Определение № 271 от 28.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3111/2015 г.

Производството е по реда на чл.628 и сл. ГПК. Делото е висящо пред Върховния касационен съд във фазата по чл.290 ГПК – допуснато е разглеждане на спора по същество по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 3123 от 11.05.2015 год. по гр.д.№ 6422/2014 год. на Софийски градски съд. С това решение, съставът на СГС се е произнесъл по жалбата на [фирма] срещу Решение от 17.03.2014 год. по гр.д.№ 45850/2013 год. на Софийския районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от едноличното дружество срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 14720.93 лв. – получена на отпаднало основание цена за достъп на притежаваната от ищеца фотоволтаична електроцентрала (Ф.) до електроразпределителната мрежа на ответника на периода м.09.2012-м.04.2013 год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 82.15 лв., обезщетение за забава за връщане на посочената сума. За да отхвърли иска, СРС е приел, че отмяната от съда на индивидуален административен акт (Решение Ц-33 от 14.09.2012 год.) с който ДКЕВР е определил временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи вкл. мрежата на [фирма], няма обратно действие. Като е счел въззивната жалба на [фирма] за неоснователна, съставът на СГС е потвърдил отхвърлителното решение на СРС, поради същите правни съображения. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС при произнасянето по въпроса „ Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменения индивидуален административен акт? Задължителната практика по този въпрос се съдържа в Решение № 212 от 23.12.2015 год. по т.д.№ 2956/2014 год. на І т.о., Решение № 155 от 11.01.2016 год. по т.д.№ 2611/2014 год. на ІІ т.о. и Решение № 157 от 11.01.2016 год. по т.д.№ 3018/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС. След допускането на касационния контрол, ответникът по касация [фирма] е направил искане за спиране на производството по делото и сезиране на Съда на европейския съюз (С.) с искане за тълкуване по въпросите: " 1./ Следва ли чл. 16, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/З0/Е0 да се тълкува в смисъл, че допуска операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, параграф 4 от същата Директива?; 2./ Следва ли чл. 17, nap. 1 от Х. на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт с допуснато предварително изпълнение, и този индивидуален административен акт в последствие е отменен с влязло в сила съдебно решение?; 3./ Следва ли правото на ЕС, и по-специално принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и съдебна практика като тези по главния спор, съгласно които отмяната на индивидуален административен акт, чието предварително действие е допуснато по силата на закона, с който се определят временни цени за достъп до електроразпределителната система, автоматично води до отмяната на последиците на допуснатото предварително изпълнение, изразяващи се в придобити на законно основание цени за достъп до разпределителната мрежа от страна на оператора на мрежата?; 4./ Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната система, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператор на електроразпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система?; 5./ Следва ли правото на ефективна съдебна защита, както е установено в чл. 47, първата алинея от Х. на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и съдебна практика, съгласно които отговорът на правен въпрос, постановен по конкретно дело от Върховния касационен който е от значение за решаване на спор относно възмездния характер на правото за достъп до електроразпределителната мрежа;който е задължителен за долустоящите съдилища и който е приет, без да се отчита правото на ЕС, и по специално разпоредбата на чл. 16, пар. 3 от Директива 2009/28, правото на собственост по чл. 17 от Х. на основните права и принципите за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, както са установени в практиката на Съда на ЕС е задължителен за долустоящия съд, когато разглежда друго дело, което има за предмет спор относно възмездния характер на правото на достъп до електроразпределителната мрежа?; 6./ Допуска ли общностното право, и по специално принципа на ефективност, прилагането на разпоредба като чл. 290 ГПК, така както е тълкуван от компетентната национална върховна юрисдикция и която установява задължителна сила на решение на Върховния касационен съд по правен въпрос, поставен по конкретно дело, за долустоящия съд, който разглежда друго дело, когато последиците от прилагането й противоречат на правото на ЕС и осуетяват прилагането на правото на ЕС в областта на производството на електрическа енергия от възобновяем източник и достъпа на такава електрическа енергия до разпределителната мрежа ? ". Настоящият съдебен състав счита, че е сезиран от [фирма] с искане за откриване на процедура по постановяване на преюдициално заключение от С.. Доколкото ВКС е национална юрисдикция по смисъла на чл.267 ал.3 ДФЕС и чл.629 ал.3 ГПК, чието решение не подлежи на обжалване, то отправеното искане е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Основният спор по делото е дали заплатената от [фирма] на „ ЧЕЗ Разпределение България”АД сума в размер на 14803.08 лв., подлежи на връщане, като заплатена на отпаднало основание (чл.55 ал.1 ЗЗД). Сумата е формирана, като елемент от парична престация по сключен между страните договор за изкупуване на електическа енергия. Спорният елемент е т.нар.”цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа”, която подлежи на определяне по Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). За процесния период м.09.2012-м.04.2013 год., със свое Решение № Ц-33 ДКЕВР е определил временни цени за достъп и съобразно тях е било извършено плащането от [фирма] към „ ЧЕЗ Разпределение България”АД, формиращо претендираната в процеса сума. Решение Ц-33 на ДКЕВР е било обжалвано по административен ред и с Решение № 4659 от 03.04.2013 под. по адм.д.№ 13239/2012 год. на Върховния административен съд (ВАС), потвърдено с Решение № 8733/17.06.2013 год. по адм.д.№ 6086/2013 год. на 5 чл. с-в на ВАС то е било отменено. За произнасяне по основателността на спора по делото т.е. дали сумата, формирана от цената за достъп за период, предхождащ отмяната на решението на ДКЕВР е била платена на отпаднало основание, от значение е преценката дали решението на Върховния административен съд има обратно действие или не. Със своите решения, посочени по-горе, Върховният касационен съд е приел, че отмяната на решение Ц-33 на ДКЕВР, имащо правната характеристика на индивидуален административен акт, води до отпадане на т.нар. „временни цени” за предхождащ решението на ВАС период. Поради обстоятелството, че макар и елемент от търговски договор, цената за достъп до електропреносната мрежа не подлежи на свободно договаряне от страните, а е предмет на административна регулация от ДКЕВР (каквато за периода липсва) и поради това, не може да бъде определена по правилата за други търговски сделки, напр. чл.326 ал.2 ТЗ, то в този случай, платената от търговеца цена подлежи на връщане. ВКС също така е приел, че макар и достъпът да електропреносната мрежа да е бил фактически осъществен, то липсата на цена (административния елемент) не може да бъде заместен от търговския/гражданския съд по тълкувателен път. По този път и в рамките на търговския спор, не може да бъде задължен държавния регулатор (ДКЕВР) да предприеме компенсаторни мерки за периода на липса на цени или да уреди завареното положение с друг свой административен акт. В конкретния случай, сезирането на С. от ВКС за постановяване на преюдициално заключение по поставените от [фирма] въпроси не се включва в задължението по чл.629 ал.3 вр.чл.628 ГПК (чл.267 ал.3 ДФЕС), поради следното: По първият от поставените въпроси, предвиждащ тълкуването на § 4 вр.§ 3 от чл.1 на Директива 2009/28/ЕО, съдебният състав счита, че нормата на общностното право е пределно ясна, като следва да се отбележи и това, че § 4 въвежда възможност, а не задължение за държавата да задължи операторите на преносната и разпределителната мрежа за поемат изцяло или частично посочените в § 3 разходи. Тезата на молителя е неясна, но и в двете хипотези - ако се приеме, че има нормативна празнота (българската държава не е предвидила изисквания към операторите) или пък има въведено нормативно задължение (българската държава е предвидила изисквания към операторите), то това от една страна не съставлява предмет на тълкуване на общностното право, каквато е компетентността на С., а от друга – не може пряко да обуслови изхода на делото т.е. да замести липсата на цена за достъп. Ще следва да се отбележи и това, че въпросът излиза извън приложимостта на Х., посочена в чл.51 от нея. Вторият от въпросите – тълкуването на чл.17 ал.1 от Х. е поставен прекалено общо, но дори да бъде синтезиран до защита от Общностното право на придобит доход, той също не обуславя изхода на делото, доколкото по делото е безспорно, че доходът е бил придобит законно (съобразно решението на ДКЕВР), но в последствие основанието за придобиването му е отпаднало, каквато е разпоредбата на чл.55 ал.1 от националния Закон за задълженията и договорите. Предвид липсата на възможност за суспендиране на националния закон, то въпросът е по-скоро хипотетичен – С-93/78 L. Mattheus. Третият и четвъртият въпроси също са поставени общо и хипотетично и не очертават рамката в която би следвало С. да се произнесе по въпрос пряко обуславящ преценката на съда по конкретния спор – чл.628 ГПК ( чл.267 ал.3 вр.ал.2 ДФЕС). Поради това, за ВКС не съществува задължението за отправи преюдициално запитване по тези въпроси - С-283/81 CILFIT and Lanificio di Gavardo S. v M. of Health. По същите съображения, Върховният касационен съд не е длъжен да отправи преюдициално запитване и по останалите два въпроса, доколкото искането е извън приложното поле на тълкувателната дейност на Съда на европейския съюз. Преди всичко, настоящият съдебен състав счита, че тези разпоредби на националното процесуално право (чл.280 и сл.ГПК) не попадат в обхвата на тълкувателната компетентност на С., а освен това, съгласно ТР № 2/1910 год. на ОСГТК на ВКС, постановените по реда на чл.290 ГПК решения са задължителни за по-долните съдилища по отношение на посочения в тях правен въпрос, но не са задължителни за друг състав на ВКС, разглеждащ сходен спор. Делото е висящо пред ВКС и ако съставът хипотетично би преценил, че отговорът на правния въпрос е друг, той би могъл да не се съобрази с предходната практика с процесуалните последици, посочени в Тълкувателното решение. Т.е. дори да се приеме, че С. би могъл да извърши проверка за съответствие на националния процесуален закон с Общностното право, то отговорът на такъв въпрос, независимо от това какъв би бил той, не би могъл по никакъв начин да се отрази на изхода на делото. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.