Определение № 2555 от 22.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 402/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Българска Федерация Триатлон“, [населено място], чрез адв.Н.Танков срещу решение №668 от 18.11.2024г., постановено по в.т.д. №536/2024г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №182/02.03.2022г., постановено по т.д. №1967/2021г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Сдружение „Български олимпийски комитет“ конститутивен иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението, взето на Общо събрание на ответника, проведено на 07.09.2021г.- за прекратяване на членството на Сдружение „Българска Федерация Триатлон“ в Сдружение „Български олимпийски комитет“.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът е приложил неправилно чл.22, ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ, като е приел, че прекратяването на членството на ищеца представлява „отпадане на членство“; недопустимо е разширил основанията за прекратяване на членството в БОК, посочени в чл.24 от устава, като е приел, че липсата на спортен лиценз води до прекратяване на членството в БОК; достигнал е до незаконосъобразни изводи, че решението на ОС е с декларативно действие, поради което не се изисква спазване на процедурата по чл.25 от устава; необосновано е игнорирал наведените твърдения за процедурни нарушения при свикването и провеждането на ОС и дискриминационен подход. Моли да бъде отменено решението на въззивния съд и искът с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ да бъде уважен. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по значимите за изхода на спора правни въпроси:

„1. Дали загубата на спортен лиценз представлява основание за прекратяване на членство в юридическо лице с нестопанска цел, когато това основание не е изрично предвидено в устава?;

2. Какъв е правният характер на решението на Общото събрание- декларативен или конститутивен, и какви процедурни изисквания следва да бъдат спазени при вземането му?;

3. Дали нарушаването на предвидените в устава процедурни правила, включително правото на защита, води до нищожност на решението?;

4. Налице ли е дискриминация при неравнопоставено третиране на членове в сходна правна ситуация?;

5. Изискванията за спазване на процедурите, предвидени в устава на сдружението, при изключване на членове;

6. Тълкуването на конститутивния характер на решенията на общите събрания в нестопански организации;

7. Задължението за равнопоставеност и недопускане на дискриминация при членуване в сдружения с нестопанска цел“.

Поддържа, че първите четири въпроса са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а по останалите три въпроса решението противоречи на практиката на ВКС – по пети въпрос- на ТР №1/2022г. и ППВС №1/1985г.; по шести въпрос- на решение №60191/2020г., без посочен номер на дело и състав, а по последния въпрос- не е посочен конкретен съдебен акт на ВКС.

Ответникът СНЦ „Български олимпийски комитет“ /БОК/, чрез адв.З. и адв.Я. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговора на жалбата, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението на ОС на БОК, взето на 07.09.2021г. за прекратяване на членството на Сдружение „Българска Федерация Триатлон“, [населено място], поради нарушения на закона и устава – отнемането на спортния лиценз не е предвидено като основание за изключване като член на БОК и не е спазена процедурата по чл.25 от устава- не е изискано обяснение от ищеца и становище от съответната международна федерация. Въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, като приема за установено, че на проведено на 07.09.2021г. Общо събрание на БОК е взето решение за прекратяване на членството на ищцовото сдружение поради отнемане на спортния му лиценз, довело до отпадане на качеството му на „спортна федерация“- изискване за членство в БОК.

Решаващият състав намира, че прекратяването на процесното членствено правоотношение е в хипотезата на „отпадане на членство“ по смисъла на чл.22, ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ. Съдът счита, че твърдяното в исковата молба нарушение на процедурата, регламентирана в чл.25 от устава, не води до незаконосъобразност на атакуваното решение, тъй като е налице отпадане на членството на ищеца, а не решение за изключването му на някое от основанията по чл.24 от устава на БОК. Акцентира, че в чл.3 от устава е посочено, че БОК е сдружение с нестопанска цел, което обединява българските спортни федерации, национални спортни организации, регистрирани като юридически лица и дееспособни физически лица, а в чл.13, ал.2 е предвидено, че членове на БОК са и членът или членовете на МОК за България, ако има такива, Националните олимпийски федерации, които са регистрирани като юридически лица по ЗЮЛНЦ и са свързани със съответните им международни федерации, най-малко двама спортисти, избрани от комисията на спортистите на БОК, учредена в съответствие с насоките на МОК, измежду спортистите, които са участвали в поне едно от последните три издания на Олимпийските игри. Предвидено е също така, че членове на БОК могат да бъдат и: национални федерации с олимпийско признание и национални спортни организации, съюзи или личности с особени заслуги за развитието на олимпийското движение. Решаващият състав констатира, че съгласно чл.16 от устава членовете на БОК се приемат с Решение на ОС, по молба на кандидата до изпълнителното бюро на БОК, към която юридическите лица представят решение на управителния съвет или на общото събрание на ЮЛ-кандидат за членство в БОК и за приемане на устава на БОК, като националните федерации са длъжни да представят и удостоверение за свързване със съответната международна федерация.

След анализ на чл.11 ЗФВС, предвиждащ, че спортните организации са два вида- спортни клубове и спортни федерации, като спортните федерации са сдружения с нестопанска цел за осъществяване на обществена полезна дейност, които са получили спортен лиценз за един или сходни видове спорт, включително за военно-приложни спортове, или спортен лиценз за развитие на повече от един спорт по един обединяващ принцип и в които членуват само спортни клубове/ чл.18, ал.1 от ЗФВС/, както и на чл.19, ал.2 ЗФВС, предвиждащ, че спортният лиценз на спортните федерации се издава от Министъра на младежта и спорта за една федерация по вид спорт или за една многоспортова федерация като условията за издаване на лиценза са описани в чл.20 ЗФВС, въззивният съд стига до извод, че наличието на издаден спортен лиценз от Министъра на младежта и спорта е предпоставка за определянето на едно сдружение като спортна федерация, както и за възможността да осъществява дейностите в обхвата на ЗФВС. Съдът приема, че в случая Българска федерация по триатлон е регистрирана като сдружение по ЗЮЛНЦ; в устава й е посочено, че е сдружение с нестопанска цел, което обединява българските спортни клубове; че организира развитието на спорта триатлон в Република България, като осъществява общественополезна дейност по смисъла на ЗЮЛНЦ. Приема също така, че на ищцовото сдружение е бил издаден спортен лиценз, като с получаването му то е придобило качеството „спортна федерация“. Апелативният състав стига до извод, че с последващото отнемане на спортния лиценз това качество на ищеца е отпаднало, респ. сдружението продължава да съществува като юридическо лице, но не може да осъществява дейност като „спортна федерация“. Съдът подчертава, че по силата на закона и устава само като „спортна федерация“ сдружението може да бъде член на БОК и при отпадане на това му качество, същото престава да отговаря на изискванията за членство в БОК. Качеството „спортна федерация“ е предвидено в устава на БОК и в ЗФВС като предпоставка за съществуване на членствената връзка между отделния член и БОК, като загубата на това качество /след отнемане на спортния лиценз/ води до нейното преустановяване.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На първо място, първите четири въпроса са формулирани твърде общо и теоретично, като втори, трети и четвърти въпрос не са обсъждани от съда като част от предмета на делото и не са обусловили изводите му, за да се приеме, че са значими за изхода на спора. Първият въпрос не е съобразен напълно с изложените от решаващия състав мотиви. Въззивният съд е стигнал до извод, че членството на ищеца в БОК е отпаднало съгласно чл.22, ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ, поради което и въпроси, свързани с прекратяване на членственото правоотношение поради изключване или на друго от предвидените в устава основания, не са от значение за изхода на спора. На второ място, касаторът не обосновава допълнителната предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е изложил доводи за значението на въпросите за точното приложение на закона и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая не е обосновано коя правна норма се нуждае от тълкуване поради нейната непълнота, неяснота или противоречивост.

Последните три въпроса не отговарят на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като, от една страна, същите не са формулирани като правни въпроси, а като правни теми, а от друга- дори да се приеме, че са въпроси, те не са съобразени с изложените от въззивния съд мотиви. Решаващият състав не е приел, че ищецът е изключен като член на БОК, не е обсъждал процедурата при изключване, не е тълкувал решенията на ОС на БОК, нито е преценявал техния характер или наличие на дискриминация „при членуване в сдружения с нестопанска цел“.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер от 1 800 лева с ДДС- договорено и платено адв. възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд