Определение № 2146 от 09.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1066/2024 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗД „Бул Инс“ АД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд.

Ищците М. К., Б. К., К. К., Б. К. и Д. К. оспорват жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от ответника части, с които са уважени частично до размер на по 95 000 лв. предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на бащата на ищците.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:

• противоречи ли разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 49/2014 г. на нормативен акт от по-висок ранг - чл. 338, ал. 1 КЗ;

• при наличие на обективно противоречие на подзаконова норма със закон съдът задължен ли е служебно да установи това противоречие и да приложи закона.

Поддържа се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото предвид липсата на произнасяне на ВКС по тях и доколкото формирането на такава практика би предотвратило по-нататъшното им противоречиво разрешаване от съдилищата.

Поставените от жалбоподателя въпроси са свързани с поддържаната защитна теза за погасяване на процесните вземания чрез плащания, извършени по банкова сметка на трето лице съгласно указаното на жалбоподателя от пълномощник на ищците, обоснована с доводите за неприложимост поради противоречие с норма с по-висок ранг на разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 49/2014 г., според която обезщетението се заплаща по банкова сметка с титуляр увредения, когато последният не е навършил пълнолетие или е поставен под запрещение. Поради това същите не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Съдът не е обсъждал въпроса за съответствието на чл. 17 от наредбата с чл. 338, ал. 1 КЗ или други законови разпоредби, съответно приложимостта на тази разпоредба към настоящия спор, а по изложените във въззивната жалба оплаквания е приел, че съгласно ТР № 3/2016 на ВКС-ОСГТК възражението за погасително действие на извършените плащания е преклудирано със силата на пресъдено нещо, формирана с влезлите в сила решения между същите страни по предявените от ищците частични искове. Към тези решаващи съображения и изводи на въззивния съд поставените въпроси нямат отношение.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА и с оглед направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят дължи на упълномощения от ищците адвокат възнаграждение общо в размер на 5000 лв.

С тези мотиви съдът