Определение № 478 от 28.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2516/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Б. срещу решение № 128/06.06.2018 г. по в. т. д. № 29/2018 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 112/20.06.2017 г. по т. д. № 32/2016 г. на Окръжен съд Добрич за уважаване на предявен от „БМ Лизинг“ АД срещу П. Б. и А. Х. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 63, т.III, вх. 3111, нот. д. № 348/02.10.2016 г. на нотариус с рег. № 314 на НК, с който П. Б. и съпругата му Е. Б. даряват на дъщеря си А. Х. Ѕ ид. ч. от масивна четириетажна сграда – хотел със снек –бар със застроена площ от 194.000 кв. м. и разгъната застроена площ от 852.000 кв. м., с кадастрален № 39459.501.87.1., ведно с Ѕ ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата с площ от 550.000 кв. м., поземлен имот с кадастрален № 39459.501.87. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Балчик, област Добрич, до размер на ј ид. ч. от описания имот, дарена от П. Б..

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация с цел точно прилагане на закона и развитие на правото. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:

1. „Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя/солидарния длъжник разпоредителни действия?“

2. „Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?“

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „БМ Лизинг“ АД е депозиран отговор. С него се излагат твърдения, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касация. Постановеното от Апелативен съд Варна решение според ответника е правилно.

От ответницата А. Х. е депозиран отговор, с който се заявява пълно съгласие на изложените от касатора твърдения относно наличие на предпоставки за достъп до касация и неправилност на постановеното от Апелативен съд Варна въззивно решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел, че предявеният от „БМ Лизинг“ АД иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД с предмет договор за дарение на недвижим имот в [населено място], общ. Балчик, обективиран в нотариален акт № 63, том III, вх. 3111, нот. дело № 348/02.10.2016 г. на нотариус с рег. № 314 НК, е допустим и основателен. В мотивите на решението си е обсъдил релевантните за спора факти, а именно – наличие на вземане в полза на „БМ Лизинг“ АД срещу П. Б. в размер на 93 068, 47 лв. към датата на сключване на атакуваната сделка, а към датата на изготвяне на експертното заключение - 1 404 432, 38 лв., с източник договори за лизинг № 20100701/08.07.2010 г., № 20110814/02.09.2011 г. и № 20111114/24.11.2011 г., по които солидарно задължено лице е ответникът П. Б.. Анализирал е факта, че действието на договорите е прекратено, но поради естеството им на такива с трайно и периодично изпълнение прекратяването има действие за в бъдеще, съответно за осъщественото до прекратяването ползване на отдадените под лизинг вещи се дължи възнаграждение. Обсъдил е наличието на разпоредителна сделка от П. Б. и Е. Б. в полза на А. Х. досежно Ѕ идеална част от описания по – горе недвижим имот като изрично е отграничил, че искът е предявен за частта, която е лична собственост на ответника Б., т.е. ј идеална част от имота. В мотивите решаващият съд подробно е разгледал всички наведени от въззивника, касатор в настоящото производство, възражения относно липса на активна материалноправна легитимация в полза на ищеца „БМ Лизинг“ АД – липса на вземане в качеството му на лизингодател, наличие на неизпълнени негови задължения по лизинговите договори, погасяване по давност на вземането му, наличие на качеството „потребител“ по смисъла на Закона за защита на потребителите в полза на Б.. Намерил е всички възражения за неоснователни.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос, поставен от касатора, е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд, но по отношение на него не се явява изпълнено изискването за наличие на сочения допълнителен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като с ТР № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е даден негов отговор. С т. 1 на цитираното решение, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната, изпълнителната и местната власт, се приема разрешението, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД е приложима и по отношение на извършените от поръчителя/солидарния длъжник разпоредителни действия. В мотивите на решението е акцентирано върху обстоятелството, че при наличие на пасивна солидарност кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение от всеки един от солидарно задължените като последните са лишени от възражението за наличие на поредност. За вземането на кредитора отговорят две имущества, съответно той има на разположение два „общи залога“ по смисъла на чл. 133 ЗЗД. Ето защо, кредиторът следва да разполага с една и съща възможност спрямо всеки от тях, за да осигури точно изпълнение на поетото задължение, вкл. чрез иска по чл. 135 ЗЗД. Апелативен съд Варна е дал разрешение на поставения въпрос в съответствие с цитираното разрешението на ОСГТК на ВКС.

Вторият, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация, тъй като не е намерил отражение в мотивите на атакуваното въззивно решение. Не се установява между страните да е възникнал отделен спор относно съществуването на вземане в полза на „БМ Лизинг“ АД срещу П. Б.. Ето защо, въззивният съд не е имал повод да обсъжда въпроса дали приложение намира хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличие на висящ преюдициален спор между страните. Такъв спор в нито един момент не е твърдяно да съществува. При липса на първата предпоставка да достъп до касация безпредметно се явява обсъждането на допълнителния селективен критерий, сочен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно - необходимост от развитие на правото.

Настоящият състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Варна.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС