Определение № 97 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 399/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. М., чрез адв. А. Г., против определение № 265622/04.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 10482/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-В състав, с което след отмяна първоинстанционното определение № 20206909/24.09.2020 г. по гр.д. № 45664/2020 г. на Софийски районен съд, 30 състав, е допуснато обезпечение при внасяне на парична гаранция в размер на 1290 лв. на бъдещ иск по чл. 439 ГПК, който ще бъде предявен от „Юробанк България” АД срещу С. М. за признаване за установено, че „Юробанк България”АД не дължи на С. И. М. сумата от 6456,29 лв. по изпълнителен лист, издаден на 27.10.2020 г. по гр. д. № 1844/2018 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 13 състав, в полза на В. П. П., въз основа на който е образувано изп. д. № 204/2020 г. по описа на ЧСИ В. Л., и за която сума е сключен договор за прехвърляне на вземане между В. П. П. и С. И. М.. В частната касационна жалба се оспорва изводът на въззивния съд за допустимост на бъдещия иск по чл. 439 ГПК, тъй като не била извършена преценка дали от изложените от молителя обстоятелства следва, че е налице факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Дори прихващането да е било извършено, същото щяло да породи действие към момент, преди приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява, поради което искът отново нямало да бъде допустим. Поддържа се, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по въпросите: достатъчно ли е за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК твърдението на длъжника за новонастъпил факт, ако от самите тези твърдения и изложените обстоятелства недвусмислено е видно, че твърдяният факт не е настъпил; длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и да се произнесе мотивирано по доводите, касаещи конкретно спорния предмет, а не по принцип. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск „Юробанк България” АД основава на твърденията си, че има вземане за главница в размер на 136828,60 лв. по неизпълнен от страна на В. П. договор за кредит, за което задължение са издадени заповед за ипълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 16.07.2019 г. по ч. гр. д. № 35078/2019 г. на СРС, 45-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело; че въз основа на влязло в сила съдебно решение банката е осъдена да заплати на П. сумата от 6456,29 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.01.2020 г. по гр. д. №1844/2018 г. по описа на СГС, ГО, I -13 състав, и е образувано изп. д. № 204/2020 г. по описа на ЧСИ В. Л.; че с договор за цесия от 19.02.2020 г., за който длъжникът не е изразил съгласие и не е бил надлежно уведомен от цедента, П. е прехвърлила вземането си срещу банката на С. М.; че на 18.09.2020 г. „Юробанк България” АД е отправило до В. П. изявление за прихващане на вземанията. Молителят е заявил готовност за заплащане на определена от съда парична гаранция за допускане на исканата обезпечителна мярка. Софийският районен съд е оставил искането за допускане на обезпечение без уважение поради липса на убедителни писмени доказателства, че изявлението за прихващане е породило своето правно действие. Въззивният съд е приел, че бъдещият иск е допустим, като е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка съответства на заявената нужда. Предвид невъзможността на този етап да се направи обоснован извод дали искът е подкрепен с достатъчно убедителни доказателства, предвид изразената от молителя готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди на ответника, съдът е приел, че са налице изискуемите от закона предпоставки за допускане на обезпечението при внасяне на парична гаранция в размер на 1290 лв. Въз основа на изложеното дотук, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият поставен въпрос относно допустимостта на иска по чл. 439 ГПК се основава на становището на жалбоподателката, че от изложените от молителя твърдения не може да се направи извод, че е налице новонастъпил факт – погасяване на вземането на взискателя чрез прихващане. Не се констатира твърдяното противоречие с определение № 80/26.03.2015 г. по ч.гр.д. № 751/2015 г. на ВКС, II г.о., съгласно което искът по чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението следва да е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява. В този смисъл е и константната практика на ВКС - определение № 158/27.02.2012 г. по ч. гр. д. № 631/2011 г., IV г. о.; определение № 34/25.01.2016 г. по ч. гр. д. № 5944/2015 г., III г. о.; определение № 259/13.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1623/2019 г., III г. о., и др. В случая въззивният съд е направил извод за допустимост на бъдещия иск, предвид данните за отправено изявление за прихващане от банката след влизане в сила на решението по гр.д. № 1844/2018 г. по описа на СГС, ГО, I -13 състав. Поради липсата на достатъчно убедителни доказателства за пораждане на действието на това изявление обаче, съдът е счел, че са налице препоставките на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на обезпечението при внасяне на парична гаранция. Предвид тези мотиви, не са налице и предпоставки за допускане на касационното обжалване и по втория поставен въпрос поради съответствие на въззивното определение с константната практиката по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност в мотивите на обжалваното определение, защото волеизявлението за прихващане е извършено след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а въпросът относно действието на прихващането е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на иска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,