Определение № 1545 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 887/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от ответника в съдебното производство „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], срещу въззивно решение № 789 от 07.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 11154/2023 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 11369 от 30.06.2023 г., постановено по гр.д. № 71235/2022 г. на Софийски районен съд, 55 състав. С последното, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ, е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Стил проект“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] сумата от 7170,42 лв., представляваща обезщетение - цената за ползване за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда на адрес: [населено място], [улица], находяща се в УПИ XVI-1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4, Зона В-16, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен в цялост, със законните последици, претендират се разноски. Противната страна - „Стил проект“ ЕООД, в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба и евентуално за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата и моли в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан и уважен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ в размер на 7170,42 лв. /искът е бил първоначално предявен в размер на 1250 лв., но в съдебно заседание от 20.06.2023 г. по гр.д. № 71235/2022 г. на СРС е било допуснато увеличаване на размера му до 7170,42 лв./. Страните по спора, разрешен с обжалваното решение, са търговски дружества - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, поради което разгледаното и разрешено с обжалваното по касационен ред решение от въззивния съд дело е търговско, и тъй като цената на иска /7170,42 лв. - чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/ е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., то и обжалваното решение е изключено от обхвата на касационния контрол. Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото ответникът по касация има право на претендирано адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение