Определение № 405 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 255/2018 г.

Производството е по § 74 ЗИД ГПК публикуван в Държавен вестник бр.86/2017 г. вр. чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 5798/28.01.2017 г. от Прокуратура на Р България, чрез прокурор в Апелативна прокуратура-Велико Т. С. Ц., срещу решение № 234/31.10.2017 г. по гр.д.№ 306/2017 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение № 104/ 29.05.2017 г. по гр.д.№ 583/2016 г. на Окръжен съд-Ловеч. С него е уважен предявеният от Д. Ч. Д. срещу касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и му е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение по чл.311 ал.1 НК по което е постановена оправдателна присъда ,в размер на сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 21.10.2016 г. до окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от 35 000 лв. искът е отхвърлен.В отхвърлителната част като необжалвано решението е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа оплакване, че неправилно е приложен законът относно понятието справедливост, присъденото обезщетение не е съответно на реално претърпените вреди и установената съдебна практика по аналогични дела, не е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и възникналите вреди. Касаторът намира, че е налице противоречие със задължителната съдебна практика- ППВС № 4/23.12.1968 г.- т.ІІ, ТР № 3/22.04.2004 г.- т.3 и т.11 и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК-т.19. Счита, че наказателното производство е приключило в разумен 6-годишен срок, забавянето е станало в съдебна фаза, обвинението не е за тежко престърпление, приложена е мярка за неотклонение подписка, с изключение на мярката домашен арест за 12 дни, но тези обстоятелства са останали необсъдени. Не е съобразен и жизнения стандарт в страната. Иска се отмяна на въззивното решение или намаляване на присъденото обезщетение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя въпросите: -как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, към който препраща чл.4 ЗОДОВ, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква противоречие с цитираните в касационната жалба тълкувателни актове. Следващият въпрос е: -когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи. Посочва, че такъв обем вреди трябва да бъдат изрично заявени с исковата молба и да бъдат включени в предмета на иска, наред с обществените критерии, че е от значение създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Намира, че ищецът е претърпял обичайни вреди, по-големи вреди не са заявени с исковата молба и не са доказани по делото. Поставя въпроса за причинно-следствената връзка между увреждането и претендираните вреди, както и следва ли съдът да изложи мотиви за наличието й и да определени кои конкретни неимуществени вреди са доказани по делото. Твърди противоречие по този въпрос на обжалваното решение с цитираните ТР, ППВС № 7/30.12.1959 г.-т.2, ППВС № 4/23.12.1968 г. и решение по гр.д.№3026/2008 г. на ІV г.о.Намира,че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и воденото срещу него наказателно производство.Твърди,че въззивният съд не е изложил такива мотиви в противоречие с цитираните тълкувателни актове. Ответникът по касационната жалба Д. Ч. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.С. Г., я оспорва. По допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ,състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. Въззивният съд е приел, че през 2010 г.ищецът е бил привлечен като обвиняем в качеството му на длъжностно лице за извършено престъпно деяние по чл.311 ал.1 НК -за съставяне на 39 официални документа-превозни билети, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за посочените в тях обстоятелства. Била му определена мярка за неотклонение подписка, изменена за четиринадесет дни в домашен арест, а впоследствие в парична гаранция от 1000 лв. След трикратно протестиране на постановени оправдателни присъди, с окончателно решение по внохд № 590/2016 г. на Окръжен съд-Плевен е признат за невинен. От весел човек станал неадекватен, затворен, отчужден, депресиран, притеснителен, срамувал се да излиза. При тези факти въззивният съд направил извод,че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконно обвинение в извършване на престъпление. Посочил е, че при определяне размера на обезщетението трябва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение, в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и да се съобрази обществената представа за справедливост. Отчел е продължителността на наказателното производство от 6 години и един месец, тежестта на обвинението, за което се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода, възможността да се наложи и наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 НК, мярката за неотклонение подписка, а впоследствие домашен арест и парична гаранция, изживения срам, тревоги, безпокойство, накърняването на човешкото достойнство и чест, негативното отражение на семейните отношения. Направил е извод, че не са правени твърдения и не е установена причинна връзка между незаконното обвинение и влошаване здравословното състояние на ищеца. Приел е, че не са основателни възраженията на касатора за определяне на обезщетение в по-нисък размер и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което на ищеца е присъдена сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът обобщени поставя въпросите: процесуалноправен, относно задължението на съда да обсъди и прецени всички релевантни обстоятелства в рамките на изложеното в исковата молба, както и наличието на причинно-следствена връзка при определяне дължимия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и материалноправен, относно приложението на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. С изключение ня втория, въпросите са релевантни, но не са обосновани твърдяните допълнителни основания. Формулирани са общи оплаквания, произтичащи от изразеното от него становище за допуснати процесуални нарушения. Не е мотивирано противоречието им със задължителната практика, на която се позовава. Общите твърдения, че част от неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, че въззивният съд не е взел под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, че не е дал конкретна преценка на относителната им тежест, не релевира специфично основание за допускане на касационен контрол. Изброяването на обстоятелства, които са определящи за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както в ППВС № 4/23.12.1968 г., в ТР на ОСГК № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г., така и в практиката на състави на ВКС е примерно, а не изчерпателно. Кръгът на релевантните обстоятелства се определя за всяко дело в зависимост от конкретните особености на случая, както и от доказване на относимите факти. Липсва съпоставяне на изводите в тълкувателната им част с разрешенията във въззивното решение. Не са посочени също така изводи на въззивния съд за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които да са приети в отклонение от практиката, на която се позовава касаторът. Въззивният съд е мотивирал извод за наличие на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и е съобразил размера на обезщетението с установените относими обстоятелства. Съобразени са продължителността на наказателното производство, определените мерки за неоклонение, негативните изживявания. В отговор на доводите на касатора, въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика, изискваща обезщетението да се присъжда за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и които са в причинно - следствена връзка с незаконното обвинение /т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Поради недоказване на твърдяните допълнителни основания не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,