Определение № 47 от 01.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 722/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА против решение №10/11.01.2021 г. по т.д. № 2468/2020 г. на Апелативен съд-София, с което се потвърждава решение № 1023/17.07.2020г. по т. д. № 160/2019 г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1.во ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО и чл. 45, ал. 1 ЗЗО от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЙОАН П.“ ООД осъдителни искове против Националната здравноосигурителна каса за посочените в решението суми. Касоторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, по съображения, изложени в жалбата. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЙОАН П.“ ООД, депозира отговор на касационна жалба, с който заявява, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съответно намира жалбата за неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, апелативният състав е приел следното от фактическа и правна страна, като е и препратил към мотивите на СГС, на основание чл.272 ГПК: По делото не се спори, а и от представените в производството пред първостепенния съд писмени доказателства се установява, че на осн. чл.59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗОО/ страните са сключили два договора - № 22-2466/22.05.2018г. за оказване на болнична помощ по медицински пътеки и № 22- 6966/22.05.2018г. за извършване на амбулаторни процедури. С първия договор ищецът се е задължил да оказва здравна помощ на здравноосигурени лица, здравно неосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018г. и на лицата по §9, ал.1 от ЗБНОЗК по клинични пътеки за медицински дейности, подробно описани в чл.1, ал.1 от договора, срещу възнаграждение, определимо по правилата на чл.20 от договора за извършване на медицински дейности по клинични пътеки по време на хоспитализация на пациент и по чл.19, ал.1, т.З и ал.2, чл.25, ал.2 и раздел 8 от договора - за заплащане на лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на клиничните пътеки. С втория договор ищецът е поел задължение да извършва амбулаторни процедури на здравно осигурени лица по §2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018г. и на лицата по §9, ал.1 от ЗБНЗОК, подробно описани в чл.1, ал.1 от договора, срещу възнаграждение определимо по правилата на чл.27 на база брой извършени амбулаторни процедури за пациент и по правилата на чл. 26, ал.1, т.3 и ал.З от раздел 8 от договора за заплащане на лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на амбулаторните процедури. Със заповед № РД-25-959/10.10.2018г. управителят на НЗОК е наредил извършването на проверка на лечебното заведение. За резултатите от проверката е изготвен протокол № 1 за периода от 11.10.2018г. до 19.10.2018г., в който комисията е констатирала извършени нарушения по чл.286, т.6 от НРД за МД за 2018г., чл.49, ал.1 и чл.49а от Наредба №4 от 2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти; чл.20, т.1 и 2, чл.36, т.1, чл.38 от Наредба № 8 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти във връзка с чл.27 от НРД за МД за 2018г. Съгласно констатациите на проверяващите, лечебното заведение през периода от 04.10.2018г. до 12.10.2018г. е било без действаща аптека - титулярният магистър- фармацевт е отсъствал и не е имало друг персонал с фармацевтично образование, назначен в болничната аптека. Лекарствените продукти са били поръчвани, приемани и приготвяни от медицински сестри. Между страните не е спорно обстоятелството, че на основание констатациите в протокола ответникът е отказал разплащане на извършените медицински дейности по клинична пътека и приложени лекарства за пациенти за м. октомври 2018г. по процесиите два договора. Прието е за установено, че в сключения между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки са включени отделни клаузи /като чл.58/, с които са регламентирани условията, при които стойността на приложените на пациентите лекарствени продукти се заплаща извън стойността на самата клинична пътека, по която се осъществява болничната помощ, както и случаите, при които НЗОК не заплаща тяхната стойност. По силата на разрешение № 3308-1/.07.08.2018г. ищцовото дружество е разполагала с работеща болнична аптека, в която през процесния период като магистър фармацевт и управител на аптеката е бил назначен на работа по трудов договор Н. Д.. Не се спорно обстоятелството, че през процесния период от 4.10.2018г. до 12.10.2018г. Н. Д. е бил в отпуск по болест, както и че за този период в аптеката не е имало магистър-фармацевт, а тя е била обслужвана само от помощен медицински персонал. От показанията на свидетелите Т. К. - работеща като главна медицинска сестра в лечебното заведение, и В. А. - работеща като фармацевт в лечебното заведение от 12.10.2018г. е установена технологията на работа в болничната аптека на лечебното заведение. Във времето, в което фармацевтът е бил в отпуск по болест и не е бил на работа за всички пациенти, които са били приети в болницата, терапията вече е била изписана и приготвена. Терапия, която да изисква специално приготвяне от магистър фармацевт не се е провеждала, а са били прилагани само такива лекарствени препарати, които са в готови форми. Същото е установено и от приетите и неоспорени от страните две съдебномедицински експертизи, изготвени от вещите лица д-р Б. З. и доц. Е. Г., че през проверявания период всички лекарства, които е следвало да бъдат приготвяни от магистър-фармацевт, са били приготвяни от такъв, били са отпускани от болничната аптека от него въз основа на нарочен лекарствен лист и са били прилагани веднага след това. Не са били приготвяни лекарства от посочения вид по времето, когато назначеният магистър-фармацевт не е бил на работа. През времето, когато магистър-фармацевтът не е бил на работа, до назначаването на втори такъв, на пациентите не са били прилагани лекарства, чието приготвяне е било задължително да бъде извършено от магистър-фармацевт. Всички необходими за съответните пациенти лекарствени средства са прилагани за времето на хоспитализацията им, като това е отразявано в температурни листа. Вещите лица не са установили каквито и да било нарушения на лечебните алгоритми по отделните клинични пътеки. Въз основа на горното въззивният състав е приел, че по делото не се доказва наличие на нарушение, което да е довело до неспазване на съответния диагностично-лечебен алгоритъм, по който е трябвало да бъде изпълнена съответната амбулаторна процедура. Заключил е, че по делото не е установено да се е осъществило основанието за отхвърляне от заплащане на отчетените дейности и приложените във връзка с тях лекарствени продукти, уговорено в чл.35, ал.12, т.2 от договора. С оглед на това е счел, че за НЗОК е валидно възникнало задължение да заплати на ищеца стойността на всички претендирани амбулаторни процедури и приложените във връзка с тях лекарства през месец октомври 2018г. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България, тъй като правните изводи на въззивния съд противоречат в цялост на Конституцията на Република България. Сочи се, че е налице неправилно произнасяне на въззивния съд относно прилагането на разпоредбите на §2