Определение № 312 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 944/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С определение № 1956 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 330/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, имащо характер на решение /арг. от т.7 на ТР № 2/02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС/, е обезсилено решение № 260069 от 26.04.2023 г., поправено с решение № 260001/10.01.2024 г. по гр. д. № 9405/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. И. Т., Г. Л. Т., А. К. Б., И. Т. Г., С. Н. Г., К. Н. М. /последните трима като наследници на Н. К. Г./, В. И. Т., Н. Т. Т., Я. С. Т., И. С. Б., М. С. Т.-П. срещу А. И. Т., К. А. П., И. А. Т. /последните трима като наследници на починалата в хода на процеса М. П. Т./, И. Т. Х., като наследник на Р. Т. В., В. П. Д., П. З. Д. и С. З. П. иск за делба на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 154 кв. м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 5 кв. м., двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 45 кв. м. и сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 7 кв. м.

Въззивният съд е приел, че процесният ПИ [№] по КККР на [населено място], заедно със съседния ПИ [№], който не е предмет на иска за делба, образуват създаден по регулация съсобствен парцел, сега УПИ [№]. Собственик на процесния имот № 933 е бил Л. Т., наследодател на съделителите П. Т., Г. Т., А. Б., И. Г., С. Г., К. М., В. Т., Н. Т., Я. Т., И. Б., М. Т.-П., А. Т. /К. А. П., И. А. Т. също претендират права върху имот 933 и сградите в него/, а имот № 934 е собственост на ответниците И. Х., П. Д. и С. П., последните лично и като наследници на починалата в хода на въззивното производство В. Д.. Прието е, че имот 934 също е застроен с жилищна сграда.

При тези данни съдът е приел, че е налице хоризонтална етажна собственост, поради което делбата на общия парцел /сега УПИ/ е недопустима, съгласно т.1, б. „г“ и „д“ на ППВС № 2/1982 г. В случая се иска делба само на единия от имотите - № 933, от които е образуван съсобственият УПИ, заедно с построените в този имот сгради. Делбата на имот № 933 е процесуално недопустима на основание чл.34, ал.1, предл. последно на ЗС /това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта/, тъй като не може да се иска делба само на единия от имотите в съсобствения УПИ.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.

Жалбоподателите П. Т. и Г. Т. считат, че искът за делба на имот № 933 е процесуално допустим, тъй като той представлява годен обект на правото на собственост. Считат, че в този имот не съществува етажна собственост, която да е пречка за делбата му. Налице била съсобственост, която следва да бъде прекратена по съдебен ред.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. С какъв акт следва въззивният съд да се произнесе при обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове определението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани.

Първият въпрос се свързва с обстоятелството, че въззивният акт е наименуван определение, а вторият – поради виждането на жалбоподателите, че съдът е следвало да разгледа спора по същество, като обсъди всички доказателства по делото и се произнесе по материалните права на страните. Сочи се също, че обжалваният акт е необоснован.

Жалбоподателите А. Б., И. Г., С. Г., К. М., В. Т., Н. Т., Я. Т., И. Б. и М. Т.-П. считат, че следва да се допусне делба на имотите по исковата молба. Считат, че макар да е цитирал т.1, б.“е“ на ППВС, въззивният съд не е приложил даденото в него разрешение, тъй като не е извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които той е имал в общия парцел.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. С какъв съдебен акт – решение или определение, следва да се произнесе въззивният съд при постъпила жалба срещу решението на първоинстанционния съд за недопускане на делба поради недопустимост;

2. Трябва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички заявени искания и възражения на страните във връзка с конкретни факти и доказателства, събрани в хода на производството.

Отново се въвежда оплакването за противоречие на въззивното решение с т.1, б.“е“ на ППВС 2/82 г., което не е приложено от съда в настоящия случай.

Съделителите А. Т., К. П. и И. Т. оспорват двете жалби. Считат, че те са неоснователни.

Съделителите И. Х., П. Д. и С. П. не вземат становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първата касационна жалба, тъй като поставените въпроси не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за характера на акта, с който въззивният съд се произнася, когато обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото, няма отношение към валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. Макар въззивният съд да е наименувал своя акт „определение“, по своята същност той е решение по арг. от т.7 на ТР № 2/02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Обжалваният акт се разглежда именно като решение от ВКС. Вторият въпрос е свързан с виждането на жалбоподателите, че съдът е следвало да се произнесе по материалните права на страните в делбения имот, обсъждайки всички доказателства и установявайки релевантните факти по делото. Този въпрос би имал отношение към обжалваното решение само ако въззивният съд се беше произнесъл по съществото на предявения иск за делба. След като съдът е приел иска за недопустим, той не дължи произнасяне по материалните права на страните, съответно не е бил длъжен да установява фактите по делото въз основа на събраните доказателства.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалбата на А. Б., И. Г., С. Г., К. М., В. Т., Н. Т., Я. Т., И. Б. и М. Т.-П. по следния въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: намира ли приложение разрешението на т.1, б.“е“ на ППВС в случай като настоящия, в който наследници на единия от съсобствениците в образуван по регулация преди ЗУТ общ парцел искат делба на правата на своя наследодател в парцела. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд, макар да се е позовал на това постановление на Върховния съд, не го е приложил.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,