за всички имуществени и парични права и задължения. Приел е, че задълженията на осъдените лица за възстановяване на вредите към момента на възстановяването са преизчислени в деноминирани лева, което е съобразено със законовите разпоредби, имащи действие за всички правни субекти в РБългария, въведени именно, поради икономическите процеси в страната. По тази причина, както и поради обстоятелството, че наказателният съд е приел наличието на възстановяване на имуществените последици от престъпната дейност, съдът не е споделил довода на Комисията, че поради инфлационните процеси следва да се преразгледа вредоносния резултат и последиците от него, само за нуждите на гражданската конфискация. Съдът е отчел и обстоятелството, че след освобождаването му от ареста през 2001г. е започнал трудова дейност в частния сектор и е генерирал доходи от нея, че придобиването на имущество е основно в периода от 2006г. до 2008г., значителен след периода на престъпна дейност и след започването на трудова дейност. Съобразявайки всичко това съдът е направил извод, че въпреки наличието на придобито имущество, за което не се установяват законни доходи, позволяващи придобиването му, от събраните по делото доказателства не може да се направи логически обосновано предположение за наличие на пряка или косвена причинна връзка между придобитото имущество и установената престъпна дейност. Предвид липсата на установена връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) и имуществото, чието отнемане се иска, съдът е отхвърлил исканията на Комисията.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.

Всички поставени от касатора въпроси са свързани с оплакването за неправилност на извода на съда за липса на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. Въпросите, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК нямат характеристиката на правни, а са фактически- касаят анализа и оценката на доказателствата, извършени от въззивния съд, които не са предмет на проверка във фазата по селектиране на касационните жалби. Видно от мотивите на обжалваното решение, за да счете за неоснователно искането за отнемане на посочените недвижими имоти, моторни превозни средства и парична сума, въззивният съд е приел, че придобиването на имуществото няма как да е свързано с престъпната дейност. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД(отм.) на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други законни начини. Обект на ЗОПДИППД(отм.) е имущество, като производството по този закон не дублира наказателното производство, в което наказателният съд може да наложи наказание „конфискация”-чл. 44 НК, или независимо от наказателната отговорност, да постанови отнемане в полза на държавата на вещи, принадлежащи на виновния и предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление; на вещи - предмет или средство на престъплението; както и отнемане от дееца на пряката или непряката облага, придобити чрез престъплението -чл. 52, ал. 1 и, ал. 2 НК, (в ред. след изм. с ДВ бр. 7/2019г.). ВКС е категоричен в становището си, че на отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.), както и по ЗОПДНПИ(отм.) и ЗПКОНПИ подлежи имущество, а не приходи, нито „доходи от престъплението”. Доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б.„б” НК, когато той произтича от установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според новата терминология на НК - пряката или непряката облага, придобити чрез престъплението) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета и равностойността на придобитата облага, ако тя липсва или е отчуждена. По гражданскоправен ред на отнемане подлежи налично имущество; ако то е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него. Ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата (ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк.дело № 4/2021г. на ОСГК; както и решение № 200/14.02.2019г. по гр. д. № 4143/2019 г. на III ГО, решение № 147/16.09.2019г. по гр. д. № 1998/2018г. на IV ГО, решение № 97/18.05.2018г. по гр. д. № 3224/2017г. на IV ГО и др.). Въззивният съд, съобразявайки цитираната практика, включително и разясненията, дадени в ТР №7/30.06.2014г. по тълк.дело № 7/2013г. на ОСГК на ВКС е приел, че във всички случаи трябва да има връзка-пряка или косвена, между престъпната дейност и придобитото имущество, или да може да се направи обосновано предположение за съществуването й, при наличието на значително имущество, за което няма данни за законен произход. Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, когато то е пряко придобито от престъплението. Косвена е връзката, когато придобиването на имуществото е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и придобитото имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а и от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Така например, в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. В тази връзка, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл.11 ЗОПДИППД(отм.). В хипотеза само на незаконно придобито имущество, дори от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.), без връзка (пряка или косвена) между престъпното деяние и придобиването на имуществото, не може да бъде проведена гражданската конфискация по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.). В този смисъл и решение № 108 от 27.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2020г. на III ГО. Въззивното решение не е постановено в отклонение с тези правни разрешения. Доводите на касатора, че възстановяването на щетите от престъпленията е станало след деноминацията на лева, че доколкото част от отнетото от престъпната дейност имущество е във валута, която не се влияе от инфлационните процеси и в тази връзка липсва възстановяване на вредите от престъплението, не са предмет на производството по ЗОПДИППД. В цитираното от жалбоподателя съдебно решение на ВКС не са разрешени поставените въпроси. Поради което така цитираната практика на ВКС не е относима и същата не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 по тези въпроси. Несъгласието на касатора с решаващия извод на съда е по естеството си оплакване за неправилност и необоснованост на решението, което подлежи на обсъждане и преценка само във втората фаза на производството ако обжалването бъде допуснато, но не обосновава извод за противоречиво разрешаване на правния въпрос. В допълнение следва да бъде отбелязано, че касаторът не е обосновал поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно не е посочил какво е значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика; развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.

Предвид всичко изложено, не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

С оглед изхода на делото КПКОНПИ трябва да заплати на ответника по касация сумата 8 100 лева, представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение