Определение № 723 от 10.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 258/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 01.12.2011 год. решение на Варненски апелативен съд по т.д. № 472 / 2011 год., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд № 398 / 29.04.2011 год. по т.д.№ 1460 / 2010 година, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно евентуално съединени искове, с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД, за връщане на сума от 538 958 лева, заплатена авансово продажна цена на земеделски имоти, поради нищожност на сключения между страните на 20.12.2007 год. предварителен договор за прехвърлянето им, на основание чл.26 ал.2 предл. второ ЗЗД - липса на съгласие, предвид невзето решение от ОС на дружеството – купувач, за придобиването им на уговорената в предварителния договор продажна цена, евентуално - поради сключването на предварителния договор от законния представител на купувача, във вреда на представлявания и като такъв нищожен, на основание чл.40 от ЗЗД. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответната страна – [фирма] оспорва касационната жалба ,като намира,че касаторът не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че за сключване на предварителния договор за покупко-продажба на земеделски земи, на управителя, представляващ дружеството - купувач при сключване на предварителния договор, са били изрично делегирани правомощия по смисъла на чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, с решение на Общото събрание на [фирма] от 25.10.2007 год., протокол от което е представен по делото / стр.№ 223 на първоинстанционното дело / .Индивидуализирането на предмета на сделките, за които е извършено делегирането, единствено с най-общо местонахождение, без конкретизация на имотите и продажна цена, съдът не е счел, че опорочава същото. Приел е на това основание, че с оглед диспозитивния характер на нормата на чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, не е налице сключен при липса на съгласие на волеобразуващия орган на дружеството - ищец предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Още повече, че предвид облигационния му характер, липсата на съгласие на ОС на дружеството - купувач по същия, ако би била установена, не обуславя неговата нищожност, а е единствено условие за необявяването му за окончателен, какъвто иск ответникът - продавач не е предявил, нито са сключени окончателни договори в нотариална форма, в изпълнение на сключения предварителен договор. Тези мотиви са обосновали отхвърляне иска за връщане на авансово платената, с оглед уговорка в предварителния договор цена, поради недоказаната му нищожност на основание чл.26 ал.2 предл. второ ЗЗД. Предявеният в евентуалност иск, основан на твърдение за нищожност на предварителния договор, поради договаряне във вреда на представлявания - чл.40 от ЗЗД, съдът е отхвърлил като е приел, че не е установено вредоносното намерение на представителя и третото лице, с което същият е сключил сделката - споразумение между същите, целящо увреждане на представлявания, както и поради недоказана вреда. В обосноваване допустимост на касационното обжалване [фирма] формулира следните материалноправни въпроси, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, конкретизирани от настоящата инстанция ,в съответствие с правомощието й за това, предоставено с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: 1 / Налице ли е съгласие на ОС на ООД, в съответствие с правомощието му по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, за придобиване на недвижими имот от дружеството, ако е дадено при непосочена цена и условия на придобиването ? и 2 / За установяване нищожност в хипотезата на чл.40 от ЗЗД, необходимо ли е доказване наличието на споразумение между представителя и третото лице, за увреждане на представлявания или е достатъчно доказването на вредата ? С оглед преждеизложените мотиви на въззивното решение, настоящият състав намира, че първият от поставените въпроси няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - същият не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като не е коментирано съдържанието на дадено от ОС на дружеството ищец съгласие за конкретното придобиване, а делегирането на правомощията на същото по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, с оглед диспозитивния характер на нормата, на управителя, сключил предварителния договор. Относно делегирането на правомощия и съдържанието на същото страната не е формулирала въпрос, но дори настоящият да бъде възприет именно като относим към съдържанието на делегирането, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. на тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е обоснована необходимост от тълкуване на конкретна правна норма, предпоставила противоречива съдебна практика или непротиворечива, но неправилна такава, предпоставяща преодоляването й или пък осъвременяване тълкуване на правна норма, в отговор на така поставения правен въпрос, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховен касационен съд, макар и в решения по реда на ГПК / отм./ е имал повод да приеме, че цената на сделката не е задължителен елемент на упълномощаването, съответно непосочването й от упълномощителя не прави упълномощаването недействително. Когато такова посочване липсва, сделката е валидна, освен ако упълномощителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, а отношенията между упълномощителя и пълномощника се уреждат по правилата на чл.39 и чл.40 от ЗЗД / реш. № 31 от 06.02.2009 год. по гр.д.№ 3817 / 2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС /. Отделно въззивният съд е изложил паралелния извод за отхвърляне твърдението за нищожност, поради липса на съгласие на волеобразуващия орган на ООД - ОС, предвид единствено облигационния характер на предварителния договор, по който касаторът не е обосновал допускане на касационното обжалване. Вторият от поставените въпроси, макар включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд и в този смисъл съставляващ правен въпрос, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, също не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .По предпоставките, необходими за установяване в хипотезата на договаряне във вреда на представлявания по чл.40 от ЗЗД е налице трайна и непротиворечива, създадена по реда на ГПК / отм./ съдебна практика: решение № 1444 / 04.11.1999 год. по гр.д.№ 753 / 99 год. на V г.о.; реш. № 160 от 14.03.2006 год. по гр.д. № 325 / 2004 год. на ІІ г.о.; реш. № 597 / 28.05.2008 год. по гр.д.№ 2365 / 2007 год. на І г.о. ,реш.№ 1328 / 24.11.2000 год. по гр.д.№ 108 / 2000 год. на V г.о. на ВКС и др., както и задължителна такава, постановена по реда на чл.290 от ГПК / в сила от 01.03.2008 год./: реш.№ 841 / 19.01.2010 год. по гр.д.№ 3530 / 2008 год. на ІІ г.о.; реш.№ 361 / 16.11.2011 год. по гр.д.№ 1077 / 2010 год. на ІV г.о. и др., с която въззивното решение е съобразено. В решенията постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че хипотезата на чл.40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор увреждащ упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания, в смисъл на „ намерение за увреждане „, което подлежи на доказване с всички доказателствени средства, т.е. не с изрично материализирано споразумение за увреждане ,с каквото представлявания логично не би могъл да разполага, а чрез поредица от доказателства, вкл. косвени такива, които в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. В решение № 841 / 19.01.2010 год. по гр.д.№ 3530 / 2008 год. на ІІ г.о. на ВКС изрично са изброени конкретни примери на такива, установими с всякакъв вид доказателствени средства, факти. Доколко установените по конкретния спор факти обуславят неправилност на извода на въззивния съд за недоказаност на такова споразумение, е въпрос на преценка по същество на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Следва да се посочи, обаче, че въззивният съд е упоменал като недоказана и втората относима предпоставка за уважаване на иска - вредата, макар и да не е изложил подробни мотиви в тази връзка. По този му, кумулативно обуславящ неприложимостта на чл.40 от ЗЗД, решаващ извод страната също не е формулирала правен въпрос за допускане на касационното обжалване. Отделно стои и въпросът за принципната приложимост на чл.40 от ЗЗД при органното представителство, при каквото е сключен настоящия предварителен договор за покупко-продажба. В правомощията на касационната инстанция ,обаче, е единствено конкретизирането и уточняването на поставените от касатора въпроси, не и формулирането на действително релевантни към разрешаването на правния спор такива. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение