Определение № 230 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 469/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Бодкомерсконсулт" ЕООД, [населено място], чрез управителя М. Д. срещу определение № 2738/03.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2146/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 02.06.2022 г. по гр. д. № 1818/2022 г. на Софийския градски съд. С последното е прекратено производството по предявените от частния жалбоподател срещу Добричкия окръжен съд искове на основание чл. 130 и чл. 129, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение и иска то да бъде отменено. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на III г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който да са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и/или когато въззивното определение е вероятно нищожно или недопустимо, или очевидно неправилно. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общото и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Макар и на жалбоподателя да са били дадени изрични указания от въззивния съд за прилагане на изложение, обективиращо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с обосноваване на правния въпрос, с оглед на който се иска допускане на касационното обжалване /разпореждане № 4334 от 28.11.2022 г./, такова по същество липсва. В постъпилото на 19.12.2022 г. „изложение" се цитира единствено разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и се твърди нарушение на правото на ЕС, без да се формулира правен въпрос. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се изследва и наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая и служебно не намира основание за допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивно определение № 2738/03.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2146/2022 г. на Софийския апелативен съд. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение