Определение № 42 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 26/2025 г.

Образувано по спор за подсъдност, повдигнат от Административен съд – Ловеч и Софийски районен съд, кой е компетентен измежду тях да се произнесе по искова молба, подадена от И. Терзийски в качеството на собственик на ЕТ „И. Терзийски“, ЕИК203185175, със седалище и адрес на управление област Ловеч, община Априлци, гр. Априлци, [улица], [номер], чрез процесуален представител адвокат Х. Манчев – САК, със съдебен адрес гр. София, [адрес] срещу Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ121100421 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Овча Купел“, бул. „Цар Борис трети“ № 136, с цена на иска 1278.99 лева, от които 1084.19 лева главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.10.2023г. до окончателното плащане и сумата от 194.80 лева, мораторна лихва за периода 23.03.2022г. до 27.10.2023г. Исковата молба е подадена пред Районен съд- София, с правно основание 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за установяване на вземанията по заповед за изпълнение № 36094 от 01.12.2023г., издадена по ч.гр. дело № 59597/2023г по описа на Районен съд – София. Поддържа се от фактическа страна, че на ищеца е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. №01-6500/8555 от 11.03.2020г. от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на ЕТ " И. Терзийски“ е установено задължение за възстановяване в размер на 139859.99 лева. Сумата произтича от Договор № 33/3/3121580 от 18.02.2015г. по мярка 4.1 „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната МИГ, прилагащи стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007-2013г. с предмет изграждане на туристически комплекс за спорт и развлечения в гр. Априлци по който е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер а 139 859.99 лева. Твърди и това, че издаденият АУПДВ е отменен с влязло в сила Решение № 6760/07.07.2022г. на Върховен административен съд по адм. дело № 7963/2021г.Твърди се, че по време на съдебния процес е образувано изпълнително дело № 200902629/2020г. по описа на ТД на НАП, по което се извършва принудително изпълнение от страна на публичния изпълнител в резултат на което, на 23.03.2022г., публичният изпълнител е превел по сметка на ДФ „Земеделие“ сумата от 1084.19 лева вследствие на запор. След отпадане на изпълнителното основание, тази сума е недължимо платена и подлежи на връщане в хипотеза на неоснователно обогатяване, поради което и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД се търси от Държавен фонд „Земеделие“, ведно с последиците. Предвид изтичане на срока за доброволно плащане, даден с покана от 13.09.2023г., се иска от съда да постанови съдебен акт, с който се установи вземането, а ответникът бъде осъден да заплати сумата, ведно с лихвите и разноските. По така подадената искова молба, с Определение № 31701 от 05.08.2024г. на Софийски районен съд по гр. дело № 11482//2024г., съдът е обезсилил издадената по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 36094/01.12.2023г. по ч. гр. дело № 59597/2023г. по описа на СРС, прекратил е производството по него, прекратил е производството по гр. дело № 11482/2024г. по описа на СРС и изпратил исковата молба по подведомственост на Административен съд – Ловеч. Това определение е потвърдено с Определение № 18096 от 12.11.2024г. на Софийски градски съд по ч. гр. дело № 12646/2024г. Мотивите са, че претенцията за обезщетение от незаконосъобразни актове и и за възстановяване на последиците от отменения АУПДВ е предмет на административно производство. Административен съд – Ловеч с Определение № 996 от 18.06.2025г. по адм. дело № 578/2024г. е прекратил производството пред него и повдигнал спор за подсъдност пред петчленен състав на ВКС и ВАС за определяне на подсъдността. Приел в мотивите си, че предявеният иск не може да бъде квалифициран като иск по чл. 1 от ЗОДОВ, доколкото и самият ищец с нарочна молба да уточни претенцията си категорично уточнява, че търсената от него защита не е по чл. 204 и сл. от АПК. По така повдигнатия спор, смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС констатира следното: Предявена е искова претенция за възстановяване на последиците от отменен като незаконосъобразен административен акт –АУПДВ, който подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители/в редакцията му към ДВ бр. 51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г./ След отмяната му, вече е било проведено принудително изпълнение, което се явява на отпаднало основание. Такава хипотеза предвижда разпоредбата на чл. 301 от Административнопроцесуалния кодекс, която гласи, че когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно –удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане засегнатото лице има право на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 300 АПК исковете се разглеждат по реда на този кодекс-АПК, като искът може да е съединен с жалбата против административния акт или предявен след отмяна на акта, както е в настоящия случай. Бездействието на административния орган да възстанови нарушеното с изпълнението право в срока по чл. 301 АПК се поправя с ангажирането на отговорността на администрацията за вреди по реда на чл. 301, във връзка с чл. 299, ал. 1 АПК. Редът за възстановяване на правното положение преди издаване на отменения административен акт е законово определен, съгласно правилата на АПК и съдът е длъжен да се съобрази с него, като не е обвързан с правното основание, посочено от ищеца. Предвид изложеното, предявеният иск с фактическо и правно основание - незаконосъобразен административен акт и последиците от него, е подсъден за разглеждане в настоящия случай пред Административен съд Ловеч Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България