Определение № 3101 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3824/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ), подадена от прокурор в Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 808/13.06.2023 г. по в.гр.д. № 941/2023 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 238/16.01.2023 г. по гр.д. № 15437/2021 г. на Софийския градски съд, с което Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на Г. П. Г. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по касационната жалба Г. П. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни по делото.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е очертал предмета на спора.

Отразил е доводите за неправилност на първоинстанционното решение, които се съдържат във въззивните жалби и на двете страни по делото и в техните отговори, както и доводите и възраженията, които се съдържат в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за две престъпления по чл. 214, ал..1 НК и чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда.

Въззивният съд приел, че с оглед установените факти, е налице съставът на чл.2, т.3 ЗОДОВ, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което обвинение е било незаконно и по същото е постановена оправдателна присъда.

Въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, които според закона и според съдебната практика имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди: вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът е приел, че следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. За определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии като икономическите условия в страната, жизненият стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

Въззивният съд е съобразил установените по делото конкретни релевантни факти:

Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 56 г. Наложена му е била мярка по ЗМВР и мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от 72ч. Претърпял е претърсвания на офиса и дома си и личен обиск. Обвинението, повдигнато на ищеца, във всичките му варианти, е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93,т.7 от НК.

Няма твърдения и доказателства по делото ищецът да е бил осъждан за престъпления или други правонарушения.

Периодът на висящност на наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза е над 8 години, който период е прекомерно дълъг и продължителен като период на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него. През този период ищецът е участвал лично в над 20 открити съдебни заседания, както и на процесуално следствени действия преди започване на съдебното производство.

През този период, през който е бил обвиняем и подсъдим и във връзка с повдигнатото обвинение ищецът е претърпял болки и страдания, описани от изслушаните по делото свидетели. Изложеното от свидетелите описва претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение и настъпилата промяна в неговия живот в личен план, емоционално, в семейството. Установяват се изпитваните от ищеца притеснения във връзка с повдигнатото му обвинение, притесненията за близки, промяната в неговото поведение, изпитваните срам и неудобства, страх. Така описаните неимуществени вреди са по интензитет и вид сравними с обичайните за хора в сходно положение.

Въззивният съд е изложил съображенията си за това, че на ищеца се дължи обезщетение в завишен размер.

На първо място това, което мотивира въззивния съд да приеме, че на ищеца се дължи обезщетение в завишен размер, е продължителността на производството, която е над разумния срок за приключване на подобен процес. Този извод на съда не се разколебава от сложността на воденото производство, броя на подсъдимите и обема събрани доказателства.

Участието в близо 30 съдебни заседания, а преди това в различни процесуално следствени действия, е изключително ограничаващо и утежнавящо живота на средностатистически гражданин… Производството е продължило над осем години и над осем години ищецът е търпял неизгодните последици от повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление и е имал страх от изхода на производството.

На следващо място въззивният съд е съобразил предприетите срещу ищеца процесуално-следствени действия - претърсвания и обиск, както установява свидетелката Г., извършени по един ненужно демонстративен и унизителен начин. Също така, при определяне размера на обезщетението съдът е приел, че следва да съобрази наложените на ищеца 72 часа „задържане под стража” по реда на ЗМВР и НПК. Задържането на лице, неосъждано, без опит в провеждането на наказателните процедури, стреса и страха от попадането в ареста, наред с лица извършили престъпления, са стресиращи изживявания, които са основание да се определи завишен размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Също така, основание да се завиши размерът на обезщетението, поради изключителност на претърпените неимуществени вреди, представлява доказаното от ищеца обстоятелство, че е живял в населено място, малко като население, негово родно място, където се е ползвал с авторитет и уважение от обществото, но този авторитет е бил болезнено подкопан от действията на ответника.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на прокуратурата за това, че тя не следва да носи отговорност за медийните публикации във връзка с повдигнатото обвинение и че не е предоставяла неверни данни във връзка с това. Въззивният съд е приел, че Прокуратурата на РБ носи отговорност за всички неимуществени вреди, причинени на гражданин от нейни действия и бездействия, в това число от повдигнатото обвинение за престъпление, установено като незаконосъобразно. Разгласяването на обстоятелството за повдигнато обвинение, ако е причинило неимуществени вреди на засегнатото лице, е в пряка връзка с незаконните действия на прокуратурата, дори и сведенията за това да не са излязла официално от самата прокуратура. Съдът е съобразил показанията на свидетеля П., че за повдигнатото обвинение се е разчуло в населеното място, където живеят с ищеца и този факт е бил предмет на обсъждане от хората в негативен за ищеца аспект, което логично му е причинило неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел също, че при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди следва да се посочи, че ищецът не установява да е имал здравословни проблеми във връзка с повдигнатото обвинение, не се установява във връзка с това обвинение да е загубил своята работа, нито подкрепата на своето семейство. Според изслушаната СПЕ същият е претърпял остра стресова реакция, която следва да бъде овъзмездена от ответника, но също така вещото лице сочи ,че диагнозата не е психично състояние и прогнозите за здравето на ищеца са благоприятни.

При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на обезщетение, съдът е приел, че размерът на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по чл.2, т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 20 000 лева

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване са изложени доводи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди; че въззивният съд не е изложил никакви мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между всички обстоятелства и причинените вреди, като не е посочил и значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение; че въззивният съд не е взел предвид някои обстоятелства, които имат значение за определяне на по-нисък размер – че за ищеца не са настъпили трайни последици за физическото и психическото му здраве и за социалната му сфера и че настъпилите такива не се отличават от обичайните за подобни случаи; че въззивният съд неправилно е преценил обстоятелствата, които е обсъдил и че не са отчетени обществено-икономическите условия и стандарта на живот в периода на увреждането – по 1 000 лева за всяка година от наказателното производство. С изложените доводи се обосновава тезата, че претърпените от Г. П. Г. неимуществени вреди не са с по-голям интензитет от обичайните.

Във връзка с тези доводи Прокуратурата на РБ поставя следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Следва ли съдът да определи неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД?

Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в т.II от ППВС 4/1968 г., на т.3 и т.11 от ТР 3/22.04.2005 по тълк.д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и на т.19 от ТР 1 /14.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД2

Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД: решения по гр.д. № 912/2022г. на IV г.о. на ВКС, по гр.д. № 937/2022 г. на III г.о. ВКС и по гр.д. №782/2021 г. на III г.о. ВКС.

Настоящият съдебен състав намира въпросите за обуславящи. Но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, те не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика: въззивният съд е обсъдил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които според закона и установената практика имат значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Изложил е мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Въззивният съд е съобразил приетото с в т. ІІ на ППВС № 4 /23.12.1968 г. и последващата практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, за това, че понятието справедливост е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да прецени, за да определи размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Въззивният съд е посочил примерно (по вид) обстоятелствата, които са визирани в установената практика, които имат значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и е обсъдил конкретните такива обстоятелства, които са установени по делото и значението им за преценката на претърпените от ищеца неимуществените вреди и за определяне на необходимия размер на обезщетението (въззивният съд е отразил конкретното значение на установените обстоятелства за размера на конкретното обезщетение). Въззивният съд е съобразил размера на обезщетението с икономическата обстановка и стандарта на живот в страната.

Въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото в решенията по трите посочени дела на III г.о. и IV г.о. на ВКС, в които са разгледани различни, а не аналогични случаи, поради което и не следва да бъдат сравнявани различните размери на определените обезщетения.

От изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от жалбоподателя правни въпроси.

С оглед изхода от това производство Прокуратурата на Република България няма право на разноски, а ответникът в касационното производство не е направил искане за присъждане на направени разноски, не е представил списък на разноски и доказателства за извършени разноски, поради което и на него разноски н следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът