Решение № 13859 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11291/2015 г.

Решение № 13859 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11291/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба /неправилно наименувана "частна жалба"/ от Общински съвет гр. Сандански, чрез юрк. Стоянова, против Решение № 813 от 27.05.2015 г. постановено по адм. дело № 133/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено Решение № 32/29.01.2015 г., по Протокол № 1/29.01.2015 г. на Общински съвет гр. Сандански и е върната преписката на административния орган, за произнасяне съобразно мотивите на решението. Предвид изхода на делото съдът е осъдил Община Сандански да заплати на всеки от жалбоподателите по 1200 лв. съставляващи разноски по делото. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение или присъждане на по - нисък размер на разноските. Ответникът - Кръстьо Симеонов Дуков, представляван от адв. Васил Джостов, в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски по делото. Ответникът - София Симеонова Василева, представлявана от адв. Васил Джостов, в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски по делото. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно и обосновано е прието в атакуваното съдебно решение, че процесният административен акт - Решение № 32 по протокол № 1 от 29.01.2015 г. на ОбС - Сандански е издаден в нарушение на материалния закон - § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Предлага решението на съда като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалби на Кръстьо Симеонов Дуков и София Симеонова Василева срещу Решение № 32/29.01.2015 г., обективирано в Протокол № 1/29.01.2015 г. на Общински съвет гр. Сандански, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, § 27, ал. 2, т. 1 от ЗИД на ЗСПЗЗ, е отказано да бъде предоставен имот № 001009, находящ се в землището на с. Поленица, в местността Пръчковец, с площ от 4.172 дка, с начин на трайно ползване "Гора в земеделски земи" на Общинската служба по земеделие (ОСЗ) гр. Сандански за възстановяване на собствеността на наследниците на Кръстьо Дуков Ризов. С Решение № 813 от 27.05.2015 г. постановено по адм. дело № 133/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган, за произнасяне съобразно мотивите на решението За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспореното решение на Общински съвет гр. Сандански е издадено от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ орган, в предвидената за това форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, поради което е валидно. Въпреки това съдът е установил, че решението е прието в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което е незаконосъобразно. Съдът е приел, че при наличие на законоустановените предпоставки - решение на Общинската служба по земеделие (ОСЗ) по смисъла на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ДВ, бр. 62 от 2010 г., мотивирано искане по смисъла на чл. 45ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, подкрепено със скица проект за имота, издадена от компетентния орган, Общински съвет гр. Сандански не е имал основание да постановява отказ, тъй като действа в условията на обвързана компетентност и липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В случая Общински съвет гр. Сандански е сезиран с мотивирано искане по инициатива на Началника на ОСЗ гр. Сандански, чрез Кмета на община Сандански, при условията на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот № на имот № 001009, находящ се в землището на Поленица, в местността Пръчковец, с площ от 4.172 дка, за който в съответствие с чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ са представени: Решение № 43А/Е от 13.08.1996 г. на Поземлена комисия Сандански и скица-проект № Ф00367/16.09.2010 г. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Обосновани са изводите, че решението на административния орган противоречи на приложимия материален закон и по-конкретно на цитирания § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В този случай административният орган (общинският съвет) е бил длъжен да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесния имот на наследниците на Кръстьо Дуков Ризов, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Правилен е изводът на решаващия съд, че в правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно - решението на поземлената комисия за признато право на възстановяване, мотивираното искане от ОСЗ гр. Сандански и приложената към него скица-проект и след като всички тези предпоставки в случая са били налице административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ. Само общинската служба по земеделие може да постанови решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в нарушение на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, приложената към преписката скица-проект е с изтекъл шестмесечен срок на валидност. Шестмесечният срок на валидност на скиците се преценява към момента на подаване на искането, а не към момента на постановяване на административния акт. В случая административното производство по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи е започнало по искане с вх. № ВС-29-22 от дата 7.01.2011 г. подадено от София Симеонова Василева, в качеството й на наследник на Кръстю Дуков Ризов, към което е приложена скица на процесния имот с дата 16.09.2010 г., от което следва, че шестмесечният срок е спазен. По отношение възражението на касационния жалбоподател срещу присъдените адвокатски възнаграждения, настоящият съдебен състав счита, че не дължи произнасяне. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за разноските. Следователно компетентен да разгледа искане за изменение на решението, в частта му за разноските, е Административен съд Благоевград, който е постановил оспореното решение. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК едва така постановеното определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящата хипотеза първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за изменение на решението в частта за разноските, като с определение № 1078 от 7.07.2015 г. е отхвърлил искането на Общински съвет гр. Сандански за изменение на Решение № 813 от 27.05.2015 г. постановено по адм. дело № 133/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград в частта за разноските. Това е актът на съда, който подлежи на контрол от настоящата инстанция, но предвид факта, че жалба срещу това определение не е постъпила и приложена по делото, произнасяне на настоящия състав е недопустимо. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, съобразено с материалния закон, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответните страни сторени разноски в настоящото производство. Пред касационната инстанция са представени договори за правна помощ и списъци по чл. 80 от ГПК, от които става ясно, че претендираните суми са реално платени в брой. Предвид факта, че в касационното производство от страна на касационния жалбоподател не е направено възражение за прекомерност (в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК) по предявените от ответните страни адвокатски хонорари, поисканите суми следва да се присъдят в пълен размер. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,