Определение № 60225 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 71 552/20.07.2020 година, подадена от М. Д. Д., против определение № 10 311/02.07.2020 година на Софийски градски съд, търговски отделение, VІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 8618/2019 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане № 537 673/17.11.2018 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 127-ми състав, постановено по гр. д. № 63 137/2018 година, с което е върната подадената от М. Д. Д. против Окръжен съд Монтана, Д. К. и М. Б. искова молба с вх. № 129 467/07.12.2012 година, поради неотстраняване на нередовностите на същата в определения от съда срок за това. В частната си касационна жалба М. Д. Д. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него разпореждане № 537 673/17.11.2018 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 127-ми състав, постановено по гр. д. № 63 137/2018 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. М. Д. Д. е уведомен за обжалваното определение на 13.07.2020 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 71 552/20.07.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Софийски градски съд е приел, че първоначално исковата молба е била предявена пред Софийски градски съд, но впоследствие поради намаляване на размера на исковете производството по делото е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на Софийския районен съд, пред когото е било образувано гр. д. № 19 590/2013 година. С разпореждане от 19.08.2015 година съдията-докладчик по това дело бил указал на Д. нередовностите на исковата молба и начина на тяхното отстраняване, а именно-да конкретизира имената на ответниците физически лица и да посочи адреси за призоваване на същите; обстоятелствата, на които се основава претенцията-индивидуализация на твърдените като изчезнали документи по всяко от делата, кога са били представени и дали това е станало в оригинал или заверен препис, кога и как физическите лица са били информирани за твърдения проблем; да разграничи вредите, които свърза с твърдяната загуба на документите по всяко от делата, а имуществените да конкретизира и кога са настъпили, съответно да конкретизира и в какво се изразяват неимуществените вреди; да посочи стойността на съответния частичен иск. Разпореждането било съобщено на Д. на 26.10.2015 година, като на 28.10.2015 година било заявено увеличаване на размера на исковете, а на 04.11.2015 година било поискано удължаване на срока за изпълнение на указанията. Във връзка с направеното увеличение на размера на исковете производството по делото пред Софийския районен съд било прекратено и същото било изпратено по компетентност на Софийски градски съд. Пред последния съд било образувано гр. д. 9158/2016 година по което на Д. били дадени идентични указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. За тези указания Д. бил уведомен на 30.07.2018 година, като на 03.08.2018 година той предприел намаляване на размера на исковете и предявяването им като частични от по 24 000.00 лева, поради което последвало ново изпращане на делото на Софийския районен съд по компетентност. С разпореждане № 537 673/17.11.2018 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 127-ми състав, постановено по гр. д. № 63 137/2018 година съдията-докладчик върнал на М. Д. Д. подадената от него искове молба поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й в определения от съда срок. Съставът на Софийски градски съд е приел, че в случая не било ясно в какво се изразяват твърдените от Д. имуществени вреди, както и кога са настъпили същите. Освен това се твърдяло бездействие на ответниците по пет самостоятелни съдебни производства, което предполагало задължение за действие, поради което Д. трябвало да посочи обстоятелствата, от които произтича задължението. В случая не били ясни обстоятелствата, с които се свързвало задължението на ответницата М. Б., в качеството и на заместник-председател на Окръжен съд Монтана към 2012 година. Не ставало ясно и в какво се изразяван имуществените вреди, чиято обезвреда се претендирала, както и липсвали твърдения за факти, обективно годни, да породят и претендираните неимуществени вреди, което било пречка и за ангажиране на участието в производството на Д. К., в качеството й на административен ръководител на Окръжен съд Монтана. Претендирали се вреди претърпени по повод на пет различни дела, като даденото описание на вредоносното поведение навеждало на твърдение за осъществени деяния при различни обстоятелства. Поради това се касаело до самостоятелност на претенциите за всяко едно от делата. Това налагало да се опишат фактите и обстоятелствата, от които произтича отговорността за всяко едно от тях, както и да бъде посочен размера на търсената сума, което в случая не било направено. Съставът на Софийски градски съд е приел, че Д. двукратно е бил уведомен за констатираните нередовности на исковата молба. По силата на чл. 118, ал. 2, изр. 2 от ГПК дори процесуалните действия да били извършени от ненадлежен съд те запазвали силата си. По аргумент на по-силното основание даденото указание от първоначално сезирания и поради тази причина надлежен съд-преди заявеното увеличение и съответно намаление на исковите претенции, ангажирало Д. с процесуалното задължение да го изпълни. Промяната в подсъдността, произтекла от упражненото процесуално право, не засягала предписаните от чл. 129, ал. 3 от ГПК последици, от бездействието на Д.. Поради това и съдът, ангажиран да разгледа претенциите след служебното препращане на делото по компетентност, бил овластен да зачете както предходно дадените указания, без да се налага да повтаря това процесуално действие,така и факта на бездействие от страна на Д.. Съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК бездействието на Д. в указания му срок било основание съдът да откаже администрирането на производството и съответно разглеждане на исковете по същество като постанови връщане на исковата молба. В частната жалба не се твърдяло да са предприемани действия за изпълнение на дадените указания, а били развити доводи при неточна интерпретация на изложените мотиви. Самото разпореждане № 537 673/17.11.2018 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 127-ми състав, постановено по гр. д. № 63 137/2018 година не се свързвало с дадени от съдията-докладчик указания, а със съобщаване на дадените с разпореждане от 18.97.2018 година такива. Обжалваното определение № 10 311/02.07.2020 година на Софийски градски съд, търговски отделение, VІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 8618/2019 година е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Допускането на касационното обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК основания за това предполага наличието на формулиран от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на делото, бил е обсъждан от въззивния съд и е обусловил правните му изводи в обжалвания съдебен акт. Освен формулиране на такъв правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване е необходимо касаторът да обоснове връзката между този въпрос и някоя от допълнителните предпоставки за допускане на обжалването уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. В случая в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Д. Д. не е формулирал правен въпрос или въпроси, които да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване, а наведените твърдения приповтарят тези от самата частна касационна жалба. Липсата на такъв въпрос или въпроси е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, в какъвто смисъл са дадените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС указания. Касационният съд не е длъжен да извежда правния въпрос или въпроси от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, а може само да го уточни или конкретизира. Наред с това Д. не е изложил и твърдения за това, че обжалваното определение на Софийски градски съд е постановено в противоречие с практика на ВКС, КРБ или СЕС и не е посочил конкретни актове, на тези институции на които определението противоречи. Липсва и евентуална обосновка за това, че допускането на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид на това освен, че липсва формулиран правен въпрос, които да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение на Софийски градски съд до касационно обжалване не може да бъде направен извод и за това, че е налице някоя от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки за това, като само посочването на правната разпоредба не е достатъчно в тази насока. Не е налице и предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване на определението на Софийски градски съд. Съдът се е произнесъл в рамките на компетентността си и в рамките, в които е бил сезиран, без да е извършвал служебно промяна на същите, както твърди М. Д. Д.. Сочените от него факти могат да доведат до евентуална неправилност, но не и до недопустимост на обжалваното определение. Не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, тъй като изложените от М. Д. Д. твърдения в тази насока предполагат извършване на проверка на начина на формиране на решаващите изводи на въззивния съд, което не може да бъде извършено на този етап от производството. Основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е налице само когато неправилността на въззивния съдебен акт, може да бъде изведена от самия него, при обикновения му прочит с оглед на изложеното в касационната жалба, но без да се налага проверка на начина на формиране на волята на решаващия съдебен състав. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 10 311/02.07.2020 година на Софийски градски съд, търговски отделение, VІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 8618/2019 година, по подадената срещу него от М. Д. Д., частна касационна жалба с вх. № 71 552/20.07.2020 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение