Определение № 463 от 26.05.2020 г. на ВКС по д. № 516/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на С. К. и на „Горубсо Мадан” АД, гр. Мадан срещу въззивното решение на Смолянски окръжен съд по гр.д. №269/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 401 758 лв. и отхвърлен за разликата до присъдените от първата инстанция 631 758 лв. предявеният от С. К. срещу „Горубсо Мадан” АД иск с пр. осн. чл.200 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от настъпила на 17.11.2017 г. трудова злополука. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими. Ищецът С. К. обжалва въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя като значими за спора материалноправният въпрос, свързан с критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злаполука и процесуалният въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви относно частичното несъвпадане на изводите му с тези на първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението. Намира, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС – ППВС №4/68 г., т.ІІ, ТР №1/4.01.2001 г. и решения по чл.290 ГПК. Ответникът по иска „Горубсо Мадан” АД обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е следният материалноправен въпрос: Допустимо и справедливо ли е при иск по чл.200 КТ да се определи и присъди по-голям размер на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на пострадалото лице, в сравнение с присъжданите размери на обезщетения на наследниците на починал/ при тр. злополука/ наследодател? Сочи, че присъжданите обезщетения на наследниците на загинали при тр. злополука работници в цитираните в изложението решения на ВКС са значително по-ниски от присъденото по настоящото дело на ищеца. Той е със сериозни увреждания и обездвижен, но жив, в ясно и пълно съзнание, в непрекъсната връзка с близките и семейството си и с доходи, с които да подпомага издръжката на домакинството. ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби по поставените въпроси за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД / вкл. след съпоставката му с размера на обезщетението по чл.200 КТ за неимуществени вреди при смърт на работник и при обезщетяване на неимуществени вреди на други основания/, на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, с оглед цитираната от страните в изложенията им практика на ВКС и изтъкнатите в жалбите особености на случая. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.