Определение № 137 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3742/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Е. А. А. и В. Н. А. чрез процесуалния представител адв.Д.Г. са обжалвали въззивното решение на Варненския апелативен съд № 260058 от 19.04.2021г. по въззивно гражданско дело № 6/2021г., в частта, в която е уважен предявеният от Л. Ю. И. срещу тях установителен иск за собственост по отношение на апартамент № ..., в [населено място], к.к. „С.”. Касаторите поддържат, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, защото въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по гр.д.№ 845/2016г. ги обвързва, въпреки че не са били страни по делото. Във връзка с този основен довод са и поставените правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поддържа се и очевидна неправилност на решението. Ответницата Л. Ю. И. изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.2 и 2ГПК, тъй като материалноправните и процесуалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, а представените от касаторите решения не се отнасят до идентичен с настоящия случай. Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд № 260 266 от 03.08.2020 г. по гр.д. № 1575/2017 г. на в частта, в която е установено по отношение на Е. А. А. и В. Н. А., че Ю. Ю. И. е собственик на следния недвижим имот: апартамент № ..., представляващ имот с идентификатор ....по кадастралната карта на [населено място], к.к. „С.”,[жк], ет. ...., с площ от 96 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № ....с площ от 3 кв.м., както и 0,445323 % ид.ч. от правото на строеж и 0,44532 % ид.ч. от общите части на сградата, придобит на основание договор за продажба, сключен с нот.акт № ..... г. на Нотариус Е. Д., рег.№ 190 на Нотариалната камара. Мотивите на въззивния съд да отрече правата на Е. А. А. и В. Н. А. по отношение на имота, закупен от тях с нот.акт № ....г. са, че влязлото в сила решение по гр.д.№ 845/2015г., с което договорът между ищцата Л. Ю. И. и праводателя на ответниците – В. Б. е признат за недействителен, има за последица отричане правото на собственост на последния върху имота. Според апелативния съд задължителната сила на това решение спрямо всички произтича от нормата на чл. 297 от ГПК и следва да бъде зачетена. Принципът, че силата на присъдено нещо важи само между страните, не противоречи на правилото, прогласено с цитираната разпоредба. Трети лица, които не са взели участие в делото в качеството си на страни или помагачи, също са длъжни да зачетат силата на присъдено нещо. Това тяхно задължение се изразява в неоспорване на факта, че между страните по делото е постановено решение, което със сила на присъдено нещо е установило правното положение на последните, стига то да не противоречи на претендирани от самите тях права. В случая правата, които ответниците твърдят да са придобили, са непротивопоставими срещу правото на собственост на ищцата. Договорът между нея и праводателя на ответниците е признат за недействителен, затова той не поражда насрещни права и задължения между страните, които са го сключили, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24 ал.1 от ЗЗД. Недействителността по чл. 42 ал.2 от ЗЗД е висяща до момента, в който сделката, сключена от представител без надлежна представителна власт не бъде потвърдена. Когато представляваният не признае сделката и бъде установено, че упълномощаването е нищожно, тогава тя не може да породи своите правни последици. Лицето, което е договаряло с мнимия представител, не придобива нито облигационни, нито вещни права по силата на договора. По тези съображения според въззивния съд е приел, че ищцата Ю. Ю. И. е доказала своето право на собственост по отношение на Е. А. А. и В. Н. А.. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите са поставили няколко правни въпроси, които ВКС при съобразяване на т.1 от ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГТК обобщава така: Разпростира ли се и в кои случаи силата на пресъдено нещо на решението за прогласяване нищожността на правна сделка, постановено по иск на продавача срещу купувача, по отношение на частен правоприемник на купувача, който не е бил страна по това дело. Въпросът е обуславящ, защото е разгледан от въззивния съд и е формирал решаващите му изводи, същевременно цитираната от касаторите съдебна практика не се отнася до напълно идентични случаи, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение