Определение № 180 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 360/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. В. П. Н., К. И. Н. и И. П. Н. са обжалвали въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, първи въззивен състав № 233 от 30.07.2020г., постановено по въззивно гражданско дело № 380/2020г. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като след като съдът е намерил, че има неяснота в твърденията на ищците /касаторите/ не е следвало да се произнася, а да остави исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовностите й. Във връзка с тези доводи се поставят правните въпроси: при твърдение за неяснота на фактическите твърдения на страната както и за смесване на основания за нищожност на сделка, следва ли въззивният съд да дава указания за отстраняване на тези неясноти или следва въз основа на неясно заявените твърдения да преценява събраните доказателства и да се произнася по такава неясна искова молба; при констатирана неяснота на твърденията следва ли въззивният съд при проверка правилността на решението на първата инстанция да дава указания на страната а отстраняване на неяснотите? Ответникът Д. И. Т. е подал писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като и по двата поставени от касаторите правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за делба, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пазарджишкия районен съд № 1631 от 10.12.2019г., постановено по гр.д.№2435/2018 г., с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. П. Н. и Д. И. Т. при квоти съответно 7/12 ид. ч. и 5/12 ид. ч. на следните недвижими имоти: -самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място], представляващ апартамент, с площ от 65.88 кв. м., заедно с ибено помещение и 7,6464 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. -сграда с предназначение хангар, депо, гараж с идентификатор ... по КККР на [населено място] с площ 18.00 кв. м. Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта, с която са отхвърлени исковете за делба на посочените имоти по отношение на К. И. Н. и И. П. Н.. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт ...г. К. И. Н. и И. П. Н. са продали на Д. И. Т., съответно 4/6 и 1/6 идеална част от делбения апартамент за сумата 9700 лева, като в нотариалния акт е посочено, че сумата е платена. Към този момент В. П. Т. и Д. И. Т. са били в брак, сключен през 1992 г. и прекратен с развод през 2018 г. С договор за доброволна делба, оформен с нот.акт № ...г. е прекратена съсобствеността между К. И. Н., И. П. Н. и В. П. Т. по отношение на сграда с идентификатор по КККР на [населено място]. Имотът е поставен в дял на В. П. Т., която е заплатила на съсобствениците сумата 2000лв. Доброволната делба е извършена също по време на брака на В. П. Т. и Д. И. Т.. Въз основа на така извършените разпоредителни сделки въззивният съд е приел, че ищците К. И. Н. и И. П. Н. не притежават собственост от делбените имоти, предявеният от тях иск за делба е неоснователен и поради това следва да се изключат от делбата. По наведените доводи, с които те обосновават права в съсобствеността, съдът е изложил две групи съображения. Съдът е приел за недоказани твърденията, че продажбата, предмет на нот.акт № ...г. е привидна по съображение, че за разкриването й не са били допустими гласни доказателства поради забраната на чл.165 ал.2 от ГПК, а по делото са събрани само такива. Второто съображение на съда е във връзка с твърденията на ищците за сключване на договора за продажба при упражнено от приобретателя – ответник по делбения иск заплашване и насилие, което съдът е приел за несвоевременно въведено в предмета на делото. При тези мотиви на въззивния съд поставените правни въпроси, отнасящи се до нередовност на исковата молба и правомощията на въззивния съд, не са обуславящи за делото. Съдът действително е приел, че има неяснота в твърденията на ищците относно вида на симулацията, която поддържат че е налице по отношение на договора за продажба, предмет на нот.акт № ...г. – дали тя е абсолютна или относителна. Решаващите мотиви обаче не са предопределени от вида на симулацията – съдът е приел, че не са представени допустими доказателства за разкриване на симулация, който мотив е валиден за двата вида – абсолютна и относителна. Така че приетата от въззивния съд неяснота /според настоящия състав твърденията са ясни/ на обстоятелствената част на исковата молба, изобщо не се е отразила на крайния извод за настъпване на вещнотранслативния ефект на продажбата, което изключва правата на ищците К. И. Н. и И. П. Н. в съсобствеността. Изложените от въззивния съд съображения във връзка с основанието за нищожност или унищожаемост на договор, сключен при упражнено насилие или заплашване също не са обусловили решаващите му изводи, защото той обосновано е приел, че тези твърдения за порок на сделката, не са заявени своевременно. С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника Д. И. Т. следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита в размер на 720лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение