Определение № 710 от 01.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6654/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 08.08.2013г. по гр.д.№2820/2013г, с което АС София е потвърдил определение от 05.06.2013г. по гр.д.№12342/2010г. на ГС София, с което е оставена без уважение молба на Н. Б. и Й. И. по чл.248 ГПК. Жалбоподателят Н. Й. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като със същото е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът- Ж.”Б. х”, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. С определение от 05.06.2013г. по гр.д.№12342/2010г. на ГС София, е оставена без уважение молба на Н. Б. и Й. И. по чл.248 ГПК, като е прието, че с решение от 27.07.2012г. съдът е обсъдил възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК и приемайки го за основателно е намалил размера на дължимото се възнаграждение за един адвокат на ответниците Б. и И. до размера на минимума, визиран в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до сумата 1 851 лева. С обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на първоинстанционния съд за това, че размерът на адвокатското възнаграждение е завишен, е потвърдил същото. Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателята, чрез процесуалния си представител, е приложил изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че процесуалният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС е за това, до какъв размер може да се намали адвокатско възнаграждение при възражение по чл.78, ал.5 ГПК с оглед разпоредбите на чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.3, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд по поставения от жалбоподателя въпрос. По обуславящия изхода на спора процесуален въпрос е налице установена съдебна практика в т.3 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС. В същата е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В съответствие със същата съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение и не се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС по този съществен процесуалноправен въпрос. Предвид изложените съображения, съдът