Определение № 533 от 18.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1714/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Маджарово срещу решение №260092 от 02.04.2021 г. по в.т.д.№535/2020 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №48 от 10.04.2020 г. по т.д.№209/2019 г. на ОС Хасково, в частта, с която Община Маджарово е осъдена да заплати на „Лидерпроект“ ЕООД сумата от 33 905.13 лв., възнаграждение по договор от 26.02.2014 г., сключен между Община Маджарово и „Лидерпроект“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 3390.51 лв., неустойка за забава по т.5.1.8 от договор от 26.02.2014 г., сключен между Община Маджарово и „Лидерпроект“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са наведени доводи, че решението в посочената част е очевидно неправилно, поради нарушение на материалния закон /предвид неправилното становище на съда, че разпоредбата на чл.303а, ал.2 от ТЗ не намира приложение в случая/ и необоснованост /предвид произволно направените в решението изводи, които не следват от представените по делото доказателства/. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК извън поддържаната очевидна неправилност се посочва, че решението е постановено в противоречие с решение по адм.д.№2859/2014 г. на ВАС, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд и по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Обвързани ли са страните по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП с императивната норма на чл.303а, ал.2 от ТЗ. 2. Когато страна по такъв договор е публичен възложител, принципът на свободно договаряне влиза ли в колизия с нормата на чл.303а, ал.2 от ТЗ и кое е с превес – императивната норма или принципа. Ответникът по касация „Лидерпроект“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред ВКС. Обжалва решение №260092 от 02.04.2021 г. по в.т.д.№535/2020 г. на АС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №48 от 10.04.2020 г. по т.д.№209/2019 г. на ОС Хасково, в частта, с която исковете срещу Община Маджарово са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери, съответно от 75 913.20 лв., главница и 7591.32 лв., неустойка за забава. В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид необсъждане от съда на възражението на нищожност на клаузата на чл.2.3 от процесния договор и на становището за дължимост на ДДС върху присъдената сума. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следи ли служебно съдът за нищожност на клаузи от сключен между страните договор. 2. Представлява ли процесуално нарушение липсата на обсъждане на направено възражение за нищожност на клауза от договор. 3. Следва ли при уважаване на претенция за плащане на уговорена цена по договор без включен ДДС, съдът да присъди със съдебното решение и дължимия ДДС върху сумата. 4. Действителна ли е клауза за уговаряне на задължението на възложителя да заплати възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка, работата по който е изпълнена и приета, в зависимост от получаването на плащане от страна на трето за договора лице. Поддържа се, че третият от въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо останалите – че са решени в противоречие с практиката на ВКС. Община Маджарово заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правоотношението между страните е породено по силата на сключен на основание ЗОП договор за изработка от 26.02.2014 г., възложител по който е Община Маджарово, а изпълнител е „Лидерпроект“ ЕООД, като възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да осъществи проектантски услуги, изразяващи се в „изготвяне на технически проект за високотехнологична система за пасивно пожаронаблюдение“. Анализирайки клаузите на чл.2.2.б.„а“ /според който авансовото плащане е в размер на 1% от стойността на договора и плащането ще се извърши в срок до 10 работни дни от подписването на договора и след издаване на фактура от Изпълнителя“/, на чл.2.2.б.„б“ /според който окончателното плащане се извършва от възложителя след одобрение на проектното предложение в срок от 20 работни дни след подписване на договор с Държавен фонд Земеделие и получаване на авансово плащане/ и на чл.2.4 /според който плащанията - авансово и окончателно, ще се извърши въз основа на издадени от Изпълнителя фактури/ от договора, както и обстоятелството, че изпълнителят е издал представената по делото фактура от 22.10.2019 г. /изпратена и връчена на възложителя на 24.10.2019 г./, въззивният съд е достигнал до извод, че именно от 24.10.2019 г. /когато и работата е била приета/ е настъпила изискуемостта на вземането на изпълнителя за неизплатеното, но дължимо възнаграждение за извършената и приета от възложителя работа по изготвените технически проекти /изцяло окомплектовани и съдържащи отделни части, конкретизирани в осем позиции/. В този смисъл е посочил, че спорното вземане не е погасено по давност и тъй като съгласно клаузата на чл.2.3 от договора, общата цена е посочената, а именно: 63 900 лв., но „не по-висока от одобрените от Държавен фонд Земеделие разходи за проектантски услуги по изготвянето на техническия проект“, които са в размер на 33 905.13 лв., е приел, че до този размер е основателен и предявеният иск по чл.266 от ЗЗД. По отношение твърденията на Община Маджарово за приложение на разпоредбата на чл.303а, ал.2 от ТЗ е посочил, че задължението за престиране на проектите няма нищо общо със задължението за изпълнение на парично задължение и определяне на срока, в рамките на който страните могат да определят по договорен път и са определили такъв срок, поради което е счел посочената разпоредба за неприложима в случая. Настоящият състав на ВКС намира, че по касационната жалба на Община Маджарово касационно обжалване не може да бъде допуснато. Поставените от посочения касатор въпроси са израз на поддържаната от него, но невъзприета от въззивния съд теза за приемане на работата и настъпване на изискуемостта на вземането за възнаграждение по договора за изработка на 15.09.2014 г. Както бе отбелязано обаче, съдът, след анализ на разпоредбата на чл.2.2 от договора относно уговорените срокове за плащане, е стигнал до извод, че именно от 24.10.2019 г. /когато и работата е била приета/ е настъпила изискуемостта на вземането на изпълнителя за неизплатеното, но дължимо възнаграждение за извършената и приета от възложителя работа. С оглед изложеното посочените въпроси не могат да се счетат за обуславящи правната воля на въззивния съд, още повече, че в случая изобщо не е обоснована релевантността на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид задължителните указания на т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Всъщност с тези въпроси по същество се оспорва правилността на направените в обжалваното решение изводи и възприетите от съда становища по наведените доводи и възражения, която правилност обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В светлината на изложеното и тъй като Община Маджарово не е формулирала друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението твърдения за противоречие на съдебния акт с решение на ВАС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, касационно обжалване на решението в обжалваната от общината част, не може да бъде допуснато. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставените от касатора „Лидерпроект“ ЕООД първи и втори въпроси /останалите въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато/ на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно дадените в ТР №1 от 27.04.2022 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС указания, съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии, но когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая във въззивната жалба „Лидерпроект“ ЕООД е навел доводи относно нищожност на клаузата на чл.2.3 от процесния договор поради противоречието й със закона и поради накърняване на добрите нрави, като твърденията са били, че посочените основания произтичат от съдържанието на договора, поради което въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по нищожността на посочената клауза, но в противоречие с дадените в ТР №1 от 27.04.2022 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, не го е сторил. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,