Определение № 47 от 01.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 722/2021 г.

ВКСII търговско отделение01.02.2022 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10/11.01.2021 г. по т.д. №2468/2020 г. на Апелативен съд-София. ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, [населено място], [улица], да заплати на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЙОАН П.“ ООД, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 2640 лева с вкл. ДДС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА против решение №10/11.01.2021 г. по т.д. № 2468/2020 г. на Апелативен съд-София, с което се потвърждава решение № 1023/17.07.2020г. по т. д. № 160/2019 г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1.во ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО и чл. 45, ал. 1 ЗЗО от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЙОАН П.“ ООД осъдителни искове против Националната здравноосигурителна каса за посочените в решението суми. Касоторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, по съображения, изложени в жалбата. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЙОАН П.“ ООД, депозира отговор на касационна жалба, с който заявява, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съответно намира жалбата за неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, апелативният състав е приел следното от фактическа и правна страна, като е и препратил към мотивите на СГС, на основание чл.272 ГПК: По делото не се спори, а и от представените в производството пред първостепенния съд писмени доказателства се установява, че на осн. чл.59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗОО/ страните са сключили два договора - № 22-2466/22.05.2018г. за оказване на болнична помощ по медицински пътеки и № 22- 6966/22.05.2018г. за извършване на амбулаторни процедури. С първия договор ищецът се е задължил да оказва здравна помощ на здравноосигурени лица, здравно неосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018г. и на лицата по §9, ал.1 от ЗБНОЗК по клинични пътеки за медицински дейности, подробно описани в чл.1, ал.1 от договора, срещу възнаграждение, определимо по правилата на чл.20 от договора за извършване на медицински дейности по клинични пътеки по време на хоспитализация на пациент и по чл.19, ал.1, т.З и ал.2, чл.25, ал.2 и раздел 8 от договора - за заплащане на лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на клиничните пътеки. С втория договор ищецът е поел задължение да извършва амбулаторни процедури на здравно осигурени лица по §2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018г. и на лицата по §9, ал.1 от ЗБНЗОК, подробно описани в чл.1, ал.1 от договора, срещу възнаграждение определимо по правилата на чл.27 на база брой извършени амбулаторни процедури за пациент и по правилата на чл. 26, ал.1, т.3 и ал.З от раздел 8 от договора за заплащане на лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на амбулаторните процедури. Със заповед № РД-25-959/10.10.2018г. управителят на НЗОК е наредил извършването на проверка на лечебното заведение. За резултатите от проверката е изготвен протокол № 1 за периода от 11.10.2018г. до 19.10.2018г., в който комисията е констатирала извършени нарушения по чл.286, т.6 от НРД за МД за 2018г., чл.49, ал.1 и чл.49а от Наредба №4 от 2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти; чл.20, т.1 и 2, чл.36, т.1, чл.38 от Наредба № 8 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти във връзка с чл.27 от НРД за МД за 2018г. Съгласно констатациите на проверяващите, лечебното заведение през периода от 04.10.2018г. до 12.10.2018г. е било без действаща аптека - титулярният магистър- фармацевт е отсъствал и не е имало друг персонал с фармацевтично образование, назначен в болничната аптека. Лекарствените продукти са били поръчвани, приемани и приготвяни от медицински сестри. Между страните не е спорно обстоятелството, че на основание констатациите в протокола ответникът е отказал разплащане на извършените медицински дейности по клинична пътека и приложени лекарства за пациенти за м. октомври 2018г. по процесиите два договора. Прието е за установено, че в сключения между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки са включени отделни клаузи /като чл.58/, с които са регламентирани условията, при които стойността на приложените на пациентите лекарствени продукти се заплаща извън стойността на самата клинична пътека, по която се осъществява болничната помощ, както и случаите, при които НЗОК не заплаща тяхната стойност. По силата на разрешение № 3308-1/.07.08.2018г. ищцовото дружество е разполагала с работеща болнична аптека, в която през процесния период като магистър фармацевт и управител на аптеката е бил назначен на работа по трудов договор Н. Д.. Не се спорно обстоятелството, че през процесния период от 4.10.2018г. до 12.10.2018г. Н. Д. е бил в отпуск по болест, както и че за този период в аптеката не е имало магистър-фармацевт, а тя е била обслужвана само от помощен медицински персонал. От показанията на свидетелите Т. К. - работеща като главна медицинска сестра в лечебното заведение, и В. А. - работеща като фармацевт в лечебното заведение от 12.10.2018г. е установена технологията на работа в болничната аптека на лечебното заведение. Във времето, в което фармацевтът е бил в отпуск по болест и не е бил на работа за всички пациенти, които са били приети в болницата, терапията вече е била изписана и приготвена. Терапия, която да изисква специално приготвяне от магистър фармацевт не се е провеждала, а са били прилагани само такива лекарствени препарати, които са в готови форми. Същото е установено и от приетите и неоспорени от страните две съдебномедицински експертизи, изготвени от вещите лица д-р Б. З. и доц. Е. Г., че през проверявания период всички лекарства, които е следвало да бъдат приготвяни от магистър-фармацевт, са били приготвяни от такъв, били са отпускани от болничната аптека от него въз основа на нарочен лекарствен лист и са били прилагани веднага след това. Не са били приготвяни лекарства от посочения вид по времето, когато назначеният магистър-фармацевт не е бил на работа. През времето, когато магистър-фармацевтът не е бил на работа, до назначаването на втори такъв, на пациентите не са били прилагани лекарства, чието приготвяне е било задължително да бъде извършено от магистър-фармацевт. Всички необходими за съответните пациенти лекарствени средства са прилагани за времето на хоспитализацията им, като това е отразявано в температурни листа. Вещите лица не са установили каквито и да било нарушения на лечебните алгоритми по отделните клинични пътеки. Въз основа на горното въззивният състав е приел, че по делото не се доказва наличие на нарушение, което да е довело до неспазване на съответния диагностично-лечебен алгоритъм, по който е трябвало да бъде изпълнена съответната амбулаторна процедура. Заключил е, че по делото не е установено да се е осъществило основанието за отхвърляне от заплащане на отчетените дейности и приложените във връзка с тях лекарствени продукти, уговорено в чл.35, ал.12, т.2 от договора. С оглед на това е счел, че за НЗОК е валидно възникнало задължение да заплати на ищеца стойността на всички претендирани амбулаторни процедури и приложените във връзка с тях лекарства през месец октомври 2018г. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България, тъй като правните изводи на въззивния съд противоречат в цялост на Конституцията на Република България. Сочи се, че е налице неправилно произнасяне на въззивния съд относно прилагането на разпоредбите на §2

1

и 9

1

от ПЗР на Закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса, поради което същият не дава отговор и на въпроса, дали НЗОК/СЗОК следва да заплати медицинска дейност на ЛЗБМП. На следващо място се поддържа, че е налице произнасяне на въззивния съд по непредявен иск - чл. 266, ал. 1 ЗЗД, което от своя страна прави решението недопустимо, неправилно и необосновано. Същевременно касаторът се позовава и на хипотезата по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК /очевидна неправилност/, тъй като Апелативен съд - София не е дал отговор на основния спор, дали ЛЗБМП има ли право да претендира заплащане на сумата в размер на 50 006,97 лева за извършени през м.октомври 2018 медицински дейности по оказване па болнична помощ по клинични пътеки по договор № 22-2466/2018, сключен между страните „Специализирана болница за активно лечение Й. П." ООД и Национална здравноосигурителна каса. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

–

На първо място, не е налице соченото основание по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК - евентуална недопустимост на обжалвания акт, тъй като е невярно твърдението на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.266 ЗЗД. Както първата, така и втората инстанция са се произнесли по искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1.во ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО и чл. 45, ал. 1 ЗЗО, а не както се поддържа – по иск по чл.266 ЗЗД, в съответствие с наведените в исковата молба обстоятелства и формулирания в нея петитум, въз основа на които е дадена от съдилищата и правилна правна квалификация на исковете.

–

На второ място, във връзка с поддържаното противоречие на въззивния акт с Конституцията на Република България и с актове на КС на РБ, нито е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито се сочат конкретни решения на КС на РБ, в противоречие на които да е постановен актът, поради което не е осъществено, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

–

На следващо място, твърденията на страната за неправилно прилагането на разпоредбите на §2

1

и 9

1

от ПЗР на Закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса не могат да обусловят допускане на решението до касационното обжалване, тъй като правилността на акта може да се разглежда само при вече допуснат от ВКС касационния контрол, но не е сред основанията за допускането му. Следва да се има предвид, че апелативният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, обхващащи и заплащането на медицинските дейности, поради което невярно е твърдението на касатора за липса на произнасяне по тях от въззивната инстанция. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото на ответника по касацията следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 2640 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 09.01.2019г., фактура от 04.03.2021г. и банково извлечение от 05.03.2021г. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

Цитирани разпоредби

30