Определение № 313 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 964/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК в частта, с която „Лайтинг къмпани“ АД обжалва определение № 218 по ч.гр.д. 6040/19 г., Апелативен съд – София, 12 състав, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд за прекратяване на производство по иска с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК и по чл. 274 ал. 2 от ГПК, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба в частта, с която е възобновено производството по делото пред Софийски градски съд.

В частната жалба излага следните съображения, че изводът на Апелативен съд - София относно отрицателния установителен иск за недължимост на вземането на „Инвестбанк“ АД към „БКС Център“ АД и неговата недопустимост бил незаконосъобразен. Не било съобразено обстоятелството, че не можело да се счита за прието вземане, за което (или за чието обезпечение) имало заведен отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Откриването на производството по несъстоятелност на длъжника-ответник по предявен иск за парично вземане съставлявало законово основание по чл. 637, ал.1 от ТЗ за спиране на исковото производство с оглед изискването на чл. 685 от ТЗ, кредиторът – ищец щял да предяви вземането си в производството по несъстоятелност на ответника – длъжник. Резултатът от предявяване на вземането бил определящ за последващото развитие на спряното исково производство, като съгласно чл. 637, ал. 2 от ТЗ така производството следвало да бъде прекратено, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 от ТЗ – с включване в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 от ТЗ, а ако вземането не бъде прието или ако бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелността, след изчерпване на процедурата по чл. 692 от ТЗ, спряното исково производство следвало да бъде възобновено и да продължи с участие на синдика, на длъжника и на кредиторите по чл. 637, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ТЗ.

Не било съобразено обстоятелството относно подаване на възражение вх. № 152331 от 18.12.2.104 г. срещу поредността на приетите вземания на кредитора "Инвестбанк" АД под номер 13 от списъка, които трябвало да се третират като необезпечени и да се удовлетворят по реда на чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ, а не по чл. 722, ал.1 ,т. 1 от ТЗ, тъй като учредената в полза на банката ипотека била нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 187 е, ал. 3, пр. 1 от ТЗ. Освен това имало предявен иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Едва след приключване на това дело под № 440/19 г., Апелативен съд – София, следвало да се прецени допустимостта на иска. Моли да се отмени определението и да се възстанови висящността на т.нар. дело № 4925/13 г. на СГС в частта по предявения иск от „Лайтинг къмпани“ АД, с който е установено съществуването на вземането.

В изложението по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи следните основания:

• Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди всички въведени от страните доводи, защитни позиции и възражения, които да анализира в мотивите на решението – противоречие с т. 2 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обосновава приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК като счита, че произнасянето на въззивния съд е в противоречи ес решение № 212 от 1.2.2012 г. по т.д. 1106/10 г., ВКС, 2 отделение, решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. 866/12 г. 1 ТО на ВКС.

• Следва ли съдът по несъстоятелността служебно да следи за приложението на императивни правни норми и да прогласи за нищожен договор, който противоречи на императивна правна норма. По отношение на този въпрос също обосновава приложение на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Следвало да се обуслови допускането до касационно обжалване, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формирали основание за допускане на касационно обжалване, когато приносът в тълкуването осигурявал решаването на делата съобразно точния смисъл на закона, какъвто бил настоящият случай.

Излага съображения относно това, че договорът за банков кредит, от който произтичало вземането на „Инвестбанк“ АД бил в противоречие с чл. 187 е ал. 3 от ТЗ. Със споразумение „БКС Център“ АД било встъпило в дълга на „Ви Би Консорциуум“ за сумата 1 637 000 евро, предназначен за закупуване на 53 364 броя поименни акции, собственост на Столична община, съставляващи 100 % от капитала на „БКЦ Център“ ЕАД като била учредена ипотека за обезпечение на вземането върху имот на „БКЦ Център“ ЕАД. Това бил осъществен „трафик на акции“, изразяващ се в придобиване на контрол 100 % от капитала на дружество, чрез средства, които не са собствена инвестиция на лицето, желаещо да стане акционер, тъй като са заети с единствено намерение да се връщат чрез намаляване на имуществото на контролираното дружество. Така учредената договорна ипотека върху принадлежащите на „БКС Център“ АД недвижими имоти на практика обезпечавала придобиването на собствените на дружеството акции от третото лице приобритател, „Ви би консорциум“, желаещо да стане акционер в „БКС Център“ АД посредством изтеглен банков кредит, който обаче нямало да се изплаща от консорциума, а от имуществото на самото дружество. Следвало съдът по несъстоятелността служебно да прогласи нищожността на договора за банков кредит. Вземане на банката не можело да има поради нищожността на договора за банков кредит. Следвало, че вземането на банката следва да се третира като неприето.

Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени определението като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството по него.

Ответникът „Инвестбанк“ АД оспорва частната жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване. По поставените правни въпроси намира, че САС е разгледал всичките доводи и е обсъдил възраженията на страните. Счита, че частната жалба е неоснователна. Претендира заплащането на разноски за настоящето производство.

По отношение на производството с правно основание чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на Апелативен съд- [населено място] в частта, с която е приел, че частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд в частта, с която е възобновено производството по делото е недопустима и поради това я е оставил без разглеждане, е правилно. На обжалване, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК подлежат или т. 1 определенията, преграждащи производството по делото, или т. 2 определенията, които е изрично предвидено в закона да бъдат обжалвани. В случая, определението за възобновяване не може да бъде обжалвано като преграждащо, защото не представлява прекратяване на производството по делото. Същото е постановено на основание чл. 230 от ГПК. Определението за възобновяване на производството по делото не е предвидено от законодателя да бъде обжалвано. Поради това следва да се приеме, че не подлежи на обжалване, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Поради това в тази част определението на Апелативен съд – София следва да се потвърди.

По отношение на частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК срещу определението на Апелативен съд – [населено място] в частта, с която е потвърдено прекратителното определение на Софийски градски съд.

Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 от ГПК от „Лайтинг къмпани“ ООД срещу „Инвестбанк“ АД и „БКС Център“ АД за установяване, че банката не притежава вземане в размер на 1 717 528,25 лв. и именно прекратяването е било обжалвано пред Апелативен съд – София, произнесъл се с процесното определение. В останалата част производството по делото е насрочено, като явно, че това е по исковете за нищожност на договор за особен залог и договорът за учредяване на ипотека.

При обжалване на определението за прекратяване, въззивният съд е приел в мотивите си, че в хода на производството пред Софийски градски съд по отношение на ответника – длъжник „БКС Център“ АД е открито производство по несъстоятелност и на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ е спряно производството по разглеждания отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 от ГПК. В процесното определение е прието, че съгласно чл. 637, ал. 2 от ТЗ на прекратяване подлежи производство относно вземане, което е предявено и прието в производството по несъстоятелност, включено в одобрения от съда по несъстоятелност списък на основание чл. 692 от ТЗ. Прието е, че на установяване в производството по несъстоятелност подлежат исковете на кредиторите и на длъжника както положителни така и отрицателни установителни искове. Позовавайки се на Тълкувателно решение 1 от 3.12.2018 г. по тълк. д. 1/17 г. на ОСТК на ВКС, било изяснено, че и кредиторите, чиито вземания са предмет на исково производство по чл. 637, ал. 3 от ТЗ и тези по чл. 694 от ТЗ, чиито вземания са предмет на установителни искове, били кредитори с неприети вземания по чл. 693 от ТЗ. Единствената разлика бил моментът на образуване на исковите производства. Направен е основен извод, че при наличие на исково производство, спряно екс леге на основание чл. 637, ал.1 от ТЗ, кредиторът, чието вземане било оспорено, би бил кредитор с неприето вземане само когато срещу вземането му е подадено възражение по чл. 690 от ТЗ от друг кредитор. Предявеният преди откриване на производство по несъстоятелност иск за несъществуване на вземането на кредитора – ответник, не било пречка вземането на кредитора – ответник да се счита за прието по смисъла на чл. 693 от ТЗ, тъй като искът бил с идентичен предмет по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ би бил недопустим. В този случай производството по него следвало да се прекрати.

По отношение на обжалване на определенията на въззивния съд на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК намират приложение нормите на чл. 280 от ГПК или допускането до касационно обжалване се извършва на основанията предвидени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Съгласно посочената норма на чл. 280, ал. 2 от ГПК касационната инстанция може да се произнесе служебно и да допусне касационно обжалване когато е налице вероятност определението на съда да е нищожно. Налице е основание за допускане касационно обжалване служебно, ако съдът установи, че е вероятно определението да е недопустимо. При извършената служебна проверка не се установи наличие на някои от сочените основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК.

На основание чл. 280, ал. 1от ГПК касаторът следва да обоснове правен въпрос, който е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и е обусловил изхода на спора и по отношение, на който е налице някое от допълнително посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.

По отношение на първия поставен въпрос настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото общо основание от касатора. За да представлява общо основание за допускане касационно обжалване, касаторът следва да посочи правен въпрос, който е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и е обосновал изхода на спора. В случая се поставя така формулираният правен въпрос, без анализ от касатора кое е необсъденото възражение, необсъден довод, който е обосновал изхода на спора, а именно прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 464 от ГПК, на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. Действително в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК въззивният съд дължи не само проверка на доводите на частния жалбоподател, тъй като в това производство не се прилагат правилата на чл. 269 изр. 2 от ГПК с оглед задължителната практика на ВКС съгласно Тълкувателно решение 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/19. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл въззивният съд е обсъдил всички доводи, както и служебно, за да се произнесе по предмета на обжалване. Ето защо соченият правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По отношение на посочения втори правен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че така поставеният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд и не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. В случая въззивният съд е приел, че е недопустимо производството по иска с правно основание чл. 464 от ГПК, тъй като за длъжника – ответник по иска е открито производство по несъстоятелност. Прилагайки чл. 637, ал. 1 от ТЗ и отчитайки вида на иска, като непопадащ в изключенията за спиране на производството по иска поради наличие на открито производство по несъстоятелност срещу ответника, въззивният съд е отчел правопроменящия характер на производството по несъстоятелност с оглед разпоредбата на чл. 630, ал. 3 от ТЗ. Отчел е, че по силата на чл. 637, ал. 4 от ТЗ и предвид характера на производството по несъстоятелност като производство по универсално принудително изпълнение, с откриване на производство по несъстоятелност, е недопустимо да се провежда индивидуално исково производство.

Разглеждайки изискването на закона за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, въззивният съд е стигнал до извода, че образуваното преди откриване на производството по несъстоятелност, исково производство, би било допустимо само, ако ищецът-кредитор предяви вземането си в производството по несъстоятелност и то не бъде прието. При наличие на оспорване на вземане на друг кредитор, претендиращ изпълнение на задължение към длъжника, то на ищеца е дадена правната възможност да оспори вземането на конкуриращия кредитор в производството по несъстоятелност чрез предявяване на възражение срещу списъците по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ с приети вземания. Отчитайки от съществено значение оспорването на вземането на конкуриращия кредитор, въззивният съд е отчел факта, че според данните по делото, неопровергани от частния жалбоподател, чрез представяне на възражението срещу списъците, частният жалбоподател в качеството му на кредитор с прието вземане, не е оспорил вземането на кредитора с прието вземане „Инвестбанк“ АД, а е оспорил само приемането на вземането чрез включването му от синдика в списъка с приети вземания като обезпечено поради нищожност на обезпечението – учредена от длъжника ипотека.

В случая, частният жалбоподател поставя правния въпрос относно задължението на съда да следи служебно за нищожност на сделки поради нарушението на императивни правни норми при тяхното сключване. Така поставеният правен въпрос не може да се квалифицира като общо основание за допускане касационно обжалване, поради обстоятелството, че не е включен в предмета на делото. Оспорването на вземането означава оспорване на основанието за неговото възникване. С оглед данните по делото въззивният съд е направил извод, че в определението по чл. 692 на съда по несъстоятелност на „БКС Център“ АД, е отразено, че възражението на частния жалбоподател „Лайтинг къмпани“ АД с вх. № 152331 от 18.12.2014 г. е само срещу поредността на приетите вземания на „Инвестбанк“ АД, които да се третират като необезпечени поради нищожност на ипотеката, която е учредена за тяхното обезпечение. С оглед данните в първоинстанционното производство, а именно определението по чл. 692 от ТЗ няма данни да е оспорено споразумението, по силата на което „БКС Център“ АД е встъпил в дълг, произтичащ от договор за кредит, сключен между „Инвестбанк“ АД и юридически лица „Ви ти ти консултинг къмпани“ ЕООД, „Ви би инженеринг“ ООД и „Крамекс М“ ООД, обединени в консорциум „Виби консорциум“. Отчитайки отразеното в определението по чл. 692 от ТЗ относно оспорване само на договорната ипотека, въззивният съд е направил извод, че не е налице оспорване на приетото вземане на „Инвестбанк“ АД в производството по несъстоятелност. Отчетено е, че оспорването на вземането на конкуриращия кредитор, включено в списъка с приети вземания по реда на чл. 690 от ТЗ, респ. изхода от разглеждане на възражението му от съда по несъстоятелността на основание чл. 692 вр. чл. 690 от ТЗ е основание за преценка дали да се прекрати производството по установителния иск, заведен преди откриване на производството по несъстоятелност или да се възобнови и продължи да се разглежда. Предпоставка за възобновяване на исковото производство, спряно на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ, е оспорването да не е прието от съда по несъстоятелността, т.е. възражението да е оставено без уважение. Тогава ще следва да продължи спряното производство, а не да се процедира по реда на чл. 694 от ТЗ, предвид процесуална икономия. Рамките на допустимост на исково производство при вече открито производство по несъстоятелност са отчетени чрез конкретно установеното оспорване.

В този смисъл при липса на доказване, че е оспорено вземането на кредитора „Инвестбанк“ АД в производството по несъстоятелност, включително и при липса на доводи срещу споразумението за встъпване в дълг, сключено между длъжника и банката, е прието, че не е оспорено самото вземане на другия кредитор. При преценка на фактическите данни въззивният съд е приел, че частният жалбоподател е оспорил само поредността на удовлетворение на приетото вземане на кредитора „Инвестбанк АД.

С оглед на посочените мотиви в предмета на делото не се съдържа поставения от касатора правен въпрос. Такъв правен въпрос би бил допустим, само ако имаше данни за извършено оспорване на вземането на кредитора с прието вземане „Инвестбанк“ АД, когато би било възможно да се преценява и валидността на споразумението за встъпване в дълг в производството по несъстоятелност срещу списъците с приети вземания. Въззивният съд е приел, че предметът на възраженията на кредиторите, тяхното отхвърляне или уважаване от съда по несъстоятелността с определението по чл. 692 от ТЗ определя допустимостта на исковите производства след тяхното спиране. Тези изводи на въззивния съд са довели до изхода на спора, че искът по чл. 464 от ГПК е недопустим. Ето защо в случая при липса на оспорване на вземането посоченият правен въпрос не би могъл да бъде включен в предмета на делото. Съдът се произнася с оглед диспозитивното начало само в заявени от страната основания и искане. Служебно начало би било налице само след надлежно сезиране със заявени факти, за които се твърди, че се свързват с определени права, както и надлежно заявено искане, включително в производството по несъстоятелност. В случая въззивният съд не е констатирал в изискуемото от закона производство по чл. 690 от ТЗ да е заявено оспорване на вземането и това е обусловило извод за непроизнасяне по посочения от касатора втори правен въпрос. Така поради липса на включване в предмета на делото на поставения правен въпрос, не следва да се приеме, че съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради липса на общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се преценява и допълнително посоченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

С оглед искането на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на определеното юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв.

По изложените съображения ще следва да не се допуска касационно обжалване и Върховният касационен съд на Р България